Милица Божинова и Ралица Ангелова от Тоника СВ: Караниците ни са били глупави и излишни

Тоника СВ-Милица, Ралица, с какво ще запомните колежката си Ваня Костова?
Милица Божинова: С бунтарския й характер, с това, че безкрайно много обичаше пеенето - не само на сцена, а по принцип. Тя пееше навсякъде и заразяваше с това пеене. Беше индивидуалност във всяко отношение, не само в пеенето. Когато бяхме по-млади, беше по-затворена в себе си, трудно създаваше приятелства. След това изглежда нещо се промени в положителна посока и тя започна да се отваря към много хора, да помага.

Разбира се, винаги е отстоявала целите си, защото тя си е Овен, винаги знае как да го постигне, но в края на краищата резултатите са важни, които знаем, че бяха повече от блестящи. Мога да кажа, че в последните 7-8 години ние много се сприятелихме. Мисля, че неразбирателствата между нас, изобщо в групата, бяха подклаждани от други хора, но в крайна сметка ние сме достатъчно зрели и изяснихме нещата. И всичко вече беше на солидна приятелска основа между нас двете.
Ралица Ангелова:
Ще я запомня с прекрасния си глас, с хубавите песни, които направихме както заедно, така и тя отделно като самостоятелна певица. С много случки, които сме преживели заедно, с пътуванията, със споровете, със сърденията, с хубавите моменти. Докато пътувахме на турнета, тя почваше да пее, обикновено народни песни. Включвахме се и ние с Милица и звучахме страшно хубаво трите.
-Как научихте тъжната новина?
М: Много странно беше, защото ние на 5 май вечерта говорихме надълго и нашироко за това, което ни предстои като телевизионни снимки, като концерти през лятото. Чувстваше се някаква умора в нея, каза, че не й е добре, дишаше доста задъхано. Аз й предложих да продължим разговора на другия ден, на Гергьовден. Обаче не се чухме. Някъде в късния следобед ми звънна Драго да ме попита чула ли съм нещо за Ваня. И ми каза, че му се е обадила една жена от Нова телевизия и му казала, че се е случило най-лошото. И оттам аз започнах да звъня на Тео, той също нищо не беше чул. После новината тръгна по интернет. Не можех да го приема това нещо, толкова изведнъж стана. И няколко дни след това не можех да го приема. Едва след опелото осъзнах, че е поела пътя нататък.
Р: Аз си бях легнала вкъщи да си почина, като ми се обадиха да ме пита - вярно ли е това? Аз попитах кое. И отсрещния човек каза – ами аз не смея да го изрека. И ме помоли да се обадя на някой да проверя. Затворих телефона и не се обадих на никой, защото много се уплаших, просто не смеех да си помисля за това, което всъщност се е случило. Много се разстроих, излязох навън и ми се обади Диомов и ми каза. После обикалях квартала, защото наистина е голям шок. Скоро не се бяхме чували, само в квартала се засичахме, като се поздравявахме отдалеч заради пандемията.
-Спомняте ли си първата ви среща с Ваня?
Р: Ние учехме заедно в естрадния отдел на Консерваторията. Не сме били много близки, но се виждахме сравнително често. Тя учеше песни на „Бийтълс“ на китара с нотния лист, точно както се свирят акордите. Седяхме си в общежитието, тя ме слагаше на едно столче до нея, тя свиреше, аз я слушах. Тя беше един много съсредоточен човек. Не си губеше времето в скиторене насам натам, както повечето студенти правехме. Водела ме е при Диомов да ме запознае със семейството му. Това се случва в края на 70-те, още преди конкурса за Тоника СВ.
М: Първата ни среща беше на конкурса. В малката зала, където чакахме реда си, като че ли се разпознахме всичките преди въобще да сме почнали да пеем, да се обявява кой остава, кой не. Не знам как става това нещо, някаква невидима намеса имаше. Открихме се още първия миг, без дори да се познаваме изобщо.
-Какви бяха впечатленията ви?
М: Стори ми се някак притеснена. Не беше много комуникативна. Беше с бившия си съпруг, който й помагаше и окуражаваше. Двамата си стояха настрани, но всеки си беше сам, явяваш се на конкурс все пак. Силно впечатление ми направи оригиналния й глас. Освен че ние бяхме избирани като певци, като музиканти, защото трябваше да демонстрираме и кой на какъв инструмент свири... Една от точките, които Диомов беше посочил, беше характерност. Не само тембъра на гласа, а изобщо като човек, който ще стои на сцената. Тя беше много характерна. Същото се отнася и за останалите. Фактът, че ние сме останали през всичките 40 години вече, явно изборът му не е бил случаен. Но тя действително имаше много интересен тембър, нетрадиционно за онова време пеене. И това я правеше доста интересна.
