Мая Нешкова: Животът ще стане по-добър, когато ценим личността на всеки човек, неговите възможности и морал

Мая Нешкова- Вашият най-нов диск е наречен “Обичам те” и всички песни в него са свързани с любовта. Защо точно сега, защо точно за любов пеете в трудните дни на икономическата криза?
- Това е нашият живот. Той неизбежно е изпълнен с трудности и препятствия, с всекидневна борба. Аз съм убедена, че в тежко време, любовта в още по-голяма степен е водеща сила в живота. Не мога да изляза и да кажа: “Не на икономическата криза!”. Вдъхновяват ме добротата, себеотдаването, любовта. Ако не сме хора с ценности, закъде сме? Когато ценностите са водещи, всичко се преодолява. Успее ли човек да се дистанцира и да погледне отстрани ежедневието си, ще разбере, че живеем в лудо време, във виртуален, измислен свят, неуправляем от нас. Отвсякъде ни заливат с реклами, карат ни да живеем по определен стереотип и т.н. Това е психоза, от която хората трябва да се отърсят и да проумеят истински стойностните неща. Тогава ще разберат, че не трябва да се вторачват единствено в проблемите, ще могат да се видят отстрани, да намерят опора за себе си, да разберат, че има начини да се разрешат. Но за това е необходима способност за самостоятелно мислене и училището трябва да работи в тази посока.

- Още ли училището е любимо за вашите деца? Съпругът ви написа едноименната песен, която стана химн на много училища в страната.
- Да, те се чувстват добре в училището. Виждам, че са приятели с повечето от преподавателите, което показва, че учителите имат подход към тях. Но има и друго. Скоро бях на родителска среща и за пореден път видях разминаване на онова, което искат децата, родителите и учителите, с това, което системата им налага да изпълняват. Не искам да звучи нравоучително, но понякога ме поразява безхаберието от страна на родители, на държава и на обществото към децата. Не мога да приема как децата започват да си приличат, повлияне от някое модно течение, с цигара в ръка, с излъчване на много по-възрастни, което означава вече са провокирани от неща, неприсъщи за годините им. Не зная кой и как може да се справи с това.

- Казано е, че каквото е обществото, такова е и училището?
- Да, така е. Но аз избягвам да минавам покрай училище, когато учениците са в междучасие, защото ме обзема страх за децата. Именно това не харесвам на днешната училищна система - твърде ограничения контрол над учениците. Едно време учителите имаха права едва ли не като родители. Майка ми и баща ми работеха по цял ден и бяха спокойни, че когато сме  на улицата, възрастните хора имат право да ни контролират, което е своеобразна грижа към подрастващите. Днес като че ли човещината у учителите принудително се слага в някаква рамка, ограничаваща правата им. Като родител мога да кажа, че до светофара моите деца са моя грижа, оттук нататък, шест часа те са в училището, нали? Учителите ги чувствам като най-близките хора, при които отиват децата ми. Учители и родители сме в един екип в името на децата, всичко друго е лицемерие. Мъчно ми е за учителите, защото ги виждам, че те боледуват, че не са в комфорт. Обичат професията си, но работата се отразява върху здравето им. Факт е, че и дисциплината е много променена през последните години, няма я спойката, няма го естественото взаимоотношение между децата и училището.

- Според вас коя е най-голямата ценност днес в живота ни?
- Да бъдем хора. Да израстваме, да даваме възможност на чувствата, на емоциите да ни водят напред. Неотдавна отбелязахме три празника - Свети Валентин, Трифон Зарезан и Прошка, но най-малко се говореше за християнския сред тях - Прошката. А това е най-голямата ценност, най-големия дар, даден ни от Господ - да обичаме ближния си, което означава да можем му простим, да го накараме и той да ни прости, да изчистим душите си, за да продължим напред. Възмущава ме склонността да се водим по течението, да сме поклонници на чуждото, фалшивото, да търсим лекото, повърхностното. Смятам, че ако се залага на личността на всеки един човек, на неговите възможности и личен морал, ще живеем перфектно. Манталитетът на отделния човек влияе - стимулира или задържа развитието на света.

