Основателят на Тангра издъхна след Ковид

ТанграОснователят на легендарната група Тангра Константин Марков е починал след усложнение от Ковид-19. Тъжната вест обявиха от семейството му. Музикантът е издъхнал на 71 г. и вече е заедно в отвъдното с любимите си колеги като Чочо Владовски – вокал на първата формация на групата и композитора Борис Карадимчев, композирал обичаните от няколко поколения песни като „Нашият град“, „Богатство“ и „Любовта, без която не можем“.

„Днес, сутринта на 15.03.2021 година, почина нашият съпруг и баща, Константин Марков. Косьо беше нашият свят и ние бяхме неговата вселена. Той живя и си отиде, като частица от поетичните герои на песните на Тангра. Като творец, Косьо имаше дарбата да открива и пресъздава универсални човешки преживявания и чувства, а като част от семейството да ни дарява с топлота и щастие. Косьо ме откри в Париж, и ме доведе в България точно, като момичето с „белоснежна рокля пред пети райсъвет” от прекрасната песен по негова музика и текст на Александър Петров – „Бъди такъв, какъвто си”. Тогава бях американка, която танцуваше в най-известното кабаре в света, после се появи Косьо, който ме превърна ме в най-щастливата жена и заедно създадохме семейство и нашата прекрасна дъщеря. Косьо даде много не само нас, Косьо даде много и на България. Няколко поколения българи са израстнали и възпитани с песните на Тангра в дух на свободолюбие и непримиримост. Косьо и безбройните му живи и вече починали приятели бяха част от този бунтарски дух, който съхрани страната и вдъхна оптимизъм за по-добър живот - преди и сега“ - това написа във фейсбук профила на музиканта неговата съпруга Лаура Джош, с която на 3 декември 2020 г. успяха да отпразнуват 30-годишнината на брака си.
През 2019 г., когато навърши 70 г., Косьо Марков не успя да отпразнува подобаващо юбилея си заради загубата на баща си Христо Марков, починал на 99 г. Възрастта на музиканта по никакъв начин не се отразяваше на усмивката и енергията му и до последно работеше върху новата продукция на Тангра. След възраждането на групата с новия солист Боби Косатката, планираха трети албум, а пилотният сингъл „На прага“ излезе миналата пролет.

Пред „Телеграф“: Ръцете ми трепереха като свирех с Емил и Лили

Косьо Марков е сред любимите събеседници на „Телеграф“ и в негова памет избрахме да припомним неговия разказ за началото му в музиката от последното интервю за юбилея му: „Аз имах късмета да попадна и при Емил, и при Лили, когато те бяха вече утвърдени супер звезди в България. Лили продължава по същия, бих казал дори по-убедителен начин. Ръцете ми трепереха, когато започнах да свиря с тях. И двамата, по-различен начин, са изключителни професионалисти и от тях научих много неща, които по-късно ми бяха много полезни при „Тангра“ - дисципнина, отговорност и как трябва да се изпипват нещата. И двамата бяха перфекционисти, Лили е такава и до днес. Като всяка друга група, с Тангра започнахме с кавъри на известни групи. Постепенно разбрахме, че трябва да започнем да правим наша музика. Това, обаче, ни отне няколко години да го осъзнаем. В края на 70-те и в началото на 80-те започнахме да мислим за наша музика и тогава се родиха първите ни известни песни - „Богатство“, „Нашият град“, „Любовта, без която не можем“. По-късно те влезнаха в албума „Нашият град“, който беше изключително успешен и се продаде в над 120 000 копия първоначален тираж. Повече от половината песни бяха хитове. И тогава имаше ентусиазъм, но бяхме започнали да вървим по професионалния път и да правим по два концерта на ден, което е феномен. Това, от една страна беше доста вълнуващо, от друга – много изморително. След това дойде вече другия период, в който почувствахме, че сме се изчерпали в този състав и с тези хора. Започнахме отначало, сменихме всичко и това беше новия период на „Тангра“, който беше не по-малко успешен от първия. Минахме през много трудности, имахме проблеми с визията, текстовете, но всичко завърши до момента, в който просто решихме, че повече няма какво да правим в България. През 1986 г. заминахме за чужбина. Имахме ясната идея какво искаме да правим и изтеглихме голям заем от агенцията, с която работехме. Купихме си най-новите за времето си инструменти, един голям бус с легла и така постепенно година по-късно започнахме да свирим по клубове и дискотеки. По-късно ни хареса много една агенция в Холандия и от Скандинавия слезнахме там и прекарахме последните 3 г. от съществуването на групата ни до 1990 г. Тогава точно настъпиха промените в България. Емо, Дани и Вальо решиха, че ще останат в Холандия, а аз се върнах тук. И за известно време пътищата ни се разделиха. Но ето сега отново сме заедно, цяло лято мина в различни концерти и участия. Беше едно успешно лято. Хората не само не са ни забравили, а има и много млади момчета и момичета, които са по на 10 г. и пеят песните ни. Това означава, че посланието, което ние сме имали едно време през тяхните родители, може би дори и баби и дядовци, е достигнало до тяхните деца и съответно внуци. Преди няколко дни бяхме в Кюстендил и не искам да звучи самохвално, но не стигат бисовете. Знаем, че имаме 4 песни за бис, обаче, редовно се налага да повтаряме някоя песен от концерта допълнително“.

Ники Кънчев: Гледах го като извънземен

Цялата българска музикална общност потъна в скръб от загубата на Константин Марков. Най-емоционално реагира тв водещия Ники Кънчев: „Много, много сериозен удар понасяме. Тази сутрин след усложнения от Ковид е починал Косьо Марков, един от създателите на легендата "Тангра" заедно с Личо Стоунса и Сашо Петрунов. Приятел, съмишленик, другар, супер пич, музикант, басист, тънък познавач на живота. Косьо остави куп уникални записи като първата и втората "Тангра", умело се разбираше с "композиторите" и заради това се появиха песни като "Нашият град", "Богатство", "Любовта без която не можем". А най най най любимата ми е "Срещи" от първия албум на "Тангра". "Загледан в тези кръгове годишни, аз мисля си през всеки нов сезон. Защо не могат срещите предишни да идват по един и същ закон". Да не говорим за "Ако имаш време" изпята от Сашо Гривната, "Очакване" от Вили Кавалджиев. А с втория албум на "Тангра" през 1985 г. с Дани, Стенли, Емо и Валери плюс текстовете на Сашо Петров направо възпитаха едно цяло поколение в тази страна. Възпитаха ни на цвят, стил, класа и най-вече ни възпитаха на Различното. Че може да се пее и по различен начин, да се композира по различен начин, да изглеждаш по различен начин. Аз лично ги гледах като Извънземни. Едно от първите ми интервюта с Косьо беше някъде тогава 1982/83. Покани ме в тях на Попа. Входът му беше изрисуван целия в графити "Тангра"..... Ауууу, много боли, много.... Сега ще се събере горе с Вили Кавалджиев, Чочо Владовски, Борис Карадимчев...  Бог да го прости! Непрежалим е. Един от хората, които са ме направили това, което съм. Благодаря ти, Косьо! И наистина защо не могат срещите предишни да идват пак и пак и да си говорим с часове, както сме го правили и преди, бате?“.