Катя Филипова: Не пия, не пуша, не ям тлъсти неща, ама пълнея

Катя Филипова- Чух, че сте се разминала на косъм от смъртта. Преодоляхте ли стреса? Какво всъщност се случи?
- Катастрофирах с микробус, претърколихме се няколко пъти. Катастрофата беше сериозна. Бяхме на път за един концерт към Ловеч и след този инцидент установих, че шофирането не е за мен. По ирония на съдбата аз помолих мъжа ми да покарам малко. Той се възпротиви отначало, явно е бил прав, но аз настоявах и за зла участ стана тази катастрофа. Добре, че Господ се намеси в последния момент, та сме живи и здрави двамата. Даже с нас имаше и е един колега музикант. И тримата оцеляхме по чудо.

- Блъснахте се в дърво или...
- Не. Спука се предна гума и аз натиснах спирачка, а то не трябвало. Откъде да знам. И тогава се обърнахме - няколко пъти се въртяхме. По едно време мислех, че сме в ада. Докато осъзная, че май сме живи и че трябва да се спасяваме. После специалистите от КАТ не можеха да повярват, че сме цели.

- Знам, че сте била на косъм да се потрошите, но на сцена?
- "Върви ми" в това отношение. Бяхме в софийския цирк с Маргарита Хранова. Имахме участие и с Емил Димитров тогава. Аз, както Марги ми разказа тогава, защото аз от стрес спомен нямам, от подиума пропадам долу. И все едно съм циркова актриса, акробатка, скачам и продължавам да пея. А хората около мен си помислили - край, свети Петър си я прибра тая... Имам разни такива случки, дето Господ ме е запазил в последния момент. Първото ми излизане на сцена също е свързано със странен гаф - започнах да си пея песента и след две минути се уплаших и се прибрах зад кулисите. Това беше първата ми солова песен с вокално трио “Обектив” с диригент Николай Куюмджиев.

- Защо се уплашихте?
- Притесних се от публиката, получих някакъв стрес. Специалисти тогава казали, че от мен певица няма да стане. По-късно взех, че станах, и за своя почуда....

- А пенсията как ще спасите, след като архивите на “Концертна дирекция” са загубени?
- Колегите сега се мъчат да оправят нещата. Дано да се стигне до решение, защото на всички са ни правили удръжки, пък излиза, че оставаме без пенсии. Не е справедливо.

- Спомняте ли си колко беше хонорарът ви за един концерт?
- Като на всички останали – 60 лева. Само Лили Иванова и Емил Димитров взимаха повече.

- Един малко деликатен въпрос. Вие нямате деца, но гледам, че се грижите за вашия племенник?
- Нямаме деца. С племенника живеем заедно с майка му, след като загубихме брат ми. Всъщност той е моето дете. Той ще ме наследи. Казва се Александър. Той е на 22 години. Студент е в Художествената академия, специалност дърворезба. Мъжът ми има дъщеря от първия си брак, която има две деца. Всъщност имаме два внука – единият е на 17 години, другият е на 7 г. Много добри деца са и сме в прекрасни отношения.

- Считате ли се по някакъв начин позабравена от почитателите на българската естрадна песен?
- Не. Даже на последния благотворителен концерт, в който участвах, за Гого от “Тоника” бях много приятно изненадана, защото бях посрещната изключително сърдечно от публиката. Не съм забравена в никакъв случай.

- Имахте едно дълго отсъствие от музикалния подиум. Какви бяха причините?
- Аз загубих твърде рано и родителите си, и брат ми - преди 12 години. Просто тогава и работата не вървеше. Не само на мен, а и на повечето мои колеги. Беше труден период за изяви. Сега е по-добре. Точно в началото на демокрацията пътувах в чужбина. Бях в Скандинавия заедно с моя съпруг и нашия оркестър.

- Нищо не знаем за вашия съпруг Крум.
- Той е барабанист и в момента се занимава с бизнес. Имаме музикален магазин.

- Как върви бизнесът? Добре ли се печели?
- Като всеки бизнес в днешно време.

- Продължавате ли да пазите диета? Както виждам, не пиете, не пушите?
- Да. Гледам да не ям сладко, защото пак напоследък съм качила доста килограми. Не пия, не пуша, не ям тлъсти неща, ама пълнея. Много стрес съм преживяла с тези мои злополуки, със семейни трагедии и лични драми... За съжаление аз много рано загубих майка си, когато тя беше на 56 години, а аз бях на 22 години. След две години почина и баща ми, който имаше проблеми със сърцето. Аз много тежко изживях тези загуби.

- Съжалявате ли, че не сте била приета във ВИТИЗ, а завършвате Висшия икономически институт?
- Не. Не съжалявам. Аз след гимназията кандидатствах френска филология и понеже не ми стигна балът първата година, си подадох документите във ВИТИЗ и заминах на морето с мои приятелки. И там се возих, си спомням, на едни такива картинги. Случи се така, че се ударих и си счупих предния зъб и започнах да фъфля. Когато трябваше вече да се явя на изпити, започнах един уроци за оправяне на дикцията, но не се получи. Както и да е, подготвих се аз, скъсаха ме на втория тур, защото хората помислили, че аз имам такъв вроден говорен дефект. Тогава много тежко го изживях това нещо, но сега не съжалявам.

Интервю на Александрина Роканова за BLITZ