Новини (26 май 2006)

Популярната певица Мая Нешкова получи почетния знак на Благоевград по случай 24 май. Денят на славянската писменост и българската култура е и официален празник на Благоевград. На светлата дата кметът на града Лазар Причкапов традиционно дава тежък прием, на който награждава най-големите дейци в областта на просветата и културата. Мега звездата на българската естрада не можа да получи знака си на официалната церемония в театъра, тъй като закъсня. "Подготвям снимките на видеоклипа по най-новата си песен "Пей, сърце", който ще бъде повече от грандиозна продукция", обясни Мая Нешкова на коктейла по-късно, провел се във фоайето на сградата на общината. Там кметът Причкапов й връчи почетната грамота и почетния знак на града за изключителния й принос в развитието на културата в региона. Примата на популярната песен Йорданка Христова зарадва гостите на тържеството с най-хубавите си песни, а веднага след последните аплодисменти се втурна да поздрави за наградата любимата си колежка. Може да припомним, че Данчето бе специален гост в концерта-спектакъл по случая юбилея на съпруга на Мая Нешкова - композитора Кирил Икономов, състоял се преди година в най-голямата столична зала. Освен музиката, и голямото приятелство свързва двете големи звезди на българската естрада, признаха те с усмивка. Новата песен на Мая Нешкова "Пей, сърце" вече си прокарва път към сърцата на българите. Отзивите за нея от слушателите на първите радиостанции, където се завъртя премиерно, са много добри. Те са категорични, че композицията се появява точно на време - текстът много деликатно намигва за съдбата на страна в този момент и бъдещето ни в Европейския съюз. Музиката пък е създадена на основата на националните ни корени, което я прави още по-близка до хората. Музиката и аранжиментът са на Кирил Икономов, основната идея за текста е на Мая Нешкова и Кирил Икономов, а окончателното му оформление е направил Любомир Пеевски. "Пей, сърце" вече е един от основните фаворити за хит на годината. Снимка: вестник "Вяра" / Дупница ПЕЙ, СЪРЦЕ Музика и аранжимент: Кирил Икономов Текст: Мая Нешкова, Кирил Икономов и Любомир Пеевски Изпълнява: Мая Нешкова Продуцент: "Кончето" (2006) Пей ти, сърце! Пей, сърце за младост, пей песен за луди години - влюбени бяхме, прости ни. Пей ти, сърце - за любов запей, за любов, песен за млади години - луди бяхме, прости ни. Припев: Тики-трака, хопа-тропа, граждани сме на Европа! Влюбвай се! Недей се мръщи!... Или си върви във къщи! Пей ми ти, сърце! Ех, сърце, сърце... Ех, къде си ти?!? Лудо остани!

Кичка Бодурова изпрати първо на bgestrada.com най-новите си снимки от последната си фотосесия, направена в Лас Вегас. Една от тях тя подарява на многобройните си почитатели със специален автограф. Както вече писахме, певицата каца на летище "София" на 8 юни в компанията на дъщеря си Кристи-Жаклин и новата си муза Гери. Подаръкът може да си вземете от тук.

Борис Годжунов отпразнува тихо и скромно 65-тия си юбилей на 22 май в София. "Имам страшно много проблеми, но не това е важното. Важното е, като си легнеш вечер с проблема, на сутринта да не станеш с него", казва легендарният певец. Той е един от малкото оцелели в катастрофата на 21 декември 1971 г., в която загиват Паша Христова и почти целият оркестър "София". По този повод Борето си спомни, че е сънувал как една жена се навежда над него и му казва да не тръгват на път 13 души. Впечатлен от съня, той пропуснал един полет, но явно съдбата е била по-силна от него. Оказало се, че сънят му е бил пророчески, тъй като на фаталната дата за турнето в Алжир заминават точно 13 певци и музиканти. Днес българският Том Джоунс е щастлив, че живее втори живот с втората си съпруга и втория си син. Най-големите му изяви през последните години са дуетът му с Тони Димитрова "За кой ли път" и участието му в бенефисния концерт на композитора Кирил Икономов "За приятелите наши…" преди година.

