Тодор Трайчев: Не си струва да бъдат занемарени песни като "Искам да те нарисувам" и "Слънчева жена" заради капризите на двама музиканти

Мариана и Тодор Трайчеви - Възраст - 1981 - Балкантон- Тодор Трайчев, разкажете за турнето, което сте имали това лято - кои градове посетихте? Как ви прие публиката?
- Преди да потеглим по традиционния маршрут в морските столици, получихме предложение за средата на юли да участваме в празника на минералната вода, здравето и дълголетието в Банкя - "Горешляци". Там бяхме на една сцена с популярната фолк певица Поли Паскова и невероятния Ицо Ламбрев, който разлюля целия площад с хитове от репертоара на бившата си група "Сигнал". Ние бяхме между "фолка" и "рока" с няколко естрадни изпълнения от златния репертоар на дует "Трайчеви" в познатия усмихнат и непретенциозен стил. Получи се невероятно шоу. Към края на месеца гостувахме на празника в Етрополе. Там се срещнахме с друг, още по-легендарен Ицо (Стоичков), който по време на концерта ни си пожела песен ("Искам да те нарисувам"), след което се появи зад сцената с широката си ведра усмивка, за да ни каже, че ни харесва и обича. Малко почивка и отново на път към Пирдоп за годишната сбирка на Ловно-рибарския съюз, която се състоя край руините на Еленската базилика "Свети Илия". Там покрай река Еленска, която преди години е била границата между Княжество България и Източна Румелия, ядохме люти кебапчета и пихме студена бира, докато на поляните се провеждаха конкурси за най-добро куче, най-точен стрелец и най-голям късметлия сред децата-рибари. Оттам потеглихме директно към Несебър. Още в самото начало морските концерти започнаха с разкошна светлина, суперзвук и страшно много публика. Последваха концерти в Обзор и Равда, където водихме програмата на няколко езика, а песните ни прескачаха от фолк до рокендрол в зависимост от настроението на хората. В кк "Шкорпиловци" бяхме главни организатори на конкурс за красота. За разнообразие в програмата включихме наши песни.

- Хората ви познават със старите дуетни песни в изпълнение с Мариана. Но подготвяте и нови... Това означава ли, че дует "Трайчеви" се завръща на българската сцена с променен облик и визия?
- Песни като "Искам да те нарисувам", "Прощавай, палавнице", "Слънчева жена", "Пиринско халище", "Завръщане" обиколиха всички краища на България. Заедно с турнетата по света концертите на Мариана и Тодор Трайчеви бяха близо 2500. БАЛКАНТОН пусна в продажба 120 000 бройки от албума "Искам да те нарисувам". Не си струваше този изящен сантимент от стиховете на Вл. Башев и уникалния музикален прочит да бъдат занемарени заради капризите на двама музиканти... Сега тези песни се връщат отново, обновени и опреснени от чудноватите технологии на новото време. В този смисъл искам да благодаря на Теди за това, че само с нея и с никой друг не бих бил в състояние да повторя емоцията на тези песни. Тя ми помогна да ги възродя и още веднъж да ги представя на хората - по-силни и по-истински отвсякога.
Теди се съмняваше, че моите песни може да се окажат в основата на нашите нови музикални амбиции. Тя не вярваше на ушите си, когато мои приятели й разказваха за артистичните подвизи на някогашния дует и с изненада разбра, че две от песните на баща й са записани като "вечни" в авторитетни класации на български радиостанции. Търпеливо изчаках Теди сама да се убеди, че част от ролята й на изпълнител е да съхрани някои от тези песни, като се съобразява и с очакванията на връстниците си - винаги най-доброто и най-новото от рокендрола, хип-хопа и денса.

- Записвате нов албум. Каква музика ще включва той?
- Албумът на новия дует "Трайчеви" е факт и той отново се нарича "Искам да те нарисувам". Все още обаче разсъждаваме по заглавието... Благодарение на него и на новите песни можем да държим ръката на публиката и да влияем на настроението й. Красотата на този албум е, че включва не определен стил музика, а песни, които Теодора харесва. Това са млади песни, близки както до най-популярните световни хитове, така и до изпълнения на български певци от различни поколения. Радвам се, че Теди обръща доста внимание и на текстовете. Те често са причина да не харесваме дадена песен и в този смисъл имаме много общи черти. Правилото е, че текстът трябва да бъде достоен за възпяване... Винаги определяме на място какво ще се случва на сцената. Така беше в миналото, така е и сега. Опитваме се да бъдем различни и го правим заедно. Сигурно от любезност не ме попитахте докога ще продължи това... Ами, докато съм жив. Сега съм само на 62...

