Деян Неделчев: Пях “От икебана дървесата ги боли” на войници още през 2000 г.

Деян НеделчевИма много философски смисъл в “От икебана дървесата ги боли”. Клипът на песента „От икебана дървесата ги боли” на братята Деян и Бойко Неделчеви от началото на годината е един от най-гледаните и коментираните в интернет. Освен музиката и текста впечатление в него прави и хореографията на танците. За историята на песента, записана още преди 9 години, Калин Руменов от вестник “Новинар” потърси Деян Неделчев. В момента той живее на остров Лансароте (Канарските острови), където изпълнява дискохитове от 70-те и 80-те години в големите хотели. Неделчев има 19 албума, първият от които е издаден през 1987 година. От много години работи предимно в чужбина.

- Песента ви „От икебана дървесата ги боли” е с големи шансове да се превърне в музикалното събитие на годината – има много гледания и коментари към нея в сайтове като Vboх и YouTube. Очаквахте ли след толкова години, че песента ще се превърне в такъв хит?
- Абсолютно по никакъв начин не съм очаквал, че тази песен ще стане хит - ние я записахме с моя брат през 2001 година за албума ми „Колко си хубава, Господи”. И съм много щастлив, че песента, дори и да не се харесва от много хора, се е превърнала в хит вече.

- Защо на песента й трябваха 9 години, за да набере такава скорост?
- Предполагам, защото интернет е помогнал за това. През 2001 година хората не са били толкова често в интернет пространството. Клипа го качих през 2005 година. Тогава, когато правих албума с брат ми, бяхме канени в различни телевизии и всъщност единствените снимки от тази песен са в „Евроком”, Пловдив, в предаването на Тома Спространов. Иначе тогава не си спомням дори БНР да е пускало тази песен. Ако някой я е пускал, то е било един-два пъти, не повече.

- Каква е творческата история на „Икебаната”, от която дървесата ги боли?
- Текстът е по стихове на един мой голям приятел - Иван Станчев. Когато прочетох тези стихове, много ми харесаха. Има много философски смисъл в тях, макар в пространството да пишат децата, че нямат никакъв смисъл. Стихотворението има голям смисъл, но философски – трябва да се чете много и да се разбере значението. Така че на мен много ми харесаха тези стихове и аз казах на Иван, че един ден ще направя музика, и така стана. Музиката я измислих всъщност на улицата – там ми дойде първо припевът и после всичко си дойде на мястото. Песента стана много весела и жизнерадостна.

- Има ли някаква скрита метафора в името на песента?
- Не, няма.

- Помните ли колко пъти сте изпълнявали песента пред публика?
- Спомням си, че докато работех в ансамбъл „Строителни войски” между 2000 и 2002 година, съм я пял с моя брат пред войниците на концерт и тогава те много се кефеха. На частни участия може и да съм я пял, но не си спомням.

- Със същия танц ли я изпълнявахте пред войниците?
- Да, аз съм много пластичен на сцената и танцувам много.

- Чия е идеята за хореографията в клипа?
- Няма хореография, всичко е импровизация при нас.

- Не сте ли репетирали танца предварително?
- Не, моят брат е по-статичен, аз съм по-пластичен и затова няма репетиции. Няма нищо – всичко е за момента.

- Сега, след години, като гледате клипа, как го намирате?
- Ами смешно ми е, защото там съм малко по-млад, по друг начин съм се облякъл. Всички пишат, че съм се закопчал еди-как си, какво имало в моите панталони – аз много се забавлявам с всичко. Така съм се облякъл, какво да направя – аз не се срамувам в края на краищата от това, което съм направил.

- Вече не си спомням каква беше модата през 2001 г., но съдейки по клипа, ниската талия вероятно не е била много актуална.
- Ами да ви кажа, на мен така ми се обличаше. Аз пък не харесвам начина, по който се обличат тийнейджърите в момента – с изхлузени панталони. Това си е мой вкус, аз така обичах да се обличам и да се запасвам, дето се казва – не съм се притеснявал от нищо.

- На коментарите, че сте си пъхнали чорап в панталона, трябва ли да се обръща внимание?
- Те могат само да ми завиждат за този чорап в панталона.