- Смятате ли, че културата става елитарна?
- Тя е хаотична, но хората имат вярна преценка за стойностните неща. Въпросът е те дали и как стигат до тях. Нерядко медиите са като бастион на чалгата, на силикона, на показваното насилие и на какво ли не  още. Да не говорим, че страната ни е отворен пазар за цял свят, където българските дейци на културата, които работят за интелекта и душата на хората, не са сред приоритетите за държавата. Ето, на Нова година, националният концерт на българите го направи сръбска звезда. За същото заплащане самодейни състави от цялата страна, които пазят традициите от сърце, можеха да направят празнична феерия. Да не би нас, българите, ще ни пуснат да направим новогодишния концерт в Белград!?

- Какво е нужно на една жена, за да успява днес?
- Предпочитам го като празник на майката. Той е денят, в който не пропускаме да кажем на майките “Обичам те”. Живеем в държава, където жената може да постигне всичко, което пожелае. Не навсякъде по света това е така и трябва да ценим свободата си. Аз лично, обичам свободата си под крилото на съпруга ми. Така се чувствам най-щастлива и удовлетворена. Имам шанса да се съхраня чрез неговата подкрепа. Имало е години, в които съм искала непрекъснато да бъда водещият, независим човек. В мига, когато се прибрах у дома с две малки бебета, разбрах каква е истинската ми роля в този свят и колко крехка, уязвима и зависима е жената в този момент. От този миг мъжът започна да израства в очите ми, моят съпруг - в този момент осъзнах неговата роля за стабилността в живота ми. А по-късно разбрах, че колкото и близки хора да имат децата ми, от значение са държавата и обществото, в които ще живеят. И че когато човек е апатичен към обществените проблеми, това неминуемо се отразява на семейството. Не бих се занимавала с политика, но като деец на културата, казвам нещата, които смятам, че трябва да бъдат изречени. И пет души да ги чуят, съм щастлива, че те наистина са имали нужда от тях. Винаги ще пея за ценностите, които са били най-важни в живота ми. Защото това е изкуството - да докоснеш душата на човека и да му помогнеш дори в труден за него момент да се замисли, да направи крачка напред, за да може да усети красотата на живота.

- В една своя песен казвате, че “без любов светът опустява”. Любовта ли ще спаси света?
- Любовта е създала света. Бог ни е създал с любов, ние сме негови деца, той ни обича. Тя ще спаси света - любов между хората, към природата, любов към живота - най-ценното нещо.

- Кое ви прави истински щастлива?
- Аз съм щастлива със семейството си, с децата си. Обграждам се с толкова много цветя и животни. Така вирея добре. Не съм много деен човек, но се усмихвам на всеки и му казвам добра дума. Най-важното е човек да се чувства добре такъв, какъвто е, да е удовлетворен, мислещ. Вчера ако е пропуснал нещо, днес да го осъзнае, да е сетивен, да не се оставя да го манипулират, да върви напред.

- Творческите ви планове?
- Работим със съпруга ми, имаме много планове, непрекъснато творим. Надявам се през тази година да издам диска с избрани песни. Съпругът ми пише мюзикъли, има трудно поприще - председател е на Европейска агенция за защита на авторските, продуцентски и изпълнителски права (ЕАЗИПА). Борим се с икономическата криза, гледаме си децата, подготвяме ги за изпита за прием след 7-и клас. Колкото и да сме ангажирани, знаем, че не бива да лишаваме близките си от внимание. Намираме време и за приятели.

- През март Синдикатът на българските учители ще чества своя 20-годишен юбилей. Вашите пожелания  по този повод?
- Да сте живи и здрави всички, вие сте герои. Честит юбилей! Моите и на мъжа ми адмирации за всичко, което правите и специално към председателя на СБУ г-жа Янка Такева. На всички пожелавам кураж и сили да се преборят в България да има онова качествено образование, с което е била водеща в света. На шега или наистина - дори и да има програма за унищожаване на нацията ни - няма да се дадем. Ние, хората на изкуството и учителите, трябва винаги да се поддържаме и да си помагаме.

Интервю на Светла Струмина за вестник „Учителско дело”