Р: Имаше един период, в който не се виждахме. Тя прекъсна ли, не знам, губи ми се този период. И после се срещнахме на конкурса. И по едно време се установи, че ще работим заедно. В началото ние прекарвахме една година по осем часа на ден заедно. После тя претърпя злополука и дълго време на идваше, защото имаше счупени кости, доста сложно беше положението, но слава богу се оправи.
-Лесно ли станахте приятелки?
М: Не. В началото тя беше доста изолирана. Беше ясно, че Диомов залага много на нея. Те са се познавали много отдавна, тя е била 15-16-годишна, когато е замествала Ева в старата Тоника. Имали са по-дълбока връзка, докато ние току-що се бяхме запознали. Оказваше някакво влияние върху репертоара извън нейните качества, за които няма спор. Но тя се опитваше да се сближи. Не беше лесна комуникацията в началото, но след това нещата се промениха.
-Имаше ли съревнование коя повече сола ще има?
Р: Ваня винаги е имала най-много сола, но аз никога не гледам нещата по този начин. В края на краищата аз цял живот съм имала доверие на Диомов, той е написал една значителна част от нашите песни и в края на краищата той като автор има право да избира кой какво да изпее. Тя имаше най-много изяви в групата, но това е било авторско виждане. Аз не съм го приемала като съревнование нито с нея, нито с Милица като женски гласове. В края на краищата нещата трябва да се получат, да са хубави, да са художествено издържани.
-Какво се случи през 1986 г., когато Ваня и Диомов напускат Тоника СВ?
Р: Имахме някакви несъответствия в характерите - един заби в една посока, друг - в друга. И в края на краищата се разделихме. Имаше противоречия, несъгласия, което като го погледне човек сега не е трябвало да го правим. В един момент човек вижда, че всичките тези противоречия, които има с хората, е нещо, за което трябва да си затвори очите и да каже – хайде, давай да върви в името на по-голямата идея. В края на краищата живота изведнъж спира и какво? Всичките тези глупости, лоши помисли, неразбирателства – нямало е смисъл от тях.
М: С годините човек много неща преосмисля. И в крайна сметка виждаш, че това, което сме били като цяло, то беше това, което пълнеше и препълваше залите. Спойката на тези пет гласа, където Диомов е показал безпогрешен избор, защото при съвършено различни гласове и тембри той успя да направи една неповторима хармония. И Ваня поради това напоследък може би настояваше, макар че имаше самостоятелна кариера, да бъдем заедно. Аз също много държах на това, въпреки че и аз си имам самостоятелна кариера. Не може Тоника просто ей така да се разпилее. Ние вече трети човек губим – Иванчо, Гого и сега Ваня. И си давам сметка, че всички неразбирателства, всички вятърничави понякога настроения, всичко е толкова безсмислено, защото ето – един по един някой си тръгва. Това е логиката на живота, но е жалко, когато този живот се пропилява в глупости.
-В крайна сметка кой е виновен за раздялата?
М: Ваня и Диомов вече двамата бяха почнали да се отделят, да ходят самостоятелно на участия. Останалите бяхме леко оставени назад. А в края на краищата на нас също това ни е живота, това ни е работата. Но там имаше и някакви неразбирателства чисто от служебен характер, за което ние нямахме вина, и за което аз като прочетох в някаква интервю, че ние сме били виновни и сме казали „Или Ваня, или ние“... Такова нещо не е имало. Държа да го подчертая. Как така ние ще казваме на Ансамбъла на Строителни войски? Ние сме наети на работа там. Просто имаше друга служебна причина, сигурно бяха прекрачили някъде границите, но ние никога не сме казвали това нещо. Още повече вече Ваня се беше превърнала в солистка и ние не можем да кажем такова нещо. Най-малко военните ще уважат такова нещо. И пак казвам, това беше напълно глупаво и излишно, защото вместо тази енергия да се впрегне изключително в творчество, започнаха някакви егоистични, егоцентрични глупости, за което аз безкрайно съжалявам, че допуснахме да се случат. Защото тази група щеше да е още по-велика.
-Трудно ли ви беше да продължите без тях?
Р: Не. Имахме песни, работа. Такива времена бяха. Нямахме време да спим. Даже след едни абитуриентски балове майка ми каза, че съм спала десет дни, само съм ставала да ям.