20 години от смъртта на Леа Иванова се навършват на 28 май. По този повод в."Уикенд" посвети цяла страница на филма на голямата певица "Леа пее и се смее", който никога не е бил излъчен в цялостния си вариант. Режисьорът проф.Гриша Островски разкрива пред изданието, че лентата е била нарязана на парчета в сградата на телевизията няколко дни след окончателния й монтаж. Благодарение на тогавашният директор Иван Славков остатъците са запазени и след 10 ноември е монтиран на ново и за първи път излъчен в ефир. Леа Иванова умира от рак, ненавършила 63 години. Едва две години преди смъртта си получава званието "заслужил артист". Последното си интервю тя дава във "Всяка неделя" през декември 1985 г. Същото лято е и последното й турне. Леа обаче тогава още не знае истината. Съпругът й Еди Казасян скрива последните изследвания, които показват безпощаден рецидив.

Росица Кирилова и Венета Рангелова извадиха своите детски снимки от фото албумите си за в."Уикенд". Известните певици изкараха трогателните си спомени в чест на 1 юни - Деня на детето. Към тях от певческата гилдия се присъединиха джазмените Хилда Казасян и Васил Петров и представителите на най-новото поколение Теди Кацарова и Графа. Големите актьори Стоянка Мутафова и Стефан Данаилов и тв водещите Мира Добрева и Део също се включиха в рубриката "Звездите като деца".

Биографична книга на Лили Иванова ще се появи на вестникарския пазар на 31 май, обявиха в светското списание "Слава", което е автор и издател на томчето. Нейното заглавие е "Просто Лили" и ще се продава на цена от 4 лева като приложение на списанието. Във фен-клуба на примата в интернет се появиха мнения, че книгата всъщност е нелегална, защото самата звезда не я е обявила като свой продукт. bgestrada.com разкрива сложните взаимоотношения между Лили Иванова и главният редактор на "Слава" Борис Ангелов, който преди това няколко години оглавяваше светското издание на в."Монитор" - сп."Кой". В него журналистът публикуваше най-нелицеприятните фотоси на певицата. Преди известно време на парти Лили Иванова го забеляза сред гостите и докато пееше заяви на всеослушание: "Нека всички видят човека, който ме снима в момента - той публикува в неговото списание само снимки, на които съм излязла грозна". Някой предполагат, че излизането на книгата е поредната битка във войната между двамата, а други пък са на мнение, че чрез нея Борис Ангелов може би се опитва да оправи отношенията си с Лили. Ситуацията е повече от интересна и очакваме развръзката…

Историята на големия естраден хит "Учителко, целувам ти ръка" разказаха изпълнителката му Росица Кирилова и неговият автор -композиторът Найден Андреев в предаването "Чай", посветено на Деня на славянската писменост и българската култура. Готвейки дебютния си албум "Любов завинаги", Роси се запознала с поета Димитър Ценов. "Разгледах страхотните му стихове. Беше малко преди 24 май и се спрях на това стихотворение. Взех го и го занесох на Найден Андреев да го превърне в песен", разказа певицата, която наскоро издаде новия си албум "Сърцето знае защо". Водещият на предаването Драгомир Драганов разкри и един факт от творческия тандем, който и двамата не са знаели до този момент - а именно, че и Кирилова, и Андреев са завършили столичната 7-ма гимназия. В края на темата бе излъчен и видеоклипът на песента "Учителко, целувам ти ръка" от последния тв рецитал "Бог да е с теб", който БНТ е заснел по песни на Роси.

Диана Дафова изпрати дъщеря си Лили Сотирова на абитуриентския й бал. 19-годишната красавица, "одрала" кожата на майка си, завърши Художествената академия, а купонът по този случай се завихри в столичния ресторант "Кактус". "Лили рисува страхотно и пише невероятни стихове", не може да я нахвали майка й, която заедно с втория й баща Майкъл Бътърфийлд й подариха роклята за бала, донесена специално от САЩ. Диана Дафова е избрала тоалета при последното си гостуване в страната на неограничените възможности и по интернет е изпращала снимки на модела, за да го одобри наследничката й.