- В клипа заради танците сякаш има прекалено много хомосексуална еротика?
- Ами то сега е модерно в днешно време да си хомосексуалист и всички искат да бъдат или да приличат на хомосексуалисти. Нека да се говори – по-добре е да се говори, отколкото не. В края на краищата, щом приличам на такъв, добре – аз не се срамувам, че съм приличал на такъв. Важното е да се говори.

- От България обаждат ли ви се много хора заради „Икебаната”?
- Много хора ми се обаждат, включително и от много телевизии да ме канят в предавания. Организатори се обаждат да ми правят участия, от радиа - също. Пращат ми вестници по интернет, да чета какво е написано. Да ви кажа, в началото бях шокиран ужасно. Аз бях в Чехия, докато получавах тези коментари, и като се върнах тук преди няколко дни, бях засипан вече – не знаех какво става. После видях и ми се проясни всичко, но в началото много бях шокиран.

- Шокиран от какво?
- Бях шокиран от лошите коментари. После видях хората, които пишат, на каква възраст са. Това са хора, които не са ме познавали досега – между 20 и 28 години. Аз съм друго поколение, 46-годишен съм. Те не са познавали моето творчество, сега изведнъж те ме откриват с една песен и започват да пишат неща, които не е много приятно да ги види човек. Но в края на краищата, когато един човек е публична личност, той трябва да приеме, че ще пишат и лоши, и хубави работи за него. Аз започнах да им обяснявам, че това не е нормално, че те трябва да видят мои други песни, които съм правил през годините. Това са деца, които не ги интересува. Те просто в момента това са видели – това коментират. Аз спрях да обяснявам и сега се забавлявам и ми е много хубаво.

- Защо работите предимно в чужбина, чувствате ли се недооценен в България?
- В България никога не съм бил оценен както трябва, затова заминах за чужбина, от много години работя в чужбина. Аз се връщам често в България, даже правя и албуми и издавам. Главно ги правя за себе си. Имам страшно много почитатели, които обичат моята музика. Това, че съм направил една „Икебана” - така за разнообразие, не съм знаел, че ще стане голям хит. Ето, всичко е възможно в този свят – никога не е късно да станеш известен или за резил, както се казва. В чужбина съм, защото тук намирам работа, защото тук съм оценен. Тук не правя кариера, тук просто работя, за да оцелея. А в България не мога да работя, за да оцелея с музиката, която правя.

- На 16 януари имахте рожден ден. Сигурно сте си пожелали нови хитове?
- Разбира се. Желая винаги да правя нови песни и ще правя и за в бъдеще, имам такива планове. Даже мисля пролетта да се завърна за две седмици – имам идея да запиша три нови песни, от които два дуета с две певици, да им направя и видеоклипове и после пак обратно тук. Аз не спирам.

- Точно преди година в България имаше музикална истерия около песента ни за „Евровизия” на Красимир Аврамов. Вие какво мислите за нея?
- Аз имам особено мнение към Красимир Аврамов, защото го познавам още от 1991 година. Той е момче, което е с болни амбиции да пее, той никога не е бил певец. Няма да говоря за неговите качества, само мога да кажа, че сам се нарече Човека глас. А ние в гилдията не искам да казвам как го нарекохме – пак е с „г”, но няма да казвам точно какво. За песента – не е лоша като цяло, но той не може да казва, че е направил нов стил в музиката, че е пял на фалцети, че е имал най-високия глас. Първо, той не пее с глас – той пее с фалцет. Освен това неговият фалцет е много по-нисък, да речем, от моя – с две октави, или от който и да е друг. Момчето е с болни амбиции и зад него стояха много пари, да не се лъжем. Не мога да отрека, че песента не е лоша, но ако я беше изпял някой друг.

- Дежурният въпрос за финал – какво ще пожелаете на всички ваши фенове, които генерират трафик към „Икебаната”?
- Да продължават да гледат „Икебаната”, да продължават да гледат и мои стари неща – да видят откъде съм тръгнал. Вярно, там съм с различни прически, по различен начин съм се облякъл. Сега изглеждам по абсолютно различен начин, доста по-зрял, но това не означава, че пак няма да направя нещо лудо като „Икебаната” – нищо не се знае в този живот. Искам, първо, да им пожелая много здраве, много любов, да бъдат по-разумни, да не обиждат така някого, когото не познават, и да продължават да гледат „Икебаната”. Виждам, че отзивите са много повече „за”, отколкото „против”, което означава, че песента се харесва.