Мая Нешкова: Ужас! Чужденци определят какво да слушаме по радиото и телевизията

Мая Нешкова- Каква е рецептата за 30-годишния ви щастлив съвместен живот с композитора Кирил Икономов? Любов, обич, магия или сте орисани от съдбата?
- Без любов и обич не може. Сигурно пръст има и съдбата, защото ние за много неща се допълваме. Пътищата ни се срещнаха, защото сме се търсили. И продължаваме заедно...

- Двама изявени творци трудно живеят заедно...
- Наистина е така. При творците , Аз-ът, егото са много силни, за да изявят своята дарба. Но при нас никога не е имало търкания, ние просто се допълваме. Този, който е доминиращ творчески в момента, разчита на рамото на другия. Така сме, ту той, ту аз сме рамо...

-  А любовта как дойде при вас?
- Не беше любов от пръв поглед. Познавахме се от студентските години - завършили сме и двамата Консерватория, а и след това сме се засичали много пъти. Не беше любов от пръв поглед, но пък така е по-стойностна. Може би защото бяхме във възраст, в която искахме да се осъществим, но бяхме наранени - заедно ближехме рани... Идеализмът, който влагахме в работата си, се сблъскваше с абсолютен практицизъм. Правилата са си правила, но ако тази работа я превърнеш в занаят, това вече не е изкуство. Тогава аз пеех в трио „Обектив" с Вили Оникян (сестра на Стефка Оникян) и Ваня Теохарова, после станах солистка на оркестър „Благоевград", който Кирил беше създал, и се установихме да
живеем в Благоевград.

-  Направихте пауза в изкуството, за да отгледате вашите дъщери Йоана и Весела. Тази година обаче бяхте направо „триумфално завръщаща се"...
- Първо през март съпругът ми изнесе страхотния си авторски концерт „За да има живот" със Софийската филхармония в зала „България". Приходите бяха дарени на фондация „Утре за всички" за борба с рака на гърдата. На Великден имах концерт в Босилеград. Беше много вълнуващо! Знаех, че там има много българи, но те са направо 99 на сто... А концертът ми в НДК през май беше спектакъл. Представих новите си песни, а пък те звучаха така, като че ли хората са ги слушали 20 години - приемаха ги възторжено! Децата изпяха своя песен и се справиха страхотно. На предишния концерт на баща им - за неговия юбилей в НДК през 2005 г. - излязоха на сцената, но някак си беше по по детски. Сега бяха страхотни - като на бойно кръщение!

- Вашите дъщери близначки ще продължат ли семейната музикална традиция?
- Дай Боже, учат музика децата. Вече е въпрос на техен избор, каквото зависи от нас, ние го правим. Бог да го прости моя татко (отиде си от този свят след концерта ми, а свекър ми - малко преди това), свиреше на кларинет в оркестър и аз растях покрай него, покрай всички певци и музиканти. Така той беше направил опит с брат ми - да тръгне по неговия път. Но се оказа, че не става... Когато аз пожелах да уча в Музикалното училище, татко каза: „Можеш да се занимаваш с музика, но помни, че не можеш да успееш, ако не й се отдадеш 100 процента". Много са ми талантливи децата, но бъдещето ще покаже...

- Толкова години сте любима певица, обичана и слушана, пълните цели стадиони... Какво е това - талант, магия, дар Божи!...
- Мисля, че в музиката ми има енергия, в изпяването, в цялата емоция. Мои почитатели са ми споделяли - като чуят по радиото моя песен, казват: „Пусни, пусни я по-силно". Хиляди хора са ми го казвали. Да, има нещо, но какво е, не знам. Божа работа... Цял живот няма да ми стигне да го разбера. Аз съм коренно различна, в живота и на сцената - там съм друг човек, като усещания, като енергия, като мощ. Сигурна съм, че е така, макар че не мога да го обясня.

- А нима любовта може да се обясни?
- Абсурд! В последно време обаче се опитвам да си обяснявам майчиното чувство. Жената става майка с болка, всичко отвътре боли, всяка клетка те боли, като че ли тази част в момента ти я откъсват и искаш да си я придърпаш, за да си цялостен...

- И какво по-нататък след тази успешна година?...
- По една от песните, които изпях на концерта си в НДК - казва се „Шехеразада" (не е включена в диска), ще направим мюзикъл. Сценарист е Любомир Пеевски. Имам песни за още три-четири диска, но не бързам с издаването им. То се иска време, внимание... Сега нещата на музикалния пазар са различни. Покрай работата върху последния диск разбрах нещо ужасяващо: в България чужденци определят каква музика да се слуша! Така е в радиата, в телевизиите... Естествено, пазарна икономика сме, но културата и духът на една нация не могат да зависят само от пари и от интереси. Отрежеш ли на някого корените, той е прашинка, безпочвен. Раят сигурно е в България, но и адът вече е тук. Навремето имаше ценности, които аз одобрявам. Вижте образованието - защо трябваше да минат 20 години, за да се върнат униформите на учениците, защо децата могат да излязат пред вратата на училището да пушат, да се разхождат с бира в ръка, а учителят, директорът и дори охранителят да не могат да им кажат „копче"? Виждаме ги и се правим на слепи. Така стоят нещата и с културата. А иначе погледнато, хората са си прави, медията си е тяхна, естествено е те да определят какво да звучи. Преди доста години, когато за първи път отидох даработя на Запад, във Финландия беше както сега у нас. И там истинските творци, ядрото на нацията се бореше срещу тази комерсиалност, за собствената си индивидуалност и достойнство. Отначало плахо, а после все по-яростно. Има ефект...

- А ще оцелеем ли, ще съхраним ли българското?
- Трябва, иначе закъде сме без българския си дух. От значение е дори въздухът, който си дишал, водата, която си пил. Аз много чета, но съвсем наскоро прочетох за тайнствата на водата. Човек се чувства най-добре, когато пие вода от мястото, където се е родил, с която е закърмен. Защото тя едва ли не има същия състав като на кръвта му... Съмърсет Моам пък казва, че е важна и тревата, по която си ходил, и птиците, които си слушал, когато си раснал. Значи не може да отричаш твоята същност, абсурдно е! Аз съм абсолютно за традициите, за здраво стъпили на земята хора, а не виртуални. Такова е моето светоусещане, моят морал за нещата, които правя - те трябва да са истински!

- Какви изяви ви предстоят в страната и в чужбина?
- Мъжът ми е поканен със Симфоничния оркестър в Лондон, Амстердам, Париж, Берлин, а също и в много държави от Латинска Америка. В Москва аз съм поканена за концерт на 4 ноември, на техния кинофестивал. Отделно ми предстои турне в Московска област - 5-6 концерта... Мъжът ми направи мюзикъла „Пей, сърце", който е политическа сатира. И се надявам наши си теми, български, да станат водещи. Световните - добре, съгласна съм. Но аз си оценявам нашето най-високо!

- „За приятелите наши..." Това е една от най-обичаните ви песни... Имате ли приятели?
- Благодаря на Бога, имаме доста, и то верни.

- Какво ще пожелаете на читателите на „Вестник за жената"?
- Жената е венецът на Природата, защото носи живота в себе си и е отговорна да го съхрани. Пожелавам й да се обича повече, да не забравя, че тя е номер едно!

Интервю на Пенка Исаева за вестник „За жената”