Искрен Пецов иска пенсия за заслуги като първенец на Златният Орфей

Искрен ПецовПевецът Искрен Пецов поиска пенсия за заслуги, след като не попадна в двата списъка на лауреати от „Златният Орфей“ и други музикални конкурси. Това обяви самият той в социалните мрежи. „Отново достойни имена липсват, както и моето име. Казвам се Искрен Пецов и работя вече 33 години на сцената. Не съм спирал нито за миг, освен забраните през 2020, та и сега. Имам питане към Министерство на културата, какъв е подбора, на какво основание се предлагат колегите, с голямо уважение към всички тях“, написа фронтменът на група Латинопартизани. Той написа и кратка равносметка на кариерата си до момента: „Имам 1-ва награда на Златният Орфей, 2-ра на Бургас и морето, 1-ва на Златния Арлекин, 1-ва на медийния фестивал Албена. Не се заемам да ви занимавам с награди като на фестивала Микеле Меркури, Българския Поп Топ и други“.

Искрен Пецов е един от 12-те изпълнители на песента „Обич-блян“, получила първа награда на Орфея през 1993. Някои от имената от сборната формация, като Марги Хранова, Роси Ганева, Снежана Петкова, Деян и Бойко Неделчеви, влязоха в двата списъка за наградите, които в гилдията наричат пенсии, но изпълнителят на „Кайман“ не е сред тях. Той припомня, че дискографията му включва 6 компактдиска и една плоча, над 1500 концерта като солист на Ансамбъла на строителни воиски и още 3000 с Латинопартизани, автор на 60 песни, с над 20 видеоклипа. „Какво още трябва да предоставя на уважаемите представители на властта, за да получа така необходимата и желана помощ в най-тежкия период от живота ми. Наистина се надявам да се преразгледа списъка и да се добавят имена на наистина действащи музиканти, заслужили с годините си и славата си, а не на случайно попаднали в бранша хора, които от 20 години не се занимават с това“, каза Пецов. „33 години на сцената. Това е добре, а колко години сте се осигурявали в НОИ? Защо трябва да се дават пари само на хора от този бранш, а на други, като учители, инженери, спортисти и т.н. - не? Нищо лично към вас. По тази логика, лично аз и моята фондация сме финансирали "Златния Орфей“ и ние ли да искаме "пенсии“. Слушах Митко Щерев какво каза за вашия бранш. Прави му чест на този човек, че каза това, което много хора знаят, но си мълчат“, коментира последовател на певеца под публикацията му. „Все пак за информация, имам години и събрани суми в НОИ за 3-годишна пенсия, може би няколко пъти по 3. А наследството, което всеки един от културните дейци оставя за поколенията... ние сме свободни артисти, нашият труд не се измерва само с това, на колко лева се осигуряваме“, обясни Искрен. Той сметна, че всеки от колегите му ще получи около 20 000 лв. за 3-те години от наградата.

Пламен Джуров: Концертите на хонорар не се считали за стаж

Диригентът Пламен Джуров, който от 1982 г. е първи зам.-генерален директор на Държавно обединение „Музика“, а от 1984-а до 1988-а – генерален директор, коментира ситуацията с пенсиите пред Площад Славейков: „Щатните артисти например имаха норматив от 20 концерта срещу 220 лв. месечна заплата при средна за страната за 1984 г. 207 лв. Но за да се сключи договор с Концертна дирекция, изискването беше за 40 до 60 концерта за година. Над този норматив концертите се заплащаха с хонорари. Музикантите разполагаха с време за записи, турнета в чужбина и частни прояви. Хоноруваните артисти са на договор за брой концерти по споразумение. Обикновено хонорарът на член на групата е 45 лв. на концерт, а за солиста (на Васил Найденов например) беше 60 лв. По 60 лв. получаваха и народните артисти от другите жанрове. Само Лили Иванова и Йорданка Христова с писмо от Министерство на финансите получаваха по 120 лв. на концерт. В същото време директор на дирекция „Музика“, който организира концертите, получаваше месечна заплата от 220 лв. Но пак напомням, че периодът за провеждане на концерти срещу хонорар не се зачита за трудов стаж. На практика голяма част от солистите и съставите комбинираха служебните си задължения към „Концертна дирекция“ с допълнителни концерти по други линии (Младежки домове, балове), при които не се осигуряваха за тези допълнителни концерти. По думите на някои от тях е имало случаи да се правят дори до 4 концерта в един ден. И се получава така, че хонорарите не им носят стаж, а полученото от хонорар не влиза в общественото осигуряване. Самите певци са се ощетили за периода до 1990 г., защото повърхностно са се отнесли към собственото си бъдеще“. Джуров казва, че всички документи от Концертна дирекция лесно могат да се намерят в София и клоновете из страната, а легендата, че са били изгорели при пожар, а останалата част – наводнени при гасенето, е тръгнала през 2009 г., когато самите певци са започнали да мислят за пенсиите си.