Дует Ритон си взе домашна прислужница, похвали се пред в."Седмичен Труд" нежната половинка Катя. "Времето така ни е завъртяло, че не ни остава време да си стоим вкъщи", признава тя. Певицата разкрива, че все по-рядко готви напоследък - само като й дойде муза. Здравко, който също много обичал да върти черпака в кухнята, също рядко майсторял гозби. "Ядем най-често на крак, навън", казва Катя. Тя много се дразни, че мъжът й винаги си ходи с обувките вкъщи и ги сваля само когато ляга да спи. Дамата споделя, че държи много на чистотата, но не е маниачка. "В нас не е като в аптека", категорична е Катето.

Дани Огнянов бе специален гост в предаването на Драгомир Драганов "Чай" по Канал 1 на 21 май (неделя), както вече bgestrada.com писа. Темата на разговора беше абитуриентският бал на младия певец, както и неговите предстоящи изяви. Имаше и една специална изненада, която Дани бе подготвил на Драго - оказа се, че бабата и дядото на мистър "Чай" са кумували на бабата и дядото на Дани Огнянов. Всичко това бе подплатено със снимка от сватбата на тогавашните младоженци. Този факт Дани е открил броени дни преди гостуването си в предаването по Канала и то съвсем случайно - разглеждал снимките от сватбата на баба си и дядо си при последното му гостуване в Бургас. Дани продължава своите концертни изяви. На 24 май той поздрави жителите на Бургас с Деня на славянската писменост, а на 29 май ще е гост в предаването на БКТВ "50 минути с Цвета Борисова" от 20,00 часа. Стоян Георгиев

Интервю

Лили Иванова пред в."Монитор"

