Тодор Колев: Не заслужавам да живея в кочина

Тодор Колев- Г-н Колев, концертът "100 години Тодор Колев" в зала 1 на НДК е първият ви самостоятелен в такава голяма зала?
- Може да се каже. По-рано не ме пускаха в зала като тази на НДК.

- Какво имате предвид под по-рано – преди 10 ноември 1989 г.?
- Да, ако тази дата може да се смята за отправна. Това в никакъв случай не ме е ощетило, защото се занимавах с неща, които бяха достатъчно публични - театъра, киното, телевизията. Съответно не съм имал амбиции за по-мащабни концертни изяви. Всъщност за концерта ме навиха спонсорите. И аз прецених, че за един удар имам още сила. А както се казва, с този концерт можем да си вземем довиждане с публиката.

- Значи този концерт е бенефисен?
- Не. Пак ще трябва да намесвам спонсорите, но те го приемат като отбелязване на някаква моя кръгла годишнина. За мен обаче това е един биологичен момент, който въобще не ме интересува.

- До какви човешки повреди води гледането на риалита, които наводниха тв каналите през последните години?
- Дори не ми се обсъждат тези програми, защото това са самодейни неща. По-важното е, че тези риалита влияят пряко на хората и става лошо. И това идва от непрофесионализма на тези, които стоят зад подобни предавания. Излизат на екрана и правят така наречените скечове, които не са нищо друго освен маймунджилъци. Просто пробутват на аудиторията някакъв текст, написан от някакъв сценарист, за да може момчето да вземе пари и да си купи една баничка. Аз обаче в името на баничката не мога да простя, защото расте поколение, което е доведено до абсолютно безкултурие и безпросветност. Сигурно сега, когато четат това, хората ще си кажат, че съм субективен или завиждам на младите. Просто очаквам с надежда, че следващото ще е по-добро, но не се получава. Виждам едни и същи мутри, с едни и същи номера, дори вече пробутват и любовниците си. Направо е нетърпимо. Предаването "Цената на истината", което върви сега по един канал, например в Гърция е спряно от народа. Зрителите са започнали да пишат писма, да се обаждат в телевизията, която го е излъчвала, и безумието е било спряно. На екрана се изписва "истина", но това е една голяма, манипулирана лъжа.
Просто хората трябва да развият нетърпимост към лъжата, защото тя се намества в целия ни живот - и по пътищата, и на улицата, и в кварталния магазин. Виждали ли сте скоро усмихната продавачка, например? Влизаш в магазина и срещу теб някакво същество, което всеки момент може да те набие. Такова е усещането.

- Не вярвам някоя продавачка да се държи така с вас. Та вие сте звезда, народен любимец...
- Дълбоко се заблуждавате. Първо, аз не знам дали съм звезда и на кой небосклон грея. И второ, в България мразим хората, които са се реализирали по някакъв начин. Погледнете Бербатов. Не съм сигурен, че ако аз съм световноизвестен футболист като него, бих търпял това отношение и нездравото любопитство към себе си. Да не говорим за лъжите, които се изписват по негов адрес. Значи отново стигаме до лъжата, която в България е изписана като истина. Ще ви дам пример с това шоу "ВИП дене", което върви в момента. То нито е ВИП, нито е денс. Събрали се някакви хора и правят гимнастики и упражнения и ни ги дават за ВИП. Та аз дори не ги познавам. А малкото, които знам, искам да ги забравя.

- Бяхте водещ на "Денсинг старс", не ви ли поканиха и във "ВИП денс"?
- Това, в което участвах, беше английски формат. Заради пари обаче промениха шоуто, което вече носи белега на абсолютна лекомисленост. На тази лекомисленост според мен името е Лъжа. Защото английският "Денсинг старс" има подтекст, има адрес, знае се за какво е направен. Няма нищо случайно в това шоу. Английският актьор, който го води и който е по-възрастен от мен, дори и това е е дълбок замисъл. Причината у нас да не е така е само една - неразбиране. Следователно е абсолютна самодейност.

- Говорите за лъжата в обществото и шоубизнеса. Какви са нейните измерения в политиката според вас?
- Ако в момента нещо ме занимава в политиката, то това е нейната култура и намирам за много хубаво, че се смениха управляващите. Единствено бившият министър на културата Стефан Данаилов нямаше издънки. Затова него го слагам в друго крило на гардероба, а не при призраците.

- Какви са очакванията ви към новите управляващи?
- Моите очаквания не са важни, а това, че хората имат надежда. Новото правителство трябва да разбере, че очакванията към него са огромни и да му мисли оттука нататък.

- А имате ли усещането, че сте пълноправен европеец?
- Ние сме в Европейския съюз, ама не сме европейци още. Причината според мен е една и тя е липсата на държава. На мен ми трябва държава, която много точно да ми формулира правилата, в които трябва да се вместваме. И обратното - който не се вмества, да се постъпва с него така строго, както е в другите европейски държави. През лятото бях в Италия, Австрия и трябва да ви кажа, че след това пътуване съм обиден на своята държава. Защото цял живот съм работил и не съм постъпвал така, че да заслужа да живея в кочина. Говоря за всички области. В София, в която за съжаление живея, само един господ знае как и колко пътуваме из града и как изобщо оцеляваме.

- Успяваме ли според вас да консумираме демокрацията в България?
- Единственото, в което се промени българинът, и то за лошо, е в това, че възприе демокрацията като свободия. Всеки помисли, че може да си прави каквото пожелае. И не че нямаме правила, а не ги спазваме заради липсата на санкции. За каквото и да стане дума, все се оправдаваме, че няма пари и че нямаме закони. Не е вярно. Пари има, но те се крадат, закони има, но не се спазват. Казват, че приходите от новия акциз върху цигарите ще бъдат 50-60 милиона. Оказва се обаче, че тези суми са половината от парите, които Батко дал на Братко и са не знам си каква част от парите на Вальо Топлото.

Интервю на Петя Бахарова за вестник „Монитор”