Хилда Казасян: Още ми е рано да запиша албума с песни на Вили Казасян

- Хилда, какво ти предстои след ангажимента към шоуто “България търси талант”, което започва през март?
- Записвам парче с 032. Подготвям нов албум авторски – музиката ще е само на Румен Тосков и Христо Йоцов. Текстовете вероятно ще са мои, ако ми дойде вдъхновението. След това ще правя още един албум – само теми на Дюг Елингтън. “Сцена Академия” – залата в Музикалното училище, също ми е много важна. Там постоянно се случват музикални събития и голямото ми усилие е насочено именно натам. 032 ще направят ънплъгт концерт само с Живко Петров. Искаме да направим нещо различно – поп музиканти да пеят джаз. Теодосий Спасов наскоро направи страхотен цигански проект. Мария Илиева ще пее с трио в различна светлина. Аз април ще направя концерт с филмова музика по албума “Замълчи замълчи”, като гости ще са ми Теодосий Спасов и Петър Салчев. Чакаме Йълдъз да се върне, тя ще направи свой майсторски клас в 3 дни и ще завърши с представянето на новия си албум. Интересна програма се очертава.

- Два албума за една година? Не е ли много?
- Аз имам щастието да работя с музиканти на живо и след това бързо записваме. Даже не ги възприемам като албуми, а като концертни програми, които само влизаме да запишем на носител. Доста по-различен е начинът, по който се случват нещата при нас, така даже ни излиза и по-евтино. Продават се, доколкото може да се каже, че нещо се продава в България. От това не можеш да печелиш по никакъв начин, по-скоро е с колекционерска цел. “Замълчи замълчи” е по-комерсиален проект и той затова така добре върви, даже учудващо добре, интересът е голям, веднага направихме ретираж доста бързо след като излезе.

- Нов клип ще снимаш ли от него?
- Чудя се, защото сега записах една много хубава песен на Стефан Димитров за неговия албум Baby Blue – “Като бучица лед”. Румен Тосков й направи нов аранжимент и ми се струва, че на нея ще й направя клип.

- Много ми е интересна думата бучица…
- И на мен ми е интересна, и за пеене… Текстът е на Богдана Карадочева и е страхотен.

- Любопитно е, че Бучи е бащата на твоята дъщеря… Има ли нещо общо?
- Това пък въобще не съм се сетила. Текстът вече беше написан, когато ме поканиха да я изпея, така че мисля, че няма връзка. Сладка дума се оказа, трудна за пеене.

- Защо не си направила още албум с песни на баща ти Вили Казасян?
- Последният ден, в който се видях с него, си говорихме точно затова. Много скоро ще излезе диск с неговите най-популярни песни, изпяти от различни изпълнители. Със сигурност и аз ще направя един такъв проект Hilda sing Villy, но не знам точно кога. Може би ми е още рано. Прекалено много боледувам, че го няма, за да погледна на тия песни отвън и да не ми носят тази болка от липсата му всеки път като ги чуя.

- Какви са ти впечатленията от кастингите за “България търси талант”?
- Беше ми много интересно. На ден минаваха средно по 22 души. Имаше такива ярки сред тях – дали са с танци, с фокуси или с акробатика. Успокояващото за мен, е че в моята глава има откроени 4-5 души, които според моя критерий са най-добри в това, което правят. Това е много важно, защото ние не правим шоу само за забавление, а целта наистина е да се открият талантите. Малко са местата, където можеш да покажеш таланта си. Но имаше и такива случаи, в които бяхме същисани – как може да си се борил, да имаш 3 минути, в които да се покажеш и да не си направил капка усилие, за да се представиш по най-добрия начин, носейки очевидно в себе си някакъв талант. Това за мен беше най-обидното. Общият проблем на масата е липсата на фантазия, на хрумка, на номер. Но го оправдавам с неопитността, която тези хора имат. Но това не пречи да ги пуснем нататък. Даваме им много съвети, даже си мисля, че трябва да им взимаме и пари за тях.

