Хилда Казасян: Колеги наричат световно турне участия в малки ресторанти

Хилда Казасян ще има по-различно амплоа от досега познатото - ще се изявява в трио. В компанията на Маги Халваджиян и Любен Дилов-син тя ще оценява мераклиите да спечелят "България търси таланти" и 30 000 евро от март по bTV. Дъщерята на големия музикант Вили Казасян, който също журираше шоу по bTV, смята, че тази приемственост се дължи на факта, че кръвта вода не става. С кои таланти ще е по-строга, знае ли арменски и как е вдигнала на крака японците в Blue Note в Токио, разказва Хилда Казасян пред Боряна Колчагова за вестник “Стандарт”.

- Как успяха тези симпатични "момчета" Маги Халваджиян и Любо Дилов-син да те вкарат в шоу?
- Ти сама си отговори - толкова са симпатични, че как да им откажеш! Истината е, че когато усетих на какво мирише това шоу, когато разбрах какъв е екипът, не ми трябваха повече от 20 минути не само да се навия, а истински да искам да съм част от него. За мен е странно, защото винаги съм отхвърляла всякакви такива медийни покани. Но както се казва, Господ праща подходящи неща в подходящото време.

- Кой е шефът във вашето трио?
- По презумпция трябва да е Маги! Нали той е продуцент. Мисля, че толерантно сме си разпределили ролите. Всичко става много естествено, всеки е там със своята компетентност, своето излъчване.

- Значи няма да си лошото ченге?
- Трябваше да ме попиташ "Значи няма да си доброто", аз лошо не мога да бъда! Ха-ха-ха!

- Беше ли ти трудно да дръпнеш тази кола по време на кастингите?
- За ужас на майка ми - не! Дръпнах я с два пръста от ръката си, шегувам се! Това е принцип на инерцията и е лесно. Даже пропях, дърпайки я. Не беше интересното, че аз я дръпнах, а че жената, която дойде и се представи за най-силната в България, се беше опаковала в разни ремъци, вериги, като че ли кой знае какво ще стане.

- С какво са талантливи българите?
- Пропорционално на малката ни държавица, има достатъчно много. Видях наистина истински таланти. Както очаквах, има най-много певци и танцьори. Но зависи какво се разбира под думата талант. Някои смятат, че това е да гълташ саби. За мен талантът е Божа дарба. Когато искаш да покажеш таланта си на сцена, трябва да го облечеш в номер, с вкус, с мярка. И тогава с гордост казваш: "Да, това е талантът на България". Един от кандидатите ми е фаворит - излезе на сцената, носят му футболна врата, каза, че е футболист, но с всичките си опити не успя да уцели вратата. Накрая се оказа, че той е целел гредата.

- А музикалните таланти?
- Преди шоуто мислех, че ще съм толерантна. Но се оказа, че съм по-нетолерантна към музикантите, защото човек, без да иска, излиза от представите си за шоу и започва да предявява собствените си професионални претенции към участниците.

- Ти влизаш ли в друго трио - с Алекс Раева и Мария да се забавлявате по женски?
- От сутрин до вечер имаше кастинги и нямаше кога. Тримата бяхме през цялото време на масата. Бях изцяло в компанията на Маги и Любо, но беше суперизживяване. Те са много специални хора. Във времето, когато не гледахме таланти, страдаме явно от логорея, нямаше минута, в която да не си говорим. Но човек си говори само когато му е интересно. И вместо да се прибирам скапана от кастинги, аз се връщах вечер заредена.

- Колко струва талантът, може ли човек да се издържа от това, не е ли лукс?
- В известен смисъл е лукс. Аз съм човек, който се издържа от таланта си. Но това ми е коствало страшно много. Слава Богу, хората до мен не са ми позволявали нито за секунда да изляза от пътя, който е по-трудният, по-бавният, но който ти носи работа. Така че да можеш да живееш от това, което правиш.

- Често се говори, че имаме таланти, а нямаме изпълнители на световната сцена. На какво се дължи това неслучване, някои казват на липса на продуценти?
- Не е точно така. Аз в последните години обиколих едни от най-известните клубове в света. През декември с Теодоси Спасов, Христо Йоцов и Румен Тосков свирихме в елитния клуб Blue note в Токио, в който българин не беше стъпвал.

- Защо не се говори за това?
- Ние сме виновни, че не говорим. Защото сме с изкривени представи кой какво прави и защо го прави. Някой свири в малко ресторантче и казва че прави световно турне... Ето, тогава ние имахме голям успех, Blue note е най-страхотният джаз клуб в света, има го и в Ню Йорк. Имахме два концерта. Беше сверяване на часовника - ако там го можеш, можеш го навсякъде. Най-големият комплимент беше: "Вие да успеете да вдигнете за 30 секунди японците? Страхотно!"

- Освен шоуто правиш ли музика?
- Ами да, ето снощи правих музика до 2 часа. Сега започват снимките на два нови клипа, започваме авторски албум и един друг с най-известните произведения на Дюк Елингтън. После следва турне в Турция.

- Имаш ли неподозирани таланти?
- Вътрешният интериор ми е слабост. Ако не се занимавах с музика, освен че щях да съм най-тъжният човек, щях да се занимавам с подредба на мебели.

- Мислиш ли, че има някакъв божествен промисъл, покойният ти баща беше в жури по bTV, сега ти?
- Не е целенасочено. Но кръвта вода не става! Ако съм взела мъничко от неговия талант, бърз ум, сладкото му чувство за хумор, всичко това, което го правеше специален, би трябвало да съм много полезна на себе си.

- Често ли търсеше съвети от него?
- Не, ние не сме имали такива отношения - той да е конкретната ми опора. Той беше опора за това, че го има. Затова е липса - защото го няма.

- Кога пропя?
- Сигурно на 4-5 години. Много се разстройвах, защото текстът беше за зайче с трънче в петичката и никой не можеше да му помогне. После когато бях на 8, баща ми записа песен, която трябваше да изпеем двамата, но Тодор Колев я хареса много, казва се "Големи и малки" и стана хит. С Николай Бинев също имаме много хубав дует, аз много го обичах като актьор и като човек.

- С дъщеря ти Надежда пеете ли?
- Не знам защо бях решила, че тя не бива да се занимава с музика. Но усетих талант и желание и сега съм либерална. Тя сама сяда на пианото и аз й казвам, че вече е време да стане. Музикантите имаме толкова различен живот и усещане за света, защо да й го отнемам?! Вече съм навита даже да й помагам.

- Как ти казват на галено?
- Хилди.

- Помниш ли баба ти, на която си кръстена?
- И двете ми баби имаха огромна роля в моя живот. Баба ми по майчина линия събираше мен и братовчедите в нейната къща и имахме детство, в което миришеше на липи. Тя ни събуждаше с мармалад от шипки - приказка! Другата ми баба - Хилда, майка на баща ми, беше артистична, рисуваше фантастично. Не излизаше и до бакалията без шапка и червило. Тя правеше всичко около нея красиво - още си пазя едни абажури, които беше рисувала. Тя беше творец.

- Как си с арменския?
- Не ме питай! Знам само "лека нощ" и "обичам те". И "егур" знам, нали така си нарекох кръчмите. Но го знам от моя приятел Коко Каменаров. Той и Чочо ми казваха: "Пиленце, пиленце! Ела, ела, бонбонче ще ти дам!". Трябваше от тези пет думички да избирам. Егур (Ела) звучеше най-подходящо.