Йорданка Христова: Не търся ухажори, те са край мен

Йорданка Христова 2010Примата на родната ни поп музика Йорданка Христова е жива история. Като се има предвид, че началото на кариерата й започва през 1964 година, а един от нейните първи учители е Милчо Левиев. Зад гърба си има концерти по цял свят. Миналата година дори стигна до Китай. Известен е фактът, че много жени в Куба са кръстени на нея. Данчето гастролира на Острова на свободата през 70-те години и досега е посрещана там като кралица. Тя пък е кръстена на баба си Йорданка по майчина линия и това я радва, защото е наясно, че името влияе на човека. Данчето е вегатарианка и йога, с радост говори за двете си деца и за всичко, което е направила през дългата си кариера. Сега певицата се е заела да издаде компактдиск с концерта на Емил Димитров, който тя организира през 2002 година. Освен това се снима и в един от новите филми „Love.net".

- Връзката Йорданка Христова и Куба винаги завършва с Фидел Кастро? Верни ли са слуховете за вас двамата?
- И сега често пътувам go Куба... А u c него се познавахме...

- Еднакъв ли е подходът ти към двете ти деца?
- Не, разбира се. Синът ми и дъщеря ми са най-скъпото ми нещо и не бих могла да ги възпитавам по калъп. Аз съм много либерална майка. Като бяха малки, ги оставях сами да взимат решения и сега малко съжалявам, че не съм била по-строга и амбициозна. Щастлива съм, че са здрави, умни, с чувство за хумор и много ларж. Аз не мога да се меря с тях. Аз съм приятел с децата си и много се обичаме. Казваме си го по телефона, а като се видим, първата ни работа е да се прегърнем и целунем.

- C какво се занимават двамата?
- Синът ми си беше дете на новите технологии и има фирма за хардуер - комплектуване на компютри, поддържане на системи и тем подобни неща. Оставих го да си реши сам. Докато дъщеря ми в много талантлива, но не може да „хване бика за рогата", както се казва. Тя ми прави всички фотосесии от 10 години насам, но талантите й са много. Съжалявам, че не я насочих към музиката, за да пеем сега дуети. Тя ще умре от смях на тези мои думи, защото слушаме различна музика...

- Познаваш ли съседите си, общуваш ли с тях, или се държиш като примадона?
- Детството си съм прекарала в квартал Света Троица, там всички се познавахме, помагахме си и се обичахме. Сега вече времената са други, със сегашните си съседи се познаваме бегло. Ако ми липсва нещо вкъщи, няма от кого да си поискам. Добре че вече има денонощни магазини.

- Спомняш ли си първата среща със съпруга си?
- Разбира се. Запозна ни Евгения Гешева, моята приятелка от детинство и придворна поетеса. Гледали „Златния Орфей" и Георги казал, че съм страхотна жена u много ме харесвал. А Гешева го „светнала", че сме приятелки.

- Позволяваш ли на мъжете все още да се влюбват в теб?
- Не разбирам точно какво значи това... А и не търся ухажори. Те са край мен.

- Разпознаваш ли лъжите на мъжете?
- Израснала съм с много момчета, с трима от тях бяхме неразделни, работила съм с много оркестри. Смело мога да твърдя, че ги сканирам като рентген. Никой не може да ме излъже в живота.

- Колко ветрила имаш, спомняш ли си откъде си ги купувала?
- Навремето ветрилата ми бяха akcecoap, a сега са ми необходими по понятни  причини... Първото беше от Куба, след това откъде ли не - Испания, Белгия, Мексико. Приятелите ми знаят слабостта и ми подарявят непрекъснато, имам и антики. Много са. Те са от почти всички цветове, имам големи, малки, на точки... не съм ги броила.

- Кои са най-тежките моменти в живота ти?
- За последните десет години се чудя как не се сринах! Започна се от 2000 година. Почина свекърва ми, след година мъжът ми, а малко след него - татко. Последваха го Християн Платов, Рашко - най-добрият ми приятел от Пловдив, майка ми, много приятели, колеги. По едно време си мислех, че само в панихиди и погребения. Загубата на близки и приятели са сред най-тежките ми моменти. Е, преживях и едно голямо разочарование от колеги...

- Чувстваш ли се модерна, съвременна жена?
- Ти ме разби! Едно е да се чувствам, а друго - да съм модерна наистина. Мисля, че модата е измислена за хора, които не знаят какво искат. Напоследък стремително се развива всичко, особено в технологиите. С тях се опитвам да не изоставам много. Но се плаша от липсата на духовност, от виртуалните взаимоотношения на младите. В този смисъл съм демоде. Аз обичам да контактувам директно с хората, в това има емоция.

- Искаш ли да ти се случи нещо красиво на тези години?
- За красивото всеки е готов. Мисля, че ме питаш за любовна връзка, нали? Не съм се заключила, но трудно мога да се отдам изцяло, защото съм много взискателна. Просто в днешно време все по-трудно се намират сродни души.

- Страхуваш ли се от болести?
- Да не дава Господ! Никой не е застрахован! Затова водя разумен живот.

- Освен съпруга ти кои са другите големи любови в живота ти?
- Преди него имах дълга връзка с известния музикант Кристиян Платов. Голяма любов! Както се казва, поживях си и едва след това създадох семейство.

- Връщаш ли се назад в спомените си?
- Мисля, че ще ми се наложи да ги връщам подробно, защото е крайно време  да  напиша мемоарите си.

- Ти беше от най-големите привърженици да се възстанови фестивалът „Златният Орфей". Мислиш ли, че би могъл да се проведе отново някой ден?
- Този фестивал ме кара да се чувствам горда, защото беше страхотен. Но сега, за да се направи фестивал на ниво, трябват изключително много пари! А ние сме си бедни и за поп музика трудно ще се намерят спонсори. Но ако има начин и пролука, аз заставам зад него.

Интервю на Радостина Колева за списание „Уикенд за жената”