Денис Ризов: Аз съм музикант чергар

Денис Ризов- Денис, скоро си дойде от Америка, има ли го шока, когато се качиш на самолета в САЩ и слезеш на Аерогара „София”? 
- Аз съм бил над 100 пъти в Америка и нямам такъв шок отдавна. Винаги има една умора от часовата разлика, самият полет ми е 19 часа от врата на врата. Направил съм бързо да го летя това разстояние и съм му свикнал, но шокът е общо взето в часовата разлика, но и в това, че винаги имаш насъбрана много работа, когато се върнеш, защото не си си бил тук много време и се е натрупала. Отделно дето в България всяко нещо е по-сложно. Тук от десет срещи една води до нещо позитивно, а в Америка всяка втора.   
 

- Ти къде живееш в крайна сметка - в България или в Тампа, Флорида, където имаш къща?
- Ту съм тук, ту  съм там. Така съм аз - музикант чергар. Не обичам да седя на едно място и затова. Там ходя 2-3 пъти в годината за по месец. Най-дълго съм издържал 6 месеца. Много ме устройва такъв вариант. Доста ми се чудят по митниците, особено като влизам в Америка, защото аз не пътувам с багаж. Там имам едни дрехи и обувки, тук имам други дрехи и обувки. Общо взето освен компютъра не нося много работи. На обратно винаги е по-пълно, защото нося подаръци.

- Дъщеря ти Виктория в Америка ли иска да живее или в България?
- На нея си й харесва във Флорида, тя е родена в САЩ, така че си е американска гражданка, може да си ходи, когато си поиска. Тя е на 11 години. Роди се на 11 август 1999 г. Това си е нейно решение, аз няма да я тормозя. Нито ще я карам да остава, нито ще я карам да заминава. Както прецени, но със сигурност е хубаво да завърши там образованието си, има добри университети. В Тампа също е добър университетът. При положение, че има възможност да учи там или тук..., каквото си избере. Не я знам какво мисли. Тя е малка още. Като дойде времето за колеж, ще реши.

- В музиката какво кроиш?  
- Аз не се занимавам много с музика напоследък. Със „София мюзик” сме в приятелски отношения, аз съм един от създателите на фирмата, но не съм активен в тази насока. Основно се занимавам с това студио, в което сме сега, опитвам да го разработя, инвестирал съм доста в него. Има много добри условия за телевизионна продукция .

- Какво стана с проекта ти за тв шоу ”Денис и приятели”?
- Този проект не можах да го прекарам. Няма интерес от страна на телевизиите. Плюс това в България телевизионният бизнес е много конюнктурен, а аз съм общо взето представител на т. нар. независими продуценти. Не завися от никой, не ми е фирмата на някой друг, та той да прекарва нещата. Ти знаеш как е с телевизиите... Опитвам се нещо да правя, но е много трудно. То и сега с тая криза рекламният пазар се срина, телевизиите са по-бедни. Има видео с шоуто във Фейсбук.

- Концепцията била доста нестандартна?
- Концепцията е за късно шоу. От 23.30 ч нататък. В полунощ се развива и е интересно, защото и „Ахат” участват, много красиви момичета има. Направихме маркетингово проучване и се оказа, че е мъжка аудиторията, която гледа телевизия по това време. Един човек държи дистанционното и той е от силния пол. Има ко-водеща, помощник-операторите са момичета по жартиери, те опъват шнуровете. Интересно е, не прилича на нищо друго, като концепция е уникално. Помагали са ми чужденци да го разработваме.

- Как си обясняваш, че няма интерес към такъв продукт?
- Обяснението е много просто. По принцип цялата концепция е правена за bTV, за да тръгне след „Шоуто на Слави”. Не е тип Джей Лено, а по-скоро подобно на това на Хауърд Стърн. Имаше идея да върви и по радио едновременно, на живо, но... Все пак много хора участват. Професионалните екипи са големи. Няма как да стане много евтино, а в момента се търси по-евтиното. Освен това малко са телевизиите, които могат да излъчат такова нещо, две-три са. Не всички могат да си го позволят... То трябва да се върти всеки ден и излиза към 200 000 лева на месец в най-евтиния си вариант. Когато разработвахме концепцията, го правихме за ежедневно шоу. Телевизиите си имат един стандарт...

- Като че ли е парцелиран телевизионният пазар и не може човек да влезе в него току-така...?
- Точно затова говоря, да. Ако беше проект на някакъв по-утвърден продуцентски екип, можеше и да мине по някакъв начин.

- Или някой, който има хора вътре?
- Това имах предвид.

- Ти беше на първата среща, възобновяваща събиранията на „Кравай”, където навремето беше сборището на  неформалните младежките движения.... Носталгията  ли те заведе там?
- Не, отидох да си видя приятелите от едно време просто. Там доста прогресивни хора се събираха, с освободено мислене, с идеи. Не напразно голяма част от тях станаха някакви творци, нали? Много от тия хора са в телевизии, художници, в групи е ясно, дори в чужбина се реализираха някои. Там се събираха хора със свободен дух и въобще не е случайно, че се събираха точно тия хора, журналисти има много, водещи телевизионни. Това беше хубава идея, но няма как да се възроди „Кравай” и да стане всичко като е било едно време. Младите хора нямат нужда от това. Те сега имат Фейсбук, има Туитър, имат други начини за комуникация.

- Вече се проведоха няколко срещи, традицията се възобнови? 
- Да де, ама те са вече хора на възраст, а и голяма част от тях са в чужбина, но е хубаво да се виждаме от време на време. И в социалните мрежи обсъждат „Кравай”. Общо взето са се преместили в онлайн средата. „Кравай” мина във виртуалното пространство.

- От рокаджия стана бизнесмен... Как?
- В Холандия, когато бях, ми стана ясно, че като имаш пари, нямаш проблеми в този вид общество. Там узрях за идеята, че ако трябва да правя пари, е по-хубаво да се върна в България. В чужбина по-трудно пробива човек. Тук си познат от музикантския си период, общо взето ползваш някакъв кредит на доверие, който го имаш от това, че си популярен донякъде. Иначе бизнесът е въпрос на това дали ти се удава или не ти се удава. Много работа, малко късмет и честност...

- Не е ли сложно да се прави бизнес в България?
- Общо взето по-печелившите ми неща са в Америка, и то не точно в Америка, конструирани са там. Този космополитен начин, който го имат американците за бизнес, просто ти дава възможности да работиш навсякъде, докато тук хората са малко по-ограничени в рамките на страната... Включително хора, които се занимават с изкуство, не могат да надскочат регионалното мислене. За турнето на Слави в САЩ и Канада - да се работи със Слави и Евгени Димитров-Маестрото е лесно. Организацията беше много сложна, но аз в САЩ съм като у дома си. Около турнето за първи път българските общности там се обединиха да работят за едно нещо. Слави за първи път изкара българското участие в чужбина от заведенията. Имаше дебели опашки. Работи се за турне на екипа на шоуто в Испания, Англия, Кипър, Израел, а може би пак в Северна Америка. Последната дума е на Слави, той ще реши.

Интервю на Светослав Пинтев за вестник „Монитор”