Васил Найденов: Пях с кръвоизлив в гласната струна

Васил Найденов- Г-н Найденов, отбелязахме 20 години от 10 ноември 1989 г. Как се промени животът?
- Излизането на общия пазар се оказа проблем. Много хора бяха свикнали да са под покрива на някакво учреждение и цял живот да плачат, че не им стигат парите. Даже имаше един виц - ние ги лъжем, че работим, те ни лъжат, че ни плащат. Типичният Бай-Ганьов тарикатлък се превърна в мото на българина, което много ме плаши. Това значи да предадеш приятеля си, да си готов на всичко, за да се задържиш в политиката, да лъжеш в медиите. Няма смисъл българинът да се оплаква, когато работи на едно или две места без почивни дни. Това е съвсем нормално - говорил съм и с американци, и с руснаци - хора с по три висши образования работят на 3 места. Така че, влизайки в Европа, трябва да свикнем с това. Въпросът за демокрацията беше криворазбран заради хора, на които им беше удобно да бъде така разбрана. Държава с беззаконие е несполучлив опит за държава.

- Не е ли различно държава със закони и такава, в която законите се спазват?
- За да се спазват законите, трябва да има хора, които да ги наблюдават и проверяват. Примерно пред нас има градинка, която трябва да се поддържа от определени хора. Никога не съм виждал някой да ги контролира. По цял ден се подпират на мотиките и си говорят - 12 души са. Никой не ги санкционира. Не е виновна дадена личност, тук е тотално нарушен контролът. Нарушен е и моралът, за какви ценности говорим. Погледнете и жълтата преса. За Ивайло някъде беше написано, че е спал с папата. Само че не се знаеше с кой от папите, а може би и с двамата едновременно. Но всичко това носи приходи.

- Защо днес няма песни като тези, които слушахме на концерта на БНТ?
- Има спад в световен мащаб. Може би ще кажат, че всеки си въобразява, че по неговото време е било най-добре. Това е нормално, особено за по-простите хора. Единици са хората като Елтън Джон, Джордж Майкъл, Майкъл Джексън, Арета Франклин, Стиви Уондър, Рей Чарлз. Златният век, или Възраждането на музиката започва от „Ролинг стоунс", „Бийтълс" и това е ренесансовият период на музиката в света. Сега с тези компютри всичко звучи много семпло. Всеки, който разбира малко повече от техника, може да открадне - взема пасаж от песен, сглобява припев и ходи доказвай, че не е негово. Хората отдавна се поумориха от тази музика. Отначало беше модерна. Все още има привърженици на електронната музика, но тя е за определени случаи, при определена обстановка и при определени неща, които консумираш -шмъркаш или... Уморихме се от електрониката, защото животът ни е достатъчно електронен. Дори емоцията е измислена, а човек има нужда от чувства. Ето защо изпитва желание да отиде поне три минути някъде да получи емоция - да бъде различен, ако трябва, да поплаче, да забрави проблемите си, да стане друг - това е голямата магия на изкуството.

- Мислите ли, че някои от младите български изпълнители могат да дадат такова усещане на публиката?
- Не може да искаме от всички да бъдат еднакво талантливи. Универсалното изискване е да можеш сам да пишеш музика, да композираш и да разбираш от аранжимент - трябва да си доста музикално грамотен. Познавам много млади изпълнители, които са кадърни, но зад тях не стоят спонсори, те не са склонни да бъдат политически курви и да правят компромиси с тялото си. Този път ми е познат, извървял съм го по най-черния начин, той е дълъг и труден и не се правя на Левски и на Дон Кихот. Но си позволявам да кажа, че се гордея, че въпреки всичко успях да оцелея във времето. Не се гордея с диапазона или с таланта си, а само за това, че доживях и досега да бъда търсен и харесван.

- Нови проекти?
- Подготвям голям концерт в НДК. Обмислям го от доста време.

- Кога ще се случи?
- Засега е планирано за средата на май - около 13-и. Изцяло мой концерт. Трябва да снимаме и един видеоклип на песен с Мариана Попова - „Целувай ме дълго". Искам също да запиша песен, която направих с Миряна Башева - „Ако имаш време". Георги Христов я пя в миналото, после ние я изпълнявахме, като бях в "Тангра", след това "Ахат" я пяха. Оказа се, че само аз не съм я представял на сцена.

- Дълги години работите с Ивайло Манолов. На какво го научихте?
- На концерта на БНТ приложих 50 певчески номера, защото имам 80% кръвоизлив на лявата си гласна връзка. Нашето поколение сме космонавти - толкова ни е научила неволята, че сме свикнали на една чудовищна рутина. На това сме се научили в обединението „Музика", откъдето се оказа, че изобщо не са ни осигурявали пенсионно. Все едно не сме съществували. Но това е друга тема. Научили сме се, че няма не мога, не става, извън ритъм съм, не ми е кеф. Имам голям екип около мен - хора, които подбирам и които обичат работата си и са готови на компромиси, защото в тази работа няма семейство - може да не се приберат много време, да репетираме дълго, да се наложи да са заети по празници.

- Питам ви за Ивайло, защото той работи вече 24 години с вас.
- Той ме е озвучавал и със счупен крак. Спомням си, че куцукаше - смях през сълзи. Смешно, но сигурно го е боляло.

- Той на какво ви научи?
- Той е по-хитър, повече изчаква - може би това е хубаво за импресарио, защото аз съм по-спонтанен и по-емоционален. Аз съм по-краен.

- Как поддържате баланса толкова години?
- Това е професия, в която годините минават като на един дъх. Това е доста емоционална работа, която налага трайни промени и в нерви, и в сърце.

Нещата от живота
Храната: Обичам много бамя, макар че нямам право да ям, и мусака.
Питието: Различни са във времето. Отначало много обичах мастика, след това дълго време пиех водка, пил съм и коняк.
Книгата: Харесвам Агата Кристи, криминални романи.
Колата: В момента имам „Фолксваген Фаетон". Имал съм и „Мерцедес", и „Ауди".
Музиката: Различни песни харесвам - и евъргрийн, и поп, и рок, соул, ритъмендблус, даже и родопската песен - народната музика.
Филмът: „Планината Броукбек"
Почивката: Ще кажа последното място, на което бях Гърция, срещу Атонските манастири.
Домът: В центъра на София.

Цветелина Шенева за вестник „24 часа”