- Г-жо Иванова, представихте новия си клип "Без правила", да очакваме ли скоро нов албум?
- Аз непрекъснато записвам - и нови неща, и стари песни, но изпълнени по нов начин. Като събера достатъчно материал, ще има и нов албум, но не мога да се ангажирам със срокове. В момента правя програма "Нов формат" - повечето от старите песни, записани ънплъгт с пиано и цигулка.
- Напоследък все по-често Ви виждаме в акции на милосърдието, защо те не могат да съберат толкова средства от есемеси, колкото едно шоу като "Биг Брадър"?
- Не съм аз човекът, който може да съди хората за тяхното милосърдие. То е преди всичко лично решение. Аз съм била и ще продължавам да бъда милосърдна. И това не е показност, при мен е потребност. А що се отнася до шоуто - това е телевизионна игра с популярност. Милосърдието и играта не могат да се сравняват. Едното излиза от злобата, другото от сърцето. В онази игра човек намразва някого и пуска есемес да го изгони, водещо чувство е злобата.
- Излиза ли тогава, че ние сме нация от злобари?
- Не очаквайте от мен да отговоря за всички, аз отговарям само за себе си. Смятам, че Бог е единствен, който може да съди. И той рано или късно отсъжда. Човек трябва да бъде умерен. Може да критикува, ако е убеден, че той е по-добър или прави нещо по-добре. Но дори и тогава не смятам, че е нужно.
Преди да критикуваме нещо, първо трябва да си зададем въпроса защо и кой го е допуснал. А не да го съдим, когато вече е станало.
- Защо пошлото е по-заразно от добрия пример?
- Може би, защото е по-лесно за възприемане. А да си дисциплиниран и точен, изисква воля. Човек винаги търси по-лесното. А всъщност по-трудното е доста по-възпитателно и улеснява нещата за в бъдеще.
- На Вас лично кога ви е било най-трудно?
- Няма трудно и лесно. Щом има работа, тя трябва да се свърши. Всичко зависи от ситуацията, обикновено началото винаги е трудно. Но, от друга страна, не мисля, че ако трябва да изгладиш една блуза, е много сложно да започнеш да я гладиш. Аз не съм човек, който прави трагедии от нещата. Колкото и нещо да ми е неприятно, ако трябва да се свърши, го правя... Ето, всяка сутрин правя гимнастика - това ми е най-омразното нещо, но го правя.
- Коя е илюзията, с която не се разделихте?
- Понеже пея за любов, вярвам, че любовта стига до всички.
- Казват, че на върха е ветровито и самотно, как успявате да съхраните пламъка си?
- Пламъка не го съхранявам, той просто гори. Освен това, аз никога не се чувствам самотна. Самотен е глупакът!
- В хита Ви "Частен случай" пеете "Научих се да губя и спечелих". Коя е най-голямата Ви загуба/победа?
- Този текст почти си го поръчах. В моя живот така се стичат нещата и най-голямата ми победа е, че се научих да губя. Когато човек е готов да губи нещо, той побеждава.
- Загубата винаги ли е житейски шамар?
- Дори и да е житейски шамар, загубата те мобилизира истински да размислиш, защо си загубил и втори път да не правиш същата грешка, а да побеждаваш. А това е пак победа.
- Вие в кого търсите грешката?
- Човек винаги трябва да я търси в себе си, а не в другите.
- А склонна ли сте да признавате грешките си?
- Да, винаги. Обичам и да се вслушвам в съвети. Когато записвам една песен, винаги обсъждаме, сравняваме.
- Има ли истински приятелства във вашите среди?
- Да. Но моите професионални приятелства бих ги определила така - няма вечно приятелство, има вечни интереси. Особено към мен. Аз съм всеотдайна към тези, с които работя, и никога не съм си позволявала и няма да си позволя да излъжа, когото и да било или да го измамя по някакъв начин. Или да го елиминирам, освен ако той не е заслужил с поведението си.
- Прощавате ли предателствата?
- Зависи какъв е случаят. Ако някой ми е поискал два лева и не ми ги е върнал, това не е кой знае какво. Но на човек, който се е опитал да ме предаде професионално и да се кичи с моята слава, без да признава моето превъзходство, никога не прощавам. Аз съм много дребна на ръст, но забелязвам, че има хора, които все гледат да се качат на раменете ми, за да изглеждат по-високи от мен. Човек не може да надмине ръста си.
Не може да подадеш ръка на един човек, който на всичкото отгоре няма и качества, и след това да чуеш: "Благодарение на мен тя блесна". Няма такъв случай да съм простила. Но и не влизам в пререкания. Просто затварям вратата, пък и я заключвам.
- В какво се съмнявате?
