Хилда Казасян: Пазар няма, но пък имаме страхотни песни

- Новият ви албум „Замълчи, замълчи" съдържа само песни от филми. Какво ви накара да погледнете към киното?
- Филмовата музика, когато е направена добре, създава особена атмосфера. Това е музика, която рисува картини със своите похвати. Първоначално идеята беше да направя песни от цял свят, които ми харесват. Но после видях, че има достатъчно хубав материал и от българското кино - чудесни теми - при това от едно много идиотско време... Музиката на Петър Ступел от „Старинната монета" е страхотна! Според мен е невероятно, че в онези години са писани такива песни.

- Как избрахте какво да включите?
- Изслушах много българска филмова музика. Но в крайна сметка в албума влязоха тези парчета, които си бях набелязала още в началото. Имаше сериозен риск - най-вече защото повечето теми са много популярни. Но приех риска, защото до мен бяха двама големи музиканти - Христо Йоцов и Румен Тосков, те направиха аранжиментите. Мисля, че се получи нещо интересно.

- Вие сте сред малкото изпълнители у нас, които редовно записват и издават албуми. Какво ви стимулира?
- Ние записваме програмите, които изпълняваме по клубовете. С музикантите, с които имам честта да работя, това става доста по-лесно. Струва ми се, че ние правим цял албум за времето, за което изпълнители от други жанрове записват една песен. В джаза това е обичайно.

- Повечето музиканти се оплакват от малкия пазар, от липсата на интерес към българска музика в радиата и телевизиите и залагат основно на концерти и клубни изяви.
- Всъщност, ако трябва да бъда честна, смятам, че пазар въобще няма. Но аз съм убедена, че когато човек се е захванал с нещо и не му изневерява, колкото и да му е трудно в началото, накрая нещата се получават. Обаче е необходимо зверско търпение. Аз сега живея основно от музика. Но трябва постоянство. Изневериш ли на себе си, на вкуса си, направиш ли дори само един компромис в името на бърза популярност - всичко отива по дяволите.

- Джазът ли е единствената музика, която ви интересува?
- Аз съм класически музикант по образование. Умирам за хубава музика. В последните ни проекти - концертите с оркестъра на Музикалното училище заедно с Христо Йоцов, Румен Тосков, Боби Йоцов и Теодосий Спасов повечето от пиесите са класически творби, аранжирани за тази формация. Почнах да свиря отново на маримба пак главно класически пиеси. Не съм преставала да слушам класика. Ако ме питате дали слушам попфолк - не слушам и не ме интересува. Обичам качествената музика, която ми носи удоволствие. Включително     и поп. Всъщност целият албум „Замълчи, замълчи" е поп музика, изпълнена от джаз музиканти.

- Каква е връзката между проектите „Поколения" и „Сцена Академия", който стартира тази есен?
- „Поколения" е концертен цикъл. Миналата година имаше доста добър отзвук - направихме го във Варна пред 3000 души. Използвахме поредния концерт от същия цикъл, за да открием дейността на нещо ново - „Сцена Академия". Това е широкообхватен и дългосрочен проект, без аналог в областта на културата. Основната ни цел е да помагаме за развиването на високостойностни образци и модели в музикалното и други видове изкуство.

- Как си представяте да се случи това?
- С помощта на спонсори бяха направени инвестиции в акустиката, техническото оборудване и естетизацията на концертната зала на Националното музикално училище „Любомир Пипков". Сега базата разполага с модерни технически и програмни възможности за концерти, промоции, фестивали, конкурси. Вече работим по най-съществения етап от проекта - създаването на програми в различните жанрове. Това включва многобройни и най-различни концерти, фестивали, изложби и конкурси. Искаме да превърнем „Сцена Академия" в център на значими културни събития - да помогнем на млади таланти да открият своя път към сцената. Затова и проектът стартира в естествения дом на бъдещите звезди - НМУ „Любомир Пипков”.

- А кои сте вие, които стоите зад този проект?
- Учредители и първи членове на това общество са продуцентът Атанас Янкулов, бившият парламентарист  Нено Димов, музикантът Боби Йоцов и аз.

- Какво да очакваме на първо време?
- На 14 декември следва концерт наТеодосий Спасов с един джипси проект. После аз ще представя на живо филмовата музика от албума „Замълчи, замълчи" заедно с Теодосий Спасов, Христо Йоцов, Румен Тосков, Михаил Йосифов, Вили Стоянов и Димитър Льолев. Следва концерт на уникалното китарно трио Иван Лечев, Цветан Недялков и Веселин Койчев. А с цикъла „Музикално дерби - А класа", имаме амбицията да качим едновременно на една сцена най-добрите и утвърдени изпълнители, които ще водят „музикални двубои"... Имаме и идея догодина да направим истински тридневен джаз фестивал в София.

- Говорите само за джаз и класика. Няма ли да има и други жанрове?
- Със сигурност ще има. Просто тези два стила са най-застраховани срещу пошлостта. Но можем да представяме хубави поп албуми, „ънплъгд" и какво ли не, стига да е стойностно. Все пак искаме джазът и класиката да са в началото - така звучи по-чистоплътно.

- Вероятно ще трябват доста пари. Откъде идва финансирането?
- Оказа се, че за сериозни и качествени неща с дългорочни цели, средства се намират. Изглежда има хора, които искат да дават пари, но не са намерили за какво. Сигурна съм, че в момента по-трудно ще открия спонсор за тв клип (който после ще се чудя къде да въртя), отколкото за сериозен проект. А сега има страшно много програми, по които може да се кандидатства. Струва си, каузата е много вълнуваща.

- На първия концерт в подновената зала на Музикалното училище получихте цветя от Министерството на културата. Очаквате ли нещо повече от букет?
- Нищо не очакваме, защото още нищо не сме искали. В момента правим много сериозна програма за догодина. Трябва да сме добре подготвени, преди да започнем да искаме. И да сме убедени каква възвръщаемост ще имаме - не материална, а духовна. Струва ми се, че тогава вратите пред нас ще бъдат отворени.

- Имате два ресторанта. В музиката или в бизнеса влагате повече време?
- Нещата вървят ръка за ръка. След всеки концерт обичаме да ходим по разни кръчменца. Реших да си създам мое такова местенце. При всички положения в музиката влагам много повече усилия, но и тук се получи. В момента имам два ресторанта - този тук (на ул. „Добруджа") и другият, който е до бившето кино „Благоев". И двата се казват „Егур Егур" (означава „Ела, ела" на арменски) и предлагат основно арменска кухня.

- Кое е по-необходимо - добрата музика или добрата храна?
- Откакто свят светува, двете се връзват чудесно. Й се допълват по много приятен начин. Да не говорим колко често доброто вино вдъхновява добра музика. Основното е и двете да бъдат поднасяни с вкус.

- Дъщеря ви Надежда е на 7 години. За нея кое е по-интересно - храната или музиката?
- Аз изчаквах сама да изрази интересите си. Тя си имаше свое мнение за всичко още преди да почне да говори. Желанието й да свири беше толкова силно, че бях безпомощна - не че е имало причина да я спирам. Едно от първите неща, които прави, като се прибере, е да седне на пианото. В тази посока вървят нещата.

- Вълнува ли ви политиката?
- Вълнуваше ме много, когато смятах, че нещо зависи от нас. Сега мисля, че трябва да правя това, което умея най-добре, и да не си губя съня заради хора, които май не се интересуват изобщо от моето мнение.

Интервю на Емил Георгиев за вестник „Труд”