Тони Димитрова: Дуетът ми с Васил Найденов така и не прозвуча по радиото

- Докъде стига женската ти суета и на какво си способна в нейно име?
- Не съм маниачка, но държа на хубавата и много качествена козметика за лице и тяло. Ползвам висок клас кремове и маски за лице. Подбирам си внимателно гримовете и съм много капризна по отношение на парфюмите. Обичам по-необичайните миризми. Избирам си и марките дрехи, и обувки, и бижутата. Не харесвам големите чанти, които висят от раменете и загрозяват женския силует. Нося почти винаги малка чанта - свикнах да побирам всичко необходимо в нея. Имам си своите капризи и те са, че шампоаните и пастите за зъби купувам само от чужбина - коренно различни са. Що се отнася до физиката ми, от 2004-а обявих война на килограмите, Защото не искам да съм дебела. Уморих се да крия излишните килограми с черни дрехи и куп трикове, които всъщност нищо не скриват. То не бяха диети, то не беше чудо и накрая разбрах, че за мен най-вярната и здравословна диета е гладолечението с плодове на д-р Емилова. Разделих се с 15 килограма, които връщам периодично и пак ги махам. Да, знам, че мнозина си казват, че е трудно да се гладува, че им става лошо и куп други оправдания. Не е лесно, затова гладувам в клиниката, а не у дома. Не е лесно 20 дни да си само на плодове, но пък си заслужава, особено ако после си направиш правилно захранването и ако си хапваш с акъл и мярка. В клиниката на д-р Емилова се чувствам като у дома си, тя е много качествен човек и лекар и целият й екип е прекрасен - хора, които няма как да не заобичаш. Освен гладуването с плодове, плувам редовно от две години, така че се грижа тялото ми да е стегнато и хармонично.

- На кого се доверяваш, като коафьори, гримьори и стилисти, за сценичната си визия?
- От години за косата ми се грижи Албена, която е от Бургас и знае много добре от какво имам нужда. Пак в салона, в който тя работи, си правя някои чисто женски манипулации - вежди и прочие. За тях се оставям в рецете на Елена. В София си имам една прекрасна Краси, която ми прави косата, когато се задвржа по-дълго там. Когато ми е необходим професионален грим, от години се обръщам кбм Светла Арсова - една доказана майсторка на макиажа, която няма грешка.

- Какви очаквания имаш в професионален и личен план от тази година?
- 2010-а посрещнах във Варна. После я допосрещнах във Велинград и Пловдив. Въобще с песен изпратих старата, с песен посрещнах новата и се надявам песенно да върви в живота и професията.

- Къде ще могат да се срещнат с теб почитателите ти?
- Тези, които искат да ме слушат, знаят как да ме намерят. Вече имам покани да пея на няколко събития в различни градове - София, Варна, Плевен. Вълнувам се и от предстоящия ми концерт пред българите в Канада, с които ще се срещна за трети път. За всички новини около мен, както и цялата ми дискография и други подробности ще насоча вниманието към сайта ми: www.tonidimitrova.com.

- Ще ни зарадваш ли с нови песни?
- Правя нови песни. Вече записах три на Стефан Диомов, Сашо Кипров и Росен Сеновски, по текстове на Пейо Пантелеев, Сашо и Росен. Аранжиментите са на Максим Горанов. Очаквам и други песни да се родят. Обмислям нов албум, без да се ангажирам със срокове. Не гоня бройка и в този смисъл бързам бавно. Обичам си публиката и в името на тази обич не мога, а и не искам да отбивам номера и да създавам песни просто защото трябва. Вече 12 години почти всеки ден получавам доказателства за това, че много хора имат нужда от моите песни и въпреки че много редактори се правят, че не съществувам, хората упорито ме търсят.

- Какво е отношението ти към дуетите?
- Обичам си дуетите, защото те не са се родили случайно. Всички, с които съм ги направила, са огромни певци, от които се възхищавам, освен че сме и добри приятели. Първите ми дуети с Борис Гуджунов и Орлин Горанов бяха голямо изпитание за мен. Питах се дали ще мога да ги настигна, да им бъда на нивото. Те са велики! После с Пламен Ставрев, Веселин Маринов бях по-спокойна, сякаш бях посвикнала. Имам прекрасен дует с Васил Найденов, записа на песента „Ти ли си" правихме поотделно, в различни стидиа – аз в Бургас, той в София. Обожавам Васил! И макар че не са излъчвали песента по радиата вече толкова години, тя наистина е великолепна!