- Дъщеря ви е тръгнала по вашия път, тя пее и е артистична... Какво учи? На какво бихте искали да я научите в изкуството?
- Ако отговоря като продуцент, ще отбележа, че Теди израсна красива, има сценично поведение и пее добре. Ако бъда колега, ще спомена, че партньорката ми дава необходимата сигурност, а нейната усмивка е в състояние да разтопява всички видове сърца - от леки и отпуснати до тежко оловни. Като баща ще споделя, че децата ми са най-голямата награда, с която Господ ме удостои на този свят. Те са най-верните ни съдружници по пътя от раждането им до вечността... Иначе Теди е в НПГПФ и се готви да става фотограф или нещо в НАТФИЗ... За всеки случай!

- Какво мислите за музиката като бизнес? В днешно време може ли да се печели от участия, концерти, албуми? Необходимо ли е един певец да се занимава и с още нещо, за да може да живее добре?
- Дали ще срещнем щастие или нещастие в живота зависи много от момента, в който срещаме едното или другото, и от силата на волята и характера в тази съдбоносна схватка. Ако излезем от тази позиция, става ясно, че в живота ни е нужно непременно да стъпим на трамплин. Трамплин за музиката предложиха силни музикални фирми, които организираха бизнеса и дадоха на част от изпълнителите повече от отлични условия за работа. Другите певци и певици обаче трябва да осъзнаят, че ако не определят музиката като хоби и не си намерят второ по-реално занимание, животът може да им поднесе сложни задачи за решаване. Аз, въпреки настоящите възможности, продължавам да варя шкембе, страхувайки се от капаните на демокрацията...

- Занимавате се и с проекти за деца в неравностойно положение и увреждания. Как ви дойде идеята? Разкажете повече за това.
- Преди повече от година талантливи деца с увреждания и в неравностойно положение бяха на национално турне в Троян, Ловеч, Луковит, Севлиево, Банско, Бата, Кошарица, Силистра, София... В концертите включих тези, които през цялата година ми изпращаха по мейл свои поетични произведения. Повече от 30 стихотворения вече са редактирани и издадени в стихосбирката "Родени в България". Най-добрите участваха в авторските рецитали по време на лятната ни обиколка в десет дестинации из цялата страна. Всяка творба беше представена на подходящ музикален фон, от класически произведения, изсвирени на панфлейта от румънския музикант Зефир. Теодора и колежката й Бистра Окереке от Нигерия се върнаха с големи награди от Молдова и също участваха в програмите, като разнообразиха рециталите. Направихме и музикално-поетичен албум "Родени в България". Той беше представен на голям концерт, където победителите получиха своите награди.

- Намирате ли подкрепа от държавата, от спонсори?
- Проектът за децата беше изцяло финансиран от МТСП, за което истински благодаря от името на всички участници и организатори. Това обаче се случи еднократно и сега не знам какво да кажа на децата, когато ми изпращат още стихотворения и ме питат кога пак ще ходят на турне. Аз нямам енергия и време да се моля отново. Ще почакам инициативата сега да дойде от властите. Те видяха какво направихме и вярвам някой да удари по масата...

- Предстои ви да издадете нова стихосбирка... Освен всичко друго, с което се занимавате, вие и пишете...
- "Кънтри с чесън" е най-истинската компилация от случки с мен в Дивия Запад. Всичко в тази стихосбирка е реалити, както и песните, които се родиха покрай нея. Немалко от историите се развиха в съседски барове или както казваше г-н Хюс, културно аташе на САЩ в България: "Кой друг събра смелост и сили тогава да живее и да запее като тях? Музиката и текстовете в "Кънтри с чесън" са с характер като неговия - дълбоки, нежни, тежки, шеговити, иронични, запомнящи се. Единствен той търка рамо с дръгливи каубои, слушал е артистичните им сърцераздирания в полутъмните ъгли на леките барове...

Интервю на Надежда Ушева за "Дума"