- Съмненията ги проверявам, гледам да не им давам възможност много-много да ме съпровождат. Аз съм наясно коя съм, какво мога и докъде го мога. И дали ще го мога. И докога трябва да го мога. Затова хич да не ми берат грижата докога ще пея, аз сама ще реша!
- Има ли конфликт млади-стари?
- За мен го няма. Ако някой си прави такива конфликти, това е негов проблем. При мен няма млад или стар, а можеш или не можеш.
- С какво дразните - никой не пита докога големите ни оперни гласове ще продължат да пеят, а Вас не спряха да Ви питат кога ще се оттеглите от сцената?
- Не знам, явно нещо им бода в очите. Човек трябва да погледне гредата в собствените си очи, преди да тръгне да вади сламката от очите на другия. Музикантите имат един такъв израз: "На крив контрабас му пречел лъкът". Постоянно чувам как не съм давала път на младите. А кого съм спряла? Щом някой е отишъл в забвение - вината не е моя. Или ако не може да изпъкне - вината също не е моя. Аз имам вина само за собствения си успех или провал. Но за успеха или неуспеха на другите - просто е смешно! Когато аз започнах, кой ми пречеше - никой! Не съм си и помисляла, че някой може да ми пречи.
- Кое е по-постижимо - успехът и щастието в професията или в личния живот. Намерихте ли детелината с четири листа?
- Може би е по-постижимо щастието в личния живот. Що се отнася до детелината - не вярвам някой да казва: "Да, аз я намерих". Дори и да има всичко, човек трябва да продължава да търси. Лично аз може би съм събрала някоя и друга детелина. За да имам такава кариера - това все пак са събрани детелини в огърлицата ми. Но продължавам да ги търся.
- Слушате ли първите си песни?
- Не, но то не е защото не обичам да се връщам назад. Навремето имахме много забавен учител по история. Той казваше, че историята е една крачка назад, две напред, но не е танго. Тоест, за да върви напред, човек все пак трябва да се вгледа назад. Когато се вглеждам назад, то не е за да въздишам по нещо, а за да видя какво съм направила досега и дали то може да ми донесе нещо ново. А не да се възхищавам или да се омайвам от пеенето. Не съм от тия, които се умопомрачават от това какво са направили или не.
- Мислили ли сте за собствена школа?
- Дори и да мисля, не си строя пясъчни кули. Това би могло да се направи, но трябва да има много силна финансова поддръжка. Трябва сграда, която да бъде оборудвана с пиано, апаратура, микрофони, помещението да е звукоизолирано. Всичко това са финанси, а в България не виждам човек, който да го е грижа и да направи такава частна школа. В такава школа аз няма да съм сама. Трябва да има корепетитор, друг, който се занимава с апаратурата. Не е достатъчно да научим някого да пее. Певецът трябва да има и микрофонна техника, поведение, трябва да има гримьор, който да го учи как да се гримира, отговорник за костюмите и т.н. Иначе такава школа е добра инвестиция в бъдеще, защото има голям наплив на певци и певици.
- Как поддържате гласа си?
- Той е Божи дар. Аз не пия и не пуша и имам режим на мълчание. Като репетирам, след това мълча. След концерт също един час трябва да мълча.
- Доколкото знам инициативата за издаването на първия Ви албум идва от Румъния, защо се получи така?
- Просто не бях толкова известна у нас, докато в Румъния вече бях популярна. Аз пеех с най-големите джаз музиканти на Букурещ, които работеха в звукозаписната компания "Електрорекорд", която издаваше плочи. Те ме чуха и така стана записът. В албума има две български песни.
- Има ли истински шоубизнес у нас?
- Не бих казала, че тук има шоубизнес, но не ми се задълбава в темата. Аз лично се справям сама. Имам екип, но всичко минава през мен. Не чакам някой да ми организира концерт, а се обаждам и казвам: "Аз съм на разположение. Ако ви трябва певица, ето ме". А има такива, които били звезди и не можели да се обадят. Но времената са други, ако някой не го е разбрал, проблемът е негов.
- У нас винаги е имало много таланти, но защо повечето остават "еднодневки"?
- Щом нещо не остава във времето, значи не е било стойностно. Евтини фойерверки, аз така ги наричам.
- Как си обяснявате успеха на чалгата?
- Фолк изпълнителите имат зад гърба си много як продуцент, който ги представя по най-добрия начин. "Пайнер" им прави прекрасна реклама. Освен това, някои от тези момичета не са без качества. Да не кажа, че някои от тях превъзхождат други, самоопределили се за най-великите поп звезди на нашето съвремие. На мен лично чалгата не ми пречи. Аз си върша моята работа прекрасно, независимо дали има или няма чалга.
- Неотдавна се върнахте от концерти в Русия и Украйна, с какво е по-различна публиката там?