- Тези, които са те впечатлили, в какви области са?
- Основно пеене и танци. Изумена съм как може да има толкова танцьори в стиловете хип-хоп и брейк, които иначе не са заложени в нашата култура. За голямо съжаление, в моя стил не открих нито един талант. Според мен това се дължи и на факта, че това не е сцена, на която подобни таланти, биха били открити. В моята работа човек се профилира много по-рано и тръгва по едни определени сцени. И ако е добър, изявята му задължително идва тъй или иначе. Имаше от Пловдив едно момче, което ще стане един от най-добрите пианисти след време. Това никак не е малко. За пеенето не съм срещнала такъв талант, който да ме впечатли. Но това да има човек, който след години да стане страхотен джаз музикант, никак не е малко.

- В България сте доста малък и ограничен кръг от хора, занимаващи се с джаз. Малко хора имат талант за тая работа ли?
- Мисля, че сме си точно пропорционално, имайки предвид малката ни държава и никаквия пазар. Съвсем достатъчно сме си. Дано да няма повече, защото ще останем без работа. Пазарът не го позволява. Пък и манталитетът ни е такъв, че кръвта кипи надругаде.

- На теб как не ти е закипяла кръвта другаде за толкова време?
- Ами закипява, но от яд. Това е въпрос, на ген, на вкус към живота и начин на съществуване, ако щеш. Напоследък всички казват, че свършвали вечерта си с чалга. Аз не го разбирам това. За моите 39 години досега нито една вечер не ми е свършила с чалга и никога това не ми е липсвало.

- А на какво се ядосваш?
- Шегувах се. Напротив. Аз съм приела чалгата дотолкова, че като я чуя мога да си отворя ушите и да оценя кое е по-качествено. Защото и там има много сериозно развитие. Но това не е моята музика. То е като да не ядеш люто. Не е моят цвят, не е моята култура.

- Сред кандидатите имаше ли такива, които те сваляха за да те впечатлят?
- Да, но много дребни подаръци носеха. (Смее се – б.а.) Една колекция от ангелчета ми подариха, много цветя. За театралните кастинги могат да се погрижат, ние от журито ще напишем кой какво обича… За тях чакам да бъда изненадана. Онзи ден бях изненадана от един номер, който самия по себе си не беше нищо особено, но такава изненада беше за мен, че дадох веднага моето “ДА”. Едно момче, което нито пееше добре, нито риташе добре, но правеше двете неща едновременно по един изумително наивен, приятен и смешен начин. Накара част от екипа да изнесе футболна врата на сцената и аз си мислех, че ще стават някакви чудеса. Двама яки мъже я внесоха и мислех че кой знае какво ще стане, но се оказа, че той е футболист. Като пуснаха музиката, той запя и не улучи нито веднъж тази врата. После каза, че се е целил в гредата. Въобще абсурден фарс. Сълзи ми потекоха от смях. Действително хората ще питат защо съм дала “ДА”, но аз бих им отговорила, че не е лесно да бъдеш изненадан в днешно време. А той успя да го направи. Макар и с цялото си безумие. Това, което моите приятели от журито не оцениха - в интерес на истината той имаше хубав глас с красива бленда. И ако се постарае, може да направи нещо. Но не ми даде възможност да го прослушам по-детайлно. Аз поех тоя риск на втория тур да видим накъде ще отидат нещата.

- Какво представлява следващия кръг?
- Всичките одобрени се явяват на театрални кастинги, като ще бъдат редуцирани до 40 души. И след това от тях зрителите ще определят кои 10 да останат до финала. Нашата работа като жури е точно да изберем тези 40 таланти.

- Ти самата би ли се включила като участник в реалити?
- Трябва да измисля някакъв страшен талант, който не съм показвала досега, защото с пеене и свирене едва ли ще изненадам хората. Аз се включих и в нашето си шоу, показах едно умение непознато и за самата мен – успях да дръпна тежка кола с една ръка и едновременно с това да пея. Та това ако не е талант, извинявай. Намразих Маги в тоя момент, когато ме накара да сляза на сцената да запея “Замълчи, замълчи” от “Любимец 13”. Излезе една жена и каза, че е най-силната в България и направи това нещо. Решихме след това и ние да правим всяко нещо, което прави таланта. Същата жена огъна един тиган, след което Мария Игнатова го сгъна със същата лекота. Тиганът беше много мръсен, мен ме беше гнус от него, тя дори не си беше направила труда да го измие преди да дойде при нас - имаше остатъци от палачинки.

Интервю на Лео Богдановски за вестник "Телеграф"