Лиана Антонова: Любовта лекува

Лиана АнтоноваПреди две години, в един мрачен и студен декемврийски ден, приближавайки моята трамвайна спирка, с ужас събирах смелост как ще слезна от трамвая. Бяха изминали само няколко месеца от операцията ми на тазобедрена става, и въпреки че уж беше успешна, ежедневно страдах от неописуеми болки в ставите при джижение. Добри хора ми помогнаха да сляза и аз, с походката на костенурка, се запътих към тротоара.

Всичко така ме болеше, че ми идеше да ревна с и пълно гърло или поне да охкам на висок глас, но в същия миг с радост забелязах, че след няколко крачки беше спирката на автобус 63 за Витоша и имаше пейка. Ура – пейка! Стигнах някакси до нея и тежко се строполих сядайки. Треперейки от студ се свих и нямах сили да мисля как по-късно ще трябва да стигна и до дома си, чийто блок се намираше на около 300 метра от пейката.
-Ти си, нали?! - чух жизнерадостен младежки глас и над мен се надвеси красива млада златокъдра, елегантно облечена жена.
-Абе, че съм аз – да, все още съм аз! – пуснах чувството си за хумор в ход. − Ама ти за коя ме мислиш?
-Ти си, ти си Лиана Антонова – тържествуващо викаше тя. – Веднага те познах!  
Поривито ме хвана за раменете.
-Да знаеш само колко се радвам, че те срещам така случайно, а колко мечтаех за това.
-Добре де, момиче, ама как ме разпозна като така съм дегизирана увита с шалове, слънчеви очила, та и специалната за това шапка!?
-О, аз ли? Бих те разпознала от 300 метра! Аз и сестра ми сме ти най-големите обожателки. Живеем в блока зад магазина и често те виждаме като идваш да пазаруваш там и все се каним да дотичаме и се запознаем с теб.
-Ами да бяхте го направили! Нямаше да сте първите, много хора там ми се обаждат по същия повод.
-Е, ние сме нависоко и докато слезнем ще сме те изпуснали. Ама знаеш ли само колко те обичаме и ти се възхищаваме?! Всичко знаем за теб, имаме  всичките ти 9 книги, бяхме и на твоята презентация в клуб "Студио 5", при НДК,  с най-хубавите ти интервюта и подарък твой музикален диск – беше божествена и като поведение, тоалетът ти и говоренето ти.... ти си неповторима! И в YouTube те гледахме и сайта ти в Интернет наизуст го знаем, всичко, всичко което има някъде писано за теб, но искахме много да се срещнем лично. Ти не си във Фейсбук, нали? Kолкото и да те търсихме там – накрая разбрахме, че там те няма.
-Опазил ме Бог – прeкъснах я аз. – Никога не съм участвала в тази клюкарница.
-Добре де, щом така мислиш. Ама как се радвам, че те срещнах на живо! Боже, как се радвам, сестра ми ще умре от яд, че не е била с мен. Кажи ми сега как си, какво правиш сега, какво пишеш, искам всичко да знам за теб?
Най-безцеремонно ме прегръщаше тя, така: аз – седнала, а тя – права. Е, трябваше да я поразочаровам малко – разказах й за моите две костни операции в последните години, че през 2015 г. бях на количка, къде се лекувах и с колко много лекари и болници се запознах.
-Как може?! Аз защо не знам? Никъде не съм прочела или чула по ТВ или някъде за твоите петила...
-Защото всички журналисти и особено тези на най-извесните и жълти вестници са ми приятели и аз ги задължих да не съобщават за моите страдания и те спазиха обещанията си – никъде не писаха нищо и никой не разбра. Не обичам да ме съжаляват хората – унило завърших аз.
-Разбирам... Ама сега си здрава, дай ми телефона си и вече ще се видим и наговорим. Обещай, че и на мен и на сестра ни ще ни кажеш някои чудесии, нали ти си факир в астрологията?
Тук вече се засмях от сърце и й казах:
-Да, факир съм, ще ви кажа много неща, за които не сте и предполагали.
След още много прегръдки и бурни изблици на възхищение момичето си тръгна. Седях на пейката развълнувана и притихнала и все пак не можех да забравя, че ми предстояха да извървя около 300 метра път до вкъщи. От ума ми не излизаше ужасът от болките, които бях преживяла от трамвая – до пейката. Поех си дълбоко дъх и готова за очакващите ме страдания станах и бавно тръгнах.
Направих няколко крачки и изненадана рязко спрях. Нищо не ме болеше. Нищо! Разкърших тяло и крайници в очакване на болка, но изненадата ми се превърна в изумление – никаква болка! Не беше възможно! Ускорих крачките си и закрачих нормално като всеки здрав човек и установих, че ходя с най-нормален ход и темпо, чувствайки се прекрасно и с нарастващото убеждение, че бих могла така да изходя километри. Толкова бързо крачех шокирана от случващото се, че не разбрах как се намерих пред входа на блока ми.
Горе, вече в апартамента ми, докато се събличах и събувах обувките си – действия, които винаги бяха свързани с мъчителни болки, усетих, че умът ми сякаш бе замръзнал. Чувствата ми също. Бях по-скоро в някакво състояние на Духа. Какво се бе случило!???
"Любовта лекува" – изникна отнякъде мисъл, която не беше моя.
Да, всички сме чели, разисквали и удивлявали на разтърсващите сили на любовта при някои срещи с нейните прояви. Днес това момиче ме обливаше с потоци искрена любов, но и други го бяха правили и не бе се случило такова чудо. Явно разбирането и представите, които ние хората имахме за любовта бе много повърхностно. Явно не сме дорасли до това разбиране. Очевидно, любовта е нещо многопластово, неизмеримо, неизброимо, многосъдържателно и значимо и за да проникнем в многобройните й компоненти би трябвало да имаме много и различни по съдържание срещи с нея. Би трябвало да има вид процес на зреене
в любовта, в разгръщането на живота ни...
Сетих се, че в една от удивителните формули и молитви на Учителя Петър Дънов се казаше: "В Божествения план е да раста в добродетелта, да подраствам в Божията правда, да живея в Божията Истина, да цъфтя в Мъдростта и да узрея в Любовта, – следователно аз съм в пътя на Истината и Божествения живот. Туй право е мое право и никой не може да ми го отнеме. Където е Бог – там съм и аз”.
Когато за първи път прочетох тези стихове на Учителя, спрях и много мислих, защо е употребил израза "да узреем в любовта". Какво значи "зреенето в Любовта"?!
А вие, драги читатели, прочели тази обикновена житейска случка, какво мислите за "зреенето в любовта"? Струва си да се замислите, какъв опит е донесъл във вашия личен живот "зреенето в любовта", нали?