М: След като Тео напусна първия път групата, на негово място пак с конкурс се яви Емил Василев, който работеше така или иначе към Строителни войски, към октета. Той всъщност е хоров диригент, изключителен музикант. И когато вече ние бяхме останали четиримата с Емо, той водеше вокалните репетиции, аранжименти, корепетираше. Той беше изключително полезен човек и ние някак си не можахме да усетим празнина в това отношение.
-През 1994 г. е звездният ви миг, когато всички се събирате отново...
Р: Побърках се от щастие, че се събираме. Аз винаги съм искала да сме заедно – да пеем, да работим. Не съм се вторачвала толкова много в разни отрицателни неща, въпреки че това е факт, че когато не си съгласен с действията на другия човек, в един момент ти гръмват бушоните. Но аз по принцип не съм избухлива. За мен най-голямото щастие е било групата да е цяла и да излизаме на сцена да си пеем песните. За мен това е било водещото. Всичко останало не е било от толкова голямо значение. Аз не обичам да се връщам в миналото, не обичам да живея в миналото. Животът е отсега нататък. Ако в миналото са станали разни лоши неща, ако нямат кой знае какви последствия, те просто са минали. Но когато от миналото идват хубави неща, както например нашите песни, тогава човек си заслужава да ги пази със зъби и нокти.
М: Всеки си беше поел пътя. И тогава ми се обади Диомов. Не помня колко години не бяхме се виждали и чували. Останах много изненадана, но приех поканата за среща, видяхме се. Оказа се, че по този начин той се е виждал и с останалите колеги и всички са казали „Да“. Тази бенефисни концерти щяха да са инцидентни, но всеки го завладя емоцията, желанието за работа, срещата с публиката отново на препълнените зали и решихме да продължим. Направихме Фамилия Тоника от Тоника СВ плюс Ева и Гого, като Гого пое голяма част от организацията. И нещата наистина вървяха до поредните глупости.
-2001 г. нова раздяла с Ваня. Защо?
М: Това беше неин личен избор, от който ние останахме безкрайно учудени, защото дойде толкова изневиделица, в толкова успешни периоди. Просто беше като някакъв удар. И след това почнаха и други неща. И това грубо казано иди ми-дойди ми на този или онзи колега, беше безкрайна глупост да се разпилява творческата енергия на групата заради такива временни настроения.
Р: Ние бяхме на концерт и Ваня каза нещо много странно, от което останах много шашната. На другия ден каза, че напуска групата и край. На мен винаги ми става мъчно от разни неща, които не са хубави. После дълго време не я виждах. Ние имахме разни разговори... Но тя си беше решила. Ваня беше твърд характер. Дълбоко чувствителна и като си почувства нещата по някакъв начин си взема решение и да ходиш да я убеждаваш е трудна работа.
-В последните години, след като сте си оправили отношенията с Ваня, не сте ли го коментирали този въпрос?
М: Коментирали сме го и стигнахме до извода, че сме позволили на някакви временни емоции да съсипят по-голямото. Но никак не е лесно да се работи в група, защото ние сме съвършено различни хора. Особено с годините на всеки му се задълбочават и положителните, и отрицателните качества. И трябва силен характер, за да ги преодолееш тези неща. Ето, ние двете ги преодоляхме преди 7-8 години.
-Спомняте ли си как стана?
М: Бяхме на общ концерт и почнахме да си говорим и от дума на дума.... накрая се засмяхме и почнахме като първи приятелки да си говорим. И оттам нататък продължи така. Понякога тя ме е питала за чисто житейски неща. Тя знаеше, че имам по-голям опит като майка, например, и винаги за Боби се е съветвала с мен, за училището му. Беше и голяма кулинарка и си разменяхме рецепти. Когато едната хапне нещо вкусно при другата, веднага добавя в тетрадката.
Р: Ние с Тео живеем в един блок, а Ваня също е в квартала. След като се събрахме Тоника СВ за юбилея на Диомов през 2015 г. започна един много хубав период, защото се виждахме в квартала, сядахме си в едно заведение. Един ден я попитах пила ли е някога айс нектар. Тя отговори, че не е. И като почнахме почти всеки ден на айс нектар и други вкусотии.
-Тоника СВ има ли продължение без Ваня?
Р: Това е въпрос, който въобще не съм си задавала. Не знам, не мога да кажа нищо в момента.
М: Твърде е рано да се каже. Въпреки цялата мъка, която не може да не присъства, ние трябва да продължим да пеем. Това е нашият живот и мисля, че вместо траур, това ще бъде най-голямата признателност към тези колеги, които са си тръгнали. И просто да продължаваме това дело.