- Не бих я нарекла по-различна, защото публиката ме посреща невероятно. Но в Русия и Украйна публиката изключително много цени своята култура. Уважението към хората на изкуството е невероятно. Тази публика идва в залата с нагласата да получи удоволствие и да изрази своето уважение, към този, който е на сцената.. Облича си най-представителните дрехи, не е казано да бъдеш с бална рокля или фрак, но не идваш с всекидневните си дрехи.
- Причината за това само финансова ли е?
- Не. Преди всичко е до отношение на един народ към културата му. В Русия, Украйна и в целия бивш соц.лагер, има бедни и богати. Там има същите проблеми. Но залите на киното, балета, театрите, концертните зали никога не са преставали да бъдат пълни. В самото начало на перестройката пях в Санкт Петербург. Билетът беше 25 долара и отвън чакаха хора, които да купят билет на черно. Залата беше препълнена. А у нас им е скъпо. Скъпо, но като си купува една бутилка ракия не му е скъпо, нали? Изпива я и след това няма спомен. Най-много да се прибере, да удари два шамара на жена си и това е. Така че това е въпрос на отношение на един народ към собствената си култура. Подчертавам собствената си…
- Някои хора на изкуството тъгуват за времето на Людмила Живкова, когато в културата се наливаха много пари. Държавата ли трябва да помага?
- Държавата трябва да помага, но тя има много други неща, които трябва да оправя. Трябва да има държавна политика за развитието на бъдещето на една страна. Докато тук е хаос. Пътувам много из страната, гостувам в театрални зали. Влизам в гримьорната - кочина. На сцената - също кочина. Порутено и занемарено. Добре, нали държавата отпуска малко пари. С тях и с един благотворителен спектакъл месечно, артистите малко по малко могат да оправят театъра си. Веднъж месечно билетът за спектакъла ще бъде по-скъп и парите ще отиват за ремонти. Така лека полека тези театри ще могат да си стъпят на краката. Но тъй като всеки чака някой друг да му свърши работата, това не става.
Съгласна съм, че всичко е пари. Но хайде - помогни си сам, за да ти помогне и Господ. Бог дава, но в кошара не вкарва, нали? Трябва ние сами да си помогнем.
На тези артисти не им ли прави впечатление - че цигарата, е угасена в мокета. Че някой е метнал чаша с кафе, не е улучил коша и то тече върху стената? Извинявам се много, че съм така критична. Но човек трябва да умее да пази държавното или частното, така както личното.
С моя екип имаме негласен закон. Почистваме си всичко. Няма оставена цигара, нито хартийка, нищо! Всичко събираме в найлонов плик и ако няма кошче, се взема и се изхвърля навън. Не е чак толкова трудно.
- Имали сте възможности да останете в чужбина, защо избрахте България?
- Имала съм предложения, но през ум не ми е минавало да остана някъде. Родена съм тук и искам да живея тук. Няма държава, която да ме съблазни до такава степен, че да отида да живея там. Мога да отида да работя известно време.
- Бяхте сред учредителите на НДСВ, пяхте на митингите им, значи ли, че сте политически ангажирана с тях?
- Не се ангажирам с никоя партия. Не деля публиката на бели, зелени или червени. Публиката е една. Аз пея на моята публика, понеже ме е поканило НДСВ - затова пях на техните митинги. Но това е моята публика. Там, където пях аз, имаше повече хора. Което значи, че публиката е дошла за мен, колкото и да звучи нескромно.
Аз се ангажирам само към моя народ да му помогна по някакъв начин, ако може. Ако това изглежда като включване в политиката, то не е защото се ангажирам с определен цвят или партия.
- Професионалисти ли са нашите политици?
- Не искам да давам мнение, аз разбирам само от музиката си. Ако аз съм политик, ще направя така, че народът ми да бъде доволен. Първо ще гледам да осигуря него, а после ще погледна себе си. Един цар царува по-дълго, когато неговият народ живее добре.
- В Музея за съвременно изкуство на Висшето училище по библиотекознание и информационни технологии има ваш кът. Какви експонати оставихте там?
- Ректорът проф. Стоян Денчев ме покани. Идеята е всяка от личностите на съвременното ни изкуство да остави по нещо. Аз оставих няколко диска, едни много красиви обувки "Лориблу" с камъни. Оставих и златен синджир със златна плочка с гравирани букви Л И - Лили Иванова. До тях поставих икона, понеже гласът ми е даден от Бог. А до иконата има златно сърце, защото Бог е любов, а аз пея за любов. От другата страна е зодията ми Телец и ключ сол.