Мая Нешкова: Само нечия усмивка ми е достатъчна да се чувствам окрилена за цял ден

Мая НешковаВратата на нейния офис (един етаж под дома й) винаги е отворена - влизат и излизат хора и малки животинки. Къщата е пълна с ведро настроение и те кара да се чувстваш като у дома си. Усмихнатата Мая Нешкова влиза с дребничкия пинчер Лада на ръце, а в краката й подскача кучето Лари. Дъщерите Весела и Йоана притичват по стълбите след грациозната сива котка Лизи... Всички са в движение и грижовно обсъждат състоянието на Лада, която преди два дни е направила инсулт. Като че ли искат да й помогнат с любовта и грижата си.

- Не се ли страхувате, че животните вкъщи могат да навредят на здравето ви?
- При цялата мръсотия, в която живеем, едва ли това ни замърсява повече. Като минеш по улиците и видиш по какво трябва да стъпваш, отглеждането вкъщи на домашно животно, което контролираш, ми се струва по-малък риск. Ние вкъщи малко прекаляваме - горе имаме и зайче, морски свинчета, гълъбче... Плюс двата пинчера и трите котки, които се разхождат тук и на двора. Всъщност мисля, че като сме по-близо до животинките, си изграждаме имунитет. Но има и друго, по-важно нещо - децата ми не могат да бъдат лоши към хората, защото са добри с животните.

- А как учите ги учите да се справят със стреса? Наскоро те загубиха дядо си...
- Не знам - е любов се опитвам да им давам правилната насока, да им казвам, че това е един път, по който се върви... И че идва момент, в който Господ решава. Всъщност любовта винаги е болка, защото се привързваш към някого, а после страдаш в момент на раздяла. Животът е поредица от малки и големи раздели. Трябва да се борим.

- Възможно ли е с позитивно настроение човек да преодолява и такива неща?
- Естествено. Аз по принцип съм позитивен човек - винаги съм усмихната и гледам да дам нещо от себе си. Просто така съм устроена. Стигнала съм до извода, че така по-лесно човек върви напред. Има една такава притча: Дядо Боже видял едно умряло куче и казал „Я, как хубаво са му се запазили белите зъби!"... Страхотно като гледна точка! Такъв е животът - така е. На мен понякога само нечия усмивка ми е достатъчна да се чувствам окрилена за цял ден.

- Вашата не слиза от лицето ви. Това съзнателно ли е?
- Разбира се! В последно време изкарах първо и второ ниво по системата на Норбеков. В нея най-важното условие е усмивката - даваш си доброто настроение и мислено слагаш корона на главата, за да изправиш гръбначния стълб. Даваш сигнал първо на себе си, на тялото си, че Аз-ът е позитивен и има да върши работа. И тръгваш с усмивка напред, а тялото слуша. Това са елементарни неща, на които не обръщаме внимание. И според Йога и аюрведа (занимавам се от две години и с това) най-важно е да живееш чисто, да не позволяваш на негативните неща да те съборят и да вървиш напред.

- Много методики съчетавате - йога, Норбеков... Няма ли разминаване?
- Просто търся себе си - а всички тези практики са различен път до едно и също нещо. Аз се инициирах и в рейки - вече съм на второ ниво. Тези неща ми помогнаха - преди теоретизирах всичко, четях. А предприемайки тая стъпка, сега вече се чувствам много различно - чувствам се съпричастна със света. Много е силно усещането. А йогата е и философия - всяка една асана (специфична йогийска поза) е лечебна и за тялото, и за духа.

- Какво всъщност ви накара да се насочите към рейки и йога?
- Аз живеех много динамично. Първоначално те води импулсът да докажеш себе си. Поема те течението на ангажиментите - всичко това е един вихър. Когато дойде промяната в България - моралът се промени, ценностите се промениха. Аз рухнах -изпаднах в дупка. Започнах да търся себе си и обяснение на нещата от друга гледна точка. С мъжа ми построихме църква - като че ли искахме да бетонираме онова хубаво, оная вяра и доброто, които хората са имали един към друг. Моят мъж е изключителен: аз чета, чета - стигна до някакво заключение, а той: „Защо не ме попита - аз отдавна го знам!" (Смее се.) Той е природно мъдър, докато аз съм търсеща! Постепенно стигнах до йогата - тя те променя и като мислене, и като поведение, и като човек. Започваш да оценяваш много неща и самия себе си.

- Трудно ли е майчинството, когато идва по-късно?
- Фактът, че станах майка на по-зряла възраст, даде друг смисъл на усещанията. Аз изживявах всеки един миг на бременността си, всяка една малка промяна - всичко беше наситено от емоции. Мисля, че ако бях станала майка по-млада, нямаше да усетя детайлите и нюансите. И после при отглеждането бях категорична - не исках никаква помощ. Не давах никой да пипне близначките ми. Въобще майчинството много ми помогна да разбера, че човек е отговорен за това, което прави. А и така се получава, че аз съм като един духовен водач в малката си империйка. Трябва да дърпам напред.

Нейната рецепта за красота
За мен е най-важно излъчването - то идва отвътре. Ако ви кажа, че от един месец не съм слагала крем на лицето си! Иначе от години ползвам подхранващ крем, приготвян от козметичката на майка ми - с естествени съставки. Държа на почистващата козметика. Грим слагам само за сцената, а за всеки ден червилото и слънчевите очила са ми напълно достатъчни. Знам, че трябва да слагам разни маски, но не го правя - няма защо да се лъжем!

Интервю на Деляна Црънчева за списание „Здравен журнал”