Стефан Димитров: От критиците разбрах, че “Ладо ле” е фолклорна песен

Стефан Димитров - шарж от Борис Димовски- Смятате ла се за популярен?
- Донякъде. Смятам, че съм по-популярен сред колегите си, отколкото сред широките маси.

- Как започна кариерата ви?
- През 1973 година създадох вокално-инструментална група, която се наричаше “Импулс-73”. За нея написах и първата си песен - “Тайни”, по стихове на Божидар Божилов. По чиста случайност ни чу Хачо Бояджиев и ни ангажира за своя мюзикхол. Така започнах.

- Работите ли ежедневно?
- Не мога да кажа, че всеки ден пиша песен, но обичам всеки ден да имам текстове под ръка.

- Как се ражда една песен?
- По два начина. Когато текстът ми прозвучи като музика, и другият, когато ми е много весело или много тъжно, и музиката заструи в главата ми, а после търся текста.

- Убеден ли сте, че стилът, който предпочитате, е най-добрият?
- След като творя в него, сигурно съм убеден.

- Коя национална школа в жанра уважавате най-много?
- Английската и американската.

- Смятате ла, че българската естрадна песен има свой облик?
- В последно време смятам, че има.

- Какъв според вас е пътят към истинската творческа изява?
- Да правиш това, което можеш, да знаеш докъде можеш.

- Какво разбиране влагате в думата талант?
- Не онова, което означава същата дума като стар паричен знак.

- Не ви ли се е случвало да се страхувате, че се повтаряте?
- Не. Все още не съм толкова продуктивен.

- Смятате ли, че изпълнителят винаги спори с композитора и създава нещо ново от песента?
- Зависи от времето, в което е работил композиторът, и от самия певец.

- Има ли опасност от комерсиализация в жанра ви?
- Водещо е.

- Смятате ли, че забавната музика трябва да служи главно за развлечение или има и друга функция?
- Днес забавната музика има толкова много разновидности, че за всяка песен има слушател.

- На какво според вас се дължат толкова честите нападки към този жанр?
- Това е като на стадиона. Викне един и другите след него.

- Освен в естрадата, творите ли и е други жанрове?
- Бих искал.

- Какво е отношението ви към публиката?
- Има публика и публика.

- Към критиците какво е отношението ви?
- Критично.

- Те помагат ли ви?
- Да. Да разбера какво съм направил. Благодарение на критиците разбрах, че “Ладо ле” е фолклорна песен.

- Кой чуждестранен композитор или певец в забавния жанр предпочитате?
- Хърби Хенкок.

- От българските ви колеги кой най-много ви допада?
- С много от тях работя и никога не съм се замислял кой ми допада. Интересувал ме е крайният резултат - песента да стане наистина песен. Предпочитание имам към групите. Може би защото започнах като хорист в “Бодра смяна”.

- Какво ви дават другите изкуства?
- Информация.

- Кой е любимият ви поет?
- Валери Петров и Миряна Башева.

- А любимият ви композитор от сериозните жанрове?
- Бах.

- От какво зависи професионалното ви самочувствие?
- От убеждението ми, че съм успял това, което мисля, най-точно да реализирам в музика.

- А човешкото ви самочувствие?
- От настроението ми.

- Какво е отношението ви към политическата песен?
- Това е един актуален жанр. Мисля, че не съм писал такива песни, макар че “Нека да с лято” е именно песен с гражданска тематика.

- Вярвате ли в приятелството?
- Да.

- А в любовта?
- Повече, отколкото в приятелството.

- С какво се развличате?
- Свиря на пиано за себе си. Обичам да гледам и втората програма на телевизията.

- Имате ли девиз?
- Никога не е късно.

Интервю на проф. Вера Грозева за книгата
„Срещи с имена от естрадата” (издателство „Музика”, 1980); шарж: Борис Димовски