Звездомир Керемидчиев: Българският народ е Черната овца

Звездомир Керемидчиев- Вие водите предаването „Моят метъл свят” по Z-Rock. Защо се казва така и как решихте да водите радиопредаване?
- През последните няколко години съм водил предавания за рок и метал по различни радио станции – „Мила Голд”, Star FM. Музиката, която най-много ме вълнува, е хард и хеви рок и в колата си съм подредил трите радиа, които излъчват рок музика в София. Естествено най-здравото от тях е Z-Rock. Слушайки го толкова време обаче реших, че е хубаво да направя едно предаване различно от това, което се случва в ефира на Z-Rock. Предаване, където се върти музика, която не се чува редовно. Например, ако ще пускам песен на Slayer, няма да е Death Skin Mask, а някоя друга, не толкова често въртяна. Винаги гледам да е нещо, което или скоро не е звучало, или въобще не звучи в ефира на Z-Rock. Предаването е много необятно като стилова насоченост. Обхваща голям кръг от слушателски вкусове. И естествено ми прави кеф и на мен.

- Има ли публика за нова българска рок музика?
- За съжаление през последните години хората у нас се научиха, че за българска музика не трябва да се дават пари и ако я има, тя трябва да е безплатна. Това е нелепо! Има адски много надъхани млади музиканти, които въпреки това се опитват да правят музика, за което ги поздравявам. Защото иначе името български рок въобще ще изчезне. В днешно време интернет много пречи. Групите не могат да живеят от продажби на албуми. Аз съм човек, който повече от 20 години се занимава с музика, и знам, че като мине този първичен ентусиазъм, идва момент, когато си казваш – чакай малко, аз губя по 8 часа на ден, да се усъвършенствам, да правя музика, а не получавам 1 стотинка. И започваш да се замисляш дали да правиш това, което ти харесва, или нещо, което все пак ще ти донесе някакви дивиденти. Адски много се надявам, че този период ще отмине, че хората ще проявят съзнание. Самите групи носят дисковете си по концерти и ги продават там, а те и се купуват. Ще рече че има някакъв зачатък на съзнание от страна на феновете - да се отнасят с уважение към хората, които творят и се стараят да забавляват рок феновете в България. А български групи, които се борят и творят има! И може би след година-две ще има едно ново течение от съвсем млади банди от сорта на Odd Crew, които с огън и меч ще отстояват своето изкуство. Въпросът е да не се отказват. И ако има начин да се държат близо и да си помагат. Прави ми впечатление, че това се случва през последната година. Само по този начин могат да оцелеят.

- Подгрявахте на концерта на „Скорпиънс”. Какво беше изживяването?
- Беше страхотно изживяване. Разбира се, тръпката, когато за първи път бяхме съпорт на „Дийп пърпъл” през 1998 г., беше различна. Сега вече на всяко такова участие гледаме като хора, които вече имат опит. Но няма по-вълнуващо чувство от това да излезеш пред толкова голяма публика и за толкова кратко време да дадеш всичко от себе си, за да я заредиш! Този заряд, който получихме, още ми държи. Още се вълнувам за това. Това дори даде импулс на бандата и понеже сме подготвили някакви неща за издаване, решихме, че е хубаво да запишем още 7-8 парчета. Това предстои да правим с „Ахат”.

- На концерта на „Скорпиънс” накарахте публиката „да се изцепи така, че свети Рони Джеймс Дио да ги чуе от небето”. Обявихте Дио за светец.
- След като Дио почина, започнах да водя предаването си и тогава мисля, че за първи път го нарекох така. Дойде спонтанно цялото това нещо. Докато тече „Черната овца”, когато публиката винаги пее, аз обикновено казвам „така да се изцепим, че да ни чуят до небето и оттам по целия свят как се забавляваме тук, в България”.  А загубата на този изключителен човек още не мога да я осмисля. Знам, че го няма, но неговият дух, неговото присъствие е навсякъде около нас. Особено за хора, които се занимават с рок музика – той винаги ще е с нас. И затова, излизайки пред тази огромна аудитория, просто спонтанно ми дойде да го кажа „Свети Рони Джеймс Дио да ни чуе от небето”.

