Тато пази тоалетната на Васко Кръпката

Неговата къщ(ичк)а се е лепнала като кръпка сред китния софийски квартал Драгалевци. На фона на съседните триетажни сгради тя прилича на кучешка колибка. Много ясно, че точно това е домът на Васко Кръпката. Построил си го е сам през 1987 г. с помощта на приятели. Колибката на “кучето от крайния квартал”. Едрият пес, който посреща гостите с търчане, подскоци и весел лай, въпреки доста неугледния си вид, не е от породата улична превъзходна. Спас Блусбрейкър си е направо от кралска рок порода - бобтейл - също като оная кучка Марта, възпята от Пол Маккартни в “Белия албум” на “Бийтълс”. Кръпката твърди, че е виждал същото животно и заедно с “Ролинг стоунс”. Спас сега е остриган и затова изглежда доста далеч от традиционната рок естетика. Васко излиза и хвърля на кучето парцал с думите “Това е Азис!”. То се нахвърля върху него с яростно ръмжене и започва да го разкъсва - добро куче. “Не съм против чалгата. Но мястото й е при пияниците в кръчмата. Против нейното институционализиране от държавата съм”, обяснява Кръпката. Под навес на двора авторът на “Комунизмът си отива” е събрал богата колекция от ламаринени соцтабели - от “Комунизмът - светло бъдеще на целия свят” до “Бакшишът води до влошаване на теляшкия труд”. Сбирката наброява стотина бисери на социалистическата мисъл. Най-весело обаче е в дворната тоалетна. Там от потрета на стената лично другарят Тодор Живков следи за чистотата с кофа вода в ръка.
Запътваме се към единственото място, където Спас (въпреки високия музикален вкус, който демонстрира преди малко) няма право да влиза. В мазето на къщата се намира студиото - отрупано с барабани, китари, микрофони, тонколони... Тук работи музикантът, който от 20 години се грижи пътечката на блуса у нас да не обрасва. Васко често свири и в чужбина. Гордее се с участието си като гост звезда на концерта пред 20 000 по повод 30-годишнината на унгарците “Хобо блус бенд” - героите от култовия филм “Плешивото куче”. На стената са закачени 12-те албума, издадени от Кръпката от 1989-а насам. Те вече са 14, но последните два още не са закачени. “Емигранти” е с нови парчета - 11 на брой. Най-вече блус вариации на любими теми : “Буги-вуги цяла нощ”, “Блус за Фолксваген бус”, “Домашна ракия блус”, “Каспичан блус”... Васко специално споменава “Блус от тъмната страна на стената” - парче от миналогодишния му лайв албум, издаден в Германия. В “Емигранти” е включен нов, студиен запис. Вторият нов албум е по-различен, даже луксозен - освен 17-те най-обичани от феновете песни, с него върви и “Кръпкопойка” с текстове и акорди на парчетата. За обложката е използвана рисунка на известния художник Бойко Колев. И двата албума могат да се намерят в музикалните магазини, скоро ще ги има и в сайта на Кръпката. Друг негов албум вече може да се купи онлайн в американски сайт. Там е включен и кратък текст за стила на автора: “Блус от Мисисипи, с добавени на воля рокендрол, буги-вуги, апокалиптична хармоника, сложни китари и зрънце източноевропейска лудост”. “В моя сайт могат да се чуят някои от новите песни. Много съм активен в мрежата. Има ме във фейсбук, туитър, майспейс - аз съм индианец с лаптоп”, признава Васко.
А на въпроса как ще почива това лято, отговаря: “Каква почивка, оказах се черноработникът на рокендрола. Много обикаляме. Днес заминавам да свиря на рок фестивала “Ардас” в Гърция. Той се провежда на границата с Турция - като че ли гърците искат да изградят рок стена срещу ориенталската музика”, смее се Кръпката. Няма как да не питаме за мнението му относно реформата, провеждана от културното министерство. “Рокендролът няма нужда от министерство. Не искам да имам нищо общо с такива неща”, категоричен е Васко. След малко добавя, че е имал изкушения да бъде несвободен. “Не се поблазних. Аз съм свободен музикант и като такъв ще си умра.”

Емил Георгиев за вестник „Труд”