Тончо Русев: Сънувам песните си

Тончо Русев- Станахте на 77. Вие сте големият ни майстор на шлагери в забавната ни музика. И какво занапред?
- Правим запис на песента „Сватба" в изпълнение на младия Сунай Чалъков по текст на Евтим Евтимов. Подготвям и албум с избрани песни „Златни хитове", които ще издаде бургаската компания „Стефкос мюзик". Изпълнители ще са най-добрите - Лили Иванова, Васил Найденов, Богдана Карадочева Йорданка Христова, Георги Христов, Веселин Маринов, Катя Филипова, „Ритон", Мими Иванова, „Сигнал"...

- Вярно ли е, че музикант „къща не храни"?
- Донякъде. Както виждате, имам една добре уредена къща... С концертна дейност се занимавам от ученическите си години и съм създал над 1000 песни. Навъртял съм хиляди километри с оркестър „Балкантон", с Бигбенда на Радио София, основател съм на оркестъра към Сатиричния театър. Участвал съм в много фестивали по света. Пет пъти съм печелил „Мелодия на годината" и над 10 пъти радиоконкурса „Пролет"...

- Къде се пеят най-много ваши песни?
- Може би в Русия и се изпълняват от прекрасни гласове като Филип Киркоров. Самият той е голям артист на сцената и прекрасен човек в живота.

- Децата ви вървят ли по вашия път?
- Имам една дъщеря Албена, която е прекрасна пианистка и музикален оформител в БНТ. Внучката ми замина за Испания, пътят й е друг. Съпругата ми Елена е прекрасната спътничка в живота, изключителна домакиня, готвачка, ако щете, икономист по професия.

- Как се раждат при вас тези уникални мелодии?
- Това е сякаш трансформация на един вид енергия в друг. Раждането на една песен е превръщането на физическа в духовна енергия. Мелодиите идват спонтанно, без подготовка. Те ме настигат по улицата, в трамвая, в сънищата ми. Ставам през нощта и ги записвам, защото както се забравят сънищата, така се забравят и мелодиите. Големите неща стават, ако имаш дарба, но и без труд не може. Дарбата е като маята, която се забърква в прясното мляко, за да стане то кисело.

- Имате много награди, сред които и една за принос към балканската музика - „Охрид фест - охридски трубадури 2007". Коя ви е най-ценна?
- Като че ли тази на Световния фестивал в Токио, където Лили Иванова изпя „Панаири". Песента получи трето място и от 1500 песни бяха избрани 12. Първа награда спечелих и на фестивал в Париж с песента „Стъпки" по Дамян Дамянов. На фестивала в Чили също имам първа награда с „Ти сън ли си" в изпълнение на Лили Иванова, а в Дрезден голямата награда взех с „Може би" на група „Сигнал". Аз съм автор на забавна музика, но съм голям почитател на българската народна музика, в която е скрит ключът на истината. Това е концентрация на мисъл, енергия, талант, на всичко създадено от народа ни през вековете.

- Защо попфолкът и чалгата се харесват толкова?
- Те се наложиха през последните години, защото дълго време не беше изпълнявана тази музика и имаше вакуум. Той успешно бе използван от хора в този бизнес и попфолкът взе превес. Явно, има някаква виталност в него... Аз не съм противник, но съм за хубавя попфолк, изграден върху нашия фолклор, неравноделните тактове, ненадминатите ладове в българската музика. Бедата е в крайно просташките текстове...

- Има ли спад в естрадната ни музика, лансират се и посредствени певци?
- Няма спад в забавно-естрадната музика, но младите хора или бягат от мелодията, или не могат да я създават. Някой напише една песен и спира. Няма композитори от ранга на Стефан Диомов, Митко Щерев, Стефан Димитров, Борис Карадимчев, които са посветили целия си живот на забавната музика. Лошото е, че не използваме традициите си. Нашите съседи „робуват" на своите традиции, затова имат световни хитове. Всяка сръбска песен е човешка изповед,а у нас навлязоха много рокгрупи, които нямат хубави песни. Човек трябва да се отдаде на тази професия. И най-вече да има самочувствие на българин, а не на чужденец в страната си.

- Уреден ли е въпросът с авторското право?
- Има ужким закон, но не се спазва. В малък процент авторите на забавна музика получават това, което трябва да получат в действителност.

- С кои певци работите с удоволствие?
- Всички, които пеят хубаво, са добре дошли при мене. Общувам с млади певци, които ме обнадеждават, но не се занимавам с преподавателска работа. Щастлив съм от сътрудничеството си с най-големите наши поети. Като че ли най-много си харесвам песента „Наше лято" по стихове на Дамян Дамянов и в изпълнение на Лили Иванова.

- От кои принципи не отстъпвате?
- Гледам да съм коректен, честен, скромен, справедлив. Не понасям някой да ме лъже. Добрите хора рядко се срещат. Най- близките ми приятели са Евтим, Калин Донков и Петър Караангов. От музикантите съм близък със Стефан Диомов, Стефан Димитров, Веселин Маринов, Йорданка Христова... Не членувам в партия, но съм ляво ориентиран, по призвание съм социалдемократ. Демокрацията у нас не се състоя - живеем в напрежение и страх, властват мутрите и разни мафиоти. Затова в изкуството се ширят леките неща, а стойностните са на заден план. Толкова държави се оправиха, живеят нормално, а ние още търсим истината. Това е болката ми...

Най-големият ни композитор на поп музика, най-талантливият, най-харесваният от звезди като Лили Иванова, Васил Найденов, Веселин Маринов, Филип Киркоров, Дагмар Фредерик, Фара Мария... Всяка негова мелодия е потенциален хит. Текстовете са по стихове на Елисавета Багряна, Иван Вазов, Калин Цонков, Евтим Евтимов, Дамян Дамянов... Няма случайности. Има талант... Тончо Русев е роден преди 77 години в Бургас, в семейството на локомотивен машинист. Завършва Музикалната академия, специалност тромпет, и работи като оркестрант в симфоничните оркестри на Бургас, Перник и Софийската опера. Един от основателите на „Балкантон". Пише още детски песни, музика към театри и филми. Песните му са издадени в САЩ, Англия, Франция, Испания, Италия, Русия, Балканите... С него разговаря Свобода Недева-Янакиева за „Вестник за жената”.