Тодор Колев: Осъдих бивши служители на “Балкантон” за пиратския ми диск

Тодор Колев - Жалба за младост - 2001 - Бойко Кънев- Зарадва ли ви новината за наградата “Икар” за цялостно творчество, която ще получите в неделя, г-н Колев?
- Неудобно ми е да говоря за себе си, аз обичам да си гледам работата. Вярно е, трудих се, и то дълги години. Нашата работа е трудна и извинявам се, че ще си позволя да кажа някои добри думи за себе си, но след толкова години работа човек може да си го позволи. Когато правиш сериозни, значими неща - е едно, а когато на сергията продаваш не култура, а семки..., е доста различно. Пълно е със “звезди”. Цяла България им се възхищава.

- Вие възхищавате ли им се?
- Ами какво да правя? Довечера аз и като вас ще си пусна телевизора, защото нещо трябва да мърда, трябва да се развличам. Вече има хора, които си позволяват да правят опити да ме купят и аз да участвам в тези програми.

- Кой, телевизионни продуценти ли?
- Да, дришльовци, нещастници, бездарници. Да ме купят за сериали, за шоута, за всичко. Скъпо удоволствие стана днес да правиш театър или кино. И явленията в телевизията станаха застрашителни. Жалко е, че никой не си дава сметка за това. Стоя, гледам и не вярвам. Ще ви кажа кое е страшното. Къци Лафазанов е много голям артист. А това явно вече не го интересува. Седнете и гледайте “Оскарите”, там светът върви, накъдето трябва. А тук някакви пигмеи в изкуството правят опити и намекват, че едва ли не техният народ им е длъжен да ги харесва, че те трябва да работят на всяка цена.

- В годините, когато преподавахте с Крикор Азарян в НАТФИЗ, усещахте ли, че от студентите ви могат да излязат големи актьори?
- Разбира се. Камен Донев и Мариус Куркински са каймакът на кафето, но имам и други студенти, които са много добри актьори. Вижте, аз нямам самочувствието, че съм направил някакви чудеса с тях или без тях. Големият номер е друг. Оказа се, че те издържат на напрежението и ходят да се борят с мечките, както казвам. Да играеш “Сътресение” и да се конкурираш с “Вражалец” - моля ви се! За какво става дума?!

- Защо моноспектакълът на Камен Донев, който се превърна във феномен на българската сцена, е наричан “чалга” от мнозина театрали?
- Вече и това ли го има? Че го мразят - знаех, но това?! Той и Бербатов е страшно мразен. Не трябва да играе така, трябва по-кофти. Или трябва поне да рита на терена, да блъска, да псува, да плюе, знаци да дава с пръстите си, без пръстите си, с краката си, без краката си. Камен Донев е Бербатов в българския театър! Страшно е да издържиш в този кошер! Ха-ха! Някакви пигмеи ще ми говорят за Камен Донев и за Мариус Куркински! Ми седни го направи ти, бе.

- Защо липсват днес личности като Леон Даниел и Крикор Азарян в нашия театър?
- За нещастие те не липсват на никого. Борбата между пошлото и истинското изкуство е неравностойна. Ще ви кажа нещо наистина лошо - в крайна сметка борбата е само за пари.

- И при добрите артисти, и при слабите?
- Да. Само че големият артист не може да помисли, че ще се пречка в краката на много големия. Дори не може да му мине през акъла, разбирате ли? А в България си е в реда на нещата. Това са нашите абсурди! Не можеш да имаш министър на вътрешните работи, който да се окаже, че е крадец. И в същото време той на мен ще ми казва какъв бил моят морал. Не може така. Къде ме търсят те? Въобще... трагедия. На наградите “Икар” може и това да кажа.

- Какво ще кажете?
- Ами затова ли беше всичко?! Затова ли цял живот съм работил? Ние защитавахме каузи, вид изкуство, вид мислене, позиции. Днес все по-трудно намирам с кого да говоря. Преди да почине Коко, поне с него си говорих. Наскоро си дадох сметка, че ние дори да си говорим за нещо, то просто няма смисъл.

- Чувствате ли се уютно като гражданин на държава, управлявана от това правителство?
- Аз много отдавна не се чувствам уютно в България.

- Българите винаги са били запалени по политиката, защо в последно време народът като че ли е безразличен кой ще го управлява, как?
- Защото се оказа, че всичко е пари. В парите няма нищо лошо, но когато те станат решаващ фактор, тогава всичко губи своя смисъл.

- Какво ще се случи на изборите при това безразличие на електората?
- Ще се случи това, което става непрекъснато. На българина му допада простака. Ние си падаме по простотията. Агресията и насилието са в кръвта ни. Знаете ли за какво трябваше да ми дадат награда? За това, че издържах да живея в тази държава - с моите възможности, с моя талант, с моето мислене, с моя мироглед. Дълбоко се упреквам, че не съм намерил мъжество и характер навремето да емигрирам. Тогава се притеснявах какво ще стане с майка ми, с децата ми, със семейството ми, с мен самият. Не можех да постъпя безотговорно, както сега тези големи наши радетели за политиката и родината се мъчат да ме накарат да им повярвам, че били избягали по политически причини. Абе, хайде стига глупости.

- Навремето бяхте в политиката, сега не ви ли се иска отново да се намесите?
- В никакъв случай. Навремето влязохме в политиката, водени от искреното желание да помогнем, ако можем. Знаете ли защо се върнах от Канада (б.а. - Тодор Колев беше културен съветник в посолството ни в Канада 1992-1993 г.)? Никой не ме е карал да го правя, сам се върнах, защото видях, че няма никакъв смисъл. Промяна няма да има.

- Как ви изглежда днес СДС на политическата карта?
- Да ви кажа откровено - забавлявам се с лекомислието у хората. Как е възможно да даваш лесни преценки и заключения за едно цяло движение, за една цяла партия?! Аз не бих могъл да го направя.

- Все още ли сте демократ?
- Разбира се. Тук всеки ще каже: “Да, ама аз съм по-голям демократ”. Как ще си демократ? Ти от горе до долу си комунист! И ще ми говори за демокрация, къде си видял ти демокрация?! Животът ни е анархия. Аз сега мога да извърша ей тук пред вас някаква гадост, която ще ви обиди и няма да можете да я изтърпите. И никой нищо няма да ми направи. Абсолютно никой няма да се затича да брани своите права и интереси. Ние сме Абсурдистан.

- Бихте ли дал някакви съвети на министър Вежди Рашидов за реформата в културата?
- Не. Първо се сяда и се смята какво ще излезе от реформата, чак след това се започва. А те дори не са седнали, вярвайте ми. Да, дискусии има, чашите се наливат...! Знам повече, отколкото трябва. Нищо няма да излезе от тази реформа. Ще стане: “Дай ми 5 лв. да изкарам 10”.

- Решил ли сте все пак какво ще кажете от сцената на наградите “Икар”?
- Ще разкрия, че осъдих бивши служители на “Балкантон” за пиратство. Издадоха диск с мои песни, без да съм им разрешавал. Разрешение имат от Министерството на културата, но не и от мен. Пет години водя това дело и преди 3-4 месеца излезе окончателното решение. Спомняте ли си една кампания на Министерството на културата - “Пиратството ограбва”. Смешното е, че точно тези, които бяха на плакатите, от тях няма какво да откраднеш.

Интервю на Диляна Димитрова за „Труд”