Милица и Асен с нова песен, Тоника на турне
Милица Божинова и Асен Масларски представиха най-новата си песен
"Лятото" в предаването "Полет над нощта 2"
по Сателитния канал на БНТ. Парчето е записано само два дни преди
гостуването на талантливия семейно-творчески тандем. За тези,
които още не са го чули,
bgestrada.com
дава възможност да си изтеглят лайф изпълнението от предаването
от
тук.
Публикуваме и най-интересното от интервюто на водещата
Виолета
Драганова.
- Два дена сте пътували. Къде бяхте?
Милица: В Бургас и Созопол. Имахме концерт, с който открихме
лятото в Созопол. В Бургас имахме повече организационна работа.
Предстои ни турне с Фамилия Тоника, в което ще участваме и двамата
- в над 30 града в страната. На 10 юли започва и завършва на 30
август.
- Имала си предложения да пропееш чалга…
Милица: Да, имаше. Когато прекратихме дейността си в Строителни
войски, изпаднахме в едно безвремие, както целия български народ.
Всеки трябваше да се спасява по някакъв начин. Аз исках да запиша
самостоятелен албум, който реализирах по-късно ("Хиромантия").
Но по време на реализацията получих две предложения да записвам
друг вид музика, но не се съгласих, защото аз си харесвам това,
което правя.
- Често ли пътувате на участия с Фамилия Тоника?
Асен: Тук е мястото да направим едно съществено уточнение.
Благодарение на това, че Фамилия Тоника е една много отворена
система, те наистина са фамилия - много често напомнят една италианска
фамилия, каквато я знаем от приказките. Ние сме благодарни на
тая система, която позволява на всеки един от тях да реализира
собствени проекти. Да не оставате с впечатление, че аз съм част
от Фамилията. Ние просто работим двамата с нея, правим наши собствени
проекти, издадохме един албум, вече готвим втори, а нейната работа
с Фамилия Тоника - това си е нещо, което никой не може да посегне
на него, защото толкова години са отдадени на любимата й група.
Милица: Повече от половината ми живот протече във Фамилия
Тоника.
- Четох един материал в пресата, където ви определят като последните
оцелели идеалисти. Съгласни ли сте?
Милица: Да, може би и ентусиасти. Ние не се уморяваме.
С всеки изминат ден ни идва повече хъс за работа. И може би това
ни държи. Прекалено много си обичаме работата и то тръгва така
едно след друго лавинообразно - от една песен тръгва следващата,
от един концерт идва още по-успешен.
Асен: 2000 година аз записвах един самостоятелен албум.
Чисто съвпадение беше, че го записвах в бургаското студио "Горещ
пясък". Тогава поканих Милица за специален и единствен гост.
Тогава изпяхме песента "В края на лятото". И от тогава
се шегуваме, че я поканих за гост, а тя забрави да си тръгне.
Казвам го във връзка с това, че едното поражда другото. След като
записахме тази песен и чухме много добри отзиви, си казахме защо
да не продължим. Не е необходимо чак толкова ентусиазъм, когато
виждаш, че става нещо хубаво.
- Някак странно е, че в продължение на толкова години се разминавате,
после се срещате и решавате, че не може да не сте заедно. Вярвате
ли в съдбата?
Асен: Определено. Аз не виждам ничий друг пръст в това
нещо. Години наред сме били на едни и същи места, разминавали
сме се с часове, но така е решила съдбата, че тогава не сме си
обърнали внимание. Дойде един момент, когато се видяхме за първи
път с нея и до такава степен усетих необратимостта на това, което
може да последва, че дори ме беше страх да й се обадя. Имаше огромна
пауза от 2 месеца, в която не посмях да й звънна. Просто предусещах
какво ще се случи.
- Как се запознахте?
Милица: Ние сме се познавали задочно през цялото това време,
защото сме работили с едни и същи хора. Но на едно мероприятие
се запознахме по-отблизо. Хареса ми една негова песен страшно
много и поисках да ми напише една песен. Той я написа и два месеца
после не се обади.
- Музиката, която правите е изцяло ваша.
Асен: Наистина ние пеем наши песни. В това отношение сме
много свободни. Не зависим от някой, който трябва да ни напише
нещо. Да направя едно уточнение, че не съм професионален музикант,
не съм композитор, аз съм от другата страна на песента от към
литературната - завърших българска филология. Това ми помогна
да се ориентирам в огромното море от много поезия. Двамата с Милица
успяваме, защото и тя има много точно отношение към хубавата поезия.
Успяваме да извадим най-доброто, което може да се намери в българската
поезия и да го направим на песни. Затова казваме, че нашите песни
са 50 процента музикално събитие, останалите 50 са -литературно,
защото са стихове.
- За Милица знам, че в една година е станала баба и в същото
време студентка.
Милица: Аз съм от тези баби, които бързо се развиват. Рано
станах майка, рано станах студентка, рано станах баба и след това
реших да завърша магистратура, за да мога някой ден да преподавам.
Баба не е предизвикателство, това е титла. Не се притеснявам да
ме наричат баба. Ние наричаме в нашия град нещата с истинските
имена. Бабата си е баба - по роднинска линия, а не като възраст.
Както казах на шега, че бързо се развивам, наистина станах много
млада майка, и съответно и млада баба. И мойта внучка ми казва
"Баби, ти защо си толкова млада бабичка". И тя се казва
Милица. Има музикални заложби. Когато репетираме с Асен, тя пее
моята партия и казва "А когато пее той, аз ще мълча".
Асен: Тук съм длъжен да вметна, че пее много вярно, независимо
че е само на 5 годинки. Може би след време ще поеме бабиния път.
Милица: Може би след време ще има чисто нова Тоника, защото
в Тоника има нова Милица, нова Ева, има Стефан Диомов нов, има
и Георги нов. Остава и Ралица нова да се роди и новата група е
готова. Една бебешка Тоника.
- Излъчвате много положителна енергия. Какво ви изкарва извън
нерви? Как се спасявате?
Асен: Мен много лесно могат да ме изкарат извън нерви.
Милица: Понасяме си ги. След това идва успокоението и човек
разбира, че не е трябвало да се гневи, защото в крайна сметка
си остава в негов ущърб.
Асен: Обикновено това е вилнеещата простотия. Но човек
като поеме дълбоко въздух си казва "Това е живота".
- Милица през цялото време е в добро настроение…
Милица: Сигурно си чела едно по-старо интервю, в което
казвам, че един ден от седмицата съм само на чай и тогава съм
по-лоша, направо нетърпима. Но това време отмина, прекратих с
чая и съм си много добре - спокойна, весела.
- Вярно ли е, че сутрин не си казвате "Добро утро",
а си го изпявате?
Милица: Вярно е.
Кадри:
Александър Пеев