- На концерти се обръщате към публиката с „дами и господа”. Има групи, които третират своите фенове доста по-невъзпитано. Вие защо използвате това обръщение?
- Проява на много лош вкус е, ако някой е дошъл да те види какво си направил, ти да се държиш неучтиво. По принцип аз съм човек, който обича да разговаря с хората, а когато имам възможността да отправя послание, естествено то ще е нещо, което да ги накара да се почувстват добре за това, че са дошли да ни видят.

- Важи ли още за вас текстът на „Черната овца”?
- Този текст ще е актуален винаги, докато има несправедливост, докато има лъжа и измама. Винаги ще има някой, който да се чувства като Черната овца, да се чувства различен. За съжаление в случая това е един цял народ, който се чувства така. Защото начинът, по който се отнасят с нас, по който ни карат да живеем, нещата, които искат от нас, са нечовешки и ненормални. Ние, българите, сме корави хора, които сме оцелявали и оцеляваме. Но това не е хубаво, защото българите са изключително талантлив народ и ако са поставени в нормални условия, от тях ще блика новият заряд на живота. Българският народ е Черната овца. Затова всички толкова много я харесват тази песен - защото всеки се асоциира с това парче. И дори Лили Иванова пожела да я направи, защото каза, че и тя се чувства така. Това беше нейният аргумент, когато се обади по телефона.

- Приятелката ви работи в БАН. Какво смятате за нещата, които се случват там и с българското образование и култура?
- Не искам по принцип да говоря на тази тема. Не само за БАН, а и за образованието, културата... В момента хората, които управляват държавата, са решили, че трябва да вземат отвсякъде, защото няма пари. Не става така. Не може да посегнеш към културата и науката, които и без това са в окаяно състояние. Така ще се заличи нацията. Човек, когато не може да диша и да мисли спокойно и освободено, да го радват постиженията му, нещата, които е сътворил около себе си, той си отива. Той се превръща в робот. Може би това искат. За съжаление прост народ лесно се управлява. И ако това се стремят да направят в момента политиците ни, няма да останат много дълго на власт. Българинът може да е всякакъв, но идва момент, в който започва да мисли с главата си, а не със стомаха си, и тогава става страшно.

- Успяхте ли да влезете в контакт със „Скорпиънс”?
- Нямахме абсолютно никакъв контакт. Преди концерта те се събраха да пият по чаша шампанско за рождения ден на Матиас Ябс. Бяха съвсем близко до нашия фургон, но връзка не се получи. Като излязохме на сцената, накарах публиката да изпее „Честит рожден ден”, пяха всички. Не знам дали са го чули или не, но никой не дойде да каже нещо.

- Всички ли известни групи, с които сте свирили, се държат така?
- Не всички, различно е. С „Дийп пърпъл” беше по същия начин. Те бяха на съвсем друго място. С „Айрън мейдън” имахме контакт, разговаряхме с Брус Дикинсън, със Стив Харис си правихме снимки. Говорихме си съвсем обикновени музикантски неща. С Рони Джеймс Дио съм изкарал почти два часа преди негов концерт в Каварна, която бяха с „Хевън енд хел” през 2007 г. Изключително широко сърце беше. Не само певец и музикант, а и изключително добър човек. Почти два часа седяхме в гримьорната му да пием бира и да си лафим за музика. Когато бяхме съпорт на„Блек сабат”, фургоните им бяха съвсем близко до нашия и имахме малък разговор. Никой не държеше такава дистанция, каквато германците направиха.

- Кой е бил най-хубавия ви концерт с „Ахат”?
- По принцип не мога да се оплача. Не мога да кажа – този концерт ми хареса, а този – по-малко. Където отидем, винаги ни посрещат с високо вдигнати ръце. Всеки път, като свърши концертът, седим навън и даваме автографи, разговаряме с хора, снимаме се. Без това нещо една група не може да съществува – без контакта с хората.

Интервю на Димитър Николов за вестник „Новинар”