- Пука ли ти какво говорят хората за теб?
- Е, на всеки му се иска хората да говорят само хубави неща. Но тъй като това е невъзможно, съм свикнала и на абсурдни неща, които подочувам понякога. За да не се ранявам, ми помага чувството ми за хумор. То не бяха любовници, аборти, търсене на мъже - с една дума слухове, касаещи любовния ми живот. Добре, че не ми приписаха мошеничества, кражби и друга сексуална ориентация. И провалени концерти. В такива случаи се сещам за оня виц, в който един човек помолил Господ да му даде много мъжки атрибути, за да оноди колкото се може повече жени. Господ взел, че му изпълнил молбата и му пратил 10-20 „инструмента". Щастлив, човекът тръгнал да си ходи и в този момент някой го хванал за рамото и му казал: „Ами тези кофи с топки кой ще ти ги носи?" Та и аз така - нося си и песните, и микрофона и тези свои кофи със своеобразни топки.

- Как се справяш като сам родител и с какви страхове и трудности си се преборила?
- Аз наистина съм сам родител, но съвсем не съм сама в грижите си за Магдалена. Вече 10 години ми помагат майка ми и баща ми, на които съм много благодарна. Винаги ме е страх, когато Магдалена се разболее - случвало се е това да стане през нощта и тогава ми е най-напрегнато. Ето скоро детето се събуди от болка в ухото и докато се справим, доста се изпотих. Но слава Богу, успяхме. Без това не може. Вече сме периода, когато напъпва тийнейджърството и аз се опитвам да я подготвя за нещата, които го съпътстват. Тя често ми споделя за свои радости и разочарования в училище, от приятели и съученици. Иска ми съвети и се опитвам да съм й полезна. Знам, че ще преживее всички видове емоции и се надявам да е силна, разумна и балансирана.

- Какви са надеждите ти за Маги и каква е философията ти за отношенията между майка и дъщеря?
- Искрено се моля Магдалена да е свестен човек с характер и дух. Не я отглеждам като цвете в саксия. Когато се глезим - се глезим. Когато обаче трябва да раздавам правосъдие - го правя, въпреки че ми се свива сърцето. Знам, че и от мене зависи възпитанието й, макар че не й отнемам правото да взема решения. Нищо, че е само на 10 години. Тя знае, че мама освен мама е приятелка.

- Правиш ли неволен паралел със света и времето, в които ти си расла, и сега?
- Много е различно това време от моето детство. Не ми харесва, че децата не стават от компютъра и че за тях той е прозорецът към света. Не й разрешавам компютърът да е най-важният за нея, играе с приятелки, чете книги и играе с играчки. Този виртуален свят ме плаши и мисля, че ако искаме децата ни да имат и детство, и чувства, и мисли, и индивидуалност, трябва по-често да ги връщаме, доколкото е възможно, в нашето детство, тогава, когато нещата си бяха наистина истински.

- Кои са твоите истини за живота?
- Рано ми е още да обобщавам, но в моя живот се стремя да случвам добрини колкото мога. Вероятно идеализмът ми е в повече, но вярвам, че един ден всичко си идва на мястото, се да живея просто, да спазвам и човешките, и всички правила. Обичам това, което правя, и гледам да обичам повече, отколкото да мразя.

- А каква е истината ти за любовта?
- Който знае правилата за правилната любов да ги каже! По-важното е да я има, защото по-нещастни от необичаните хора. Любовта е въздух и отрова, и живот, и смърт понякога. Всички тези състояния са ми познати в любовта. И е важно, че са се случвали. Любовта няма формула, няма код, няма описание, нито мирис. Не я гоня, не я издирвам, не я оплаквам. Тя сама ме навестява - кога за по-кратко, кога за по-дълго, но аз я нося в сърцето си завинаги.

Блиц
Име: Антоанета.
Зодия: Козирог.
Вярвам в: доброто (макар да е банално).
Мразя да: губя самообладание.
Чувствам, че: се обезверявам понякога.
Не разбирам: езика на глупостта и омразата.
Мечтая за: нормални човешки неща.
Искам: да живея в чиста и законова държава.
Ако бях животно, щях да съм: златната рибка.
Винаги съм искала всички около да знаят, че: всъщност съм доста силна.
Обичам да ям: всичко без мусака и „Стефани".
Навикът, които не крия: пушенеп (Все още).
Когато не мога да заспя: чета.
Вещ, която ценя: микрофонът.
Искам да пея като: Елтън Джон.
Обичам да ходя: по света.
Моето най-добро качество е: Верността (навярно).
Моят най-голям недостатък е: наивността (понякога).
Бих искала да вечерям: разумно, без преяждане.
Сексът е: супер си е!
Аз съм: напълно възможна и вероятна.
Бих искала да съм: такава каквато съм.

Интервю на Надежда Йосифова
Снимки Александър Нишков за списание „За жената”