Стефан Димитров: Смисълът на едно творчество е да създаде у хората някаква памет

 - Може ли юбилейният ти концерт да се възприеме като обобщение на свършеното досега?
- Да, той е абсолютно обобщение и точно фактът, че навърших 60 години и направих промоцията на диска Baby Blue, ме подтикна да реша да опитам в по-голям кръг. А освен всичко друго хората, с които съм работил през тези 35-36 години и са пели въпросните песни, просто трябваше да ги изпеят в зала 1, те трябваше да получат някаква благодарност.

- Има ли някакво съответствие между житейския и творческия ти път и може ли да се каже, че като се нрави обобщение на едното, се прави обобщение и на другото?
- Двете неща се събират по някакъв начин. В творчеството ми има определени етапи, определени песни, които са ми някак по-интересни от другите и повече ги обичам, и по някакъв начин са маркирали различни етапи от живота ми.

- Определи ги, дай някакъв пример...
- Ами ето например "Нека да е лято" е една такава песен. Друга пък е "Сбогом, моя любов". "Дано" също... Това, общо взето, са знакови песни. Не че се е случило кой знае какво, но по някакъв начин нещо са променяли в живота ми. Бих могъл да се сетя и за други, разбира се, но важен е примерът.

- Ако направим една равносметка, какво се оказа стойностно в музиката и какво не чак толкова?
- Ами, общо взето, селекцията за концерта ми намирам за по-стойностните неща. Има други песни, които са останали под чертата... Но ето още един пример - "Тоника" вече 33 години пеят "Ладо ле" и "Нека да е лято"...

- Това ли е показателят за успех в музиката според теб?
- Виж, всеобщ показател за успех в музиката няма. Ако хората харесват това, което правя, за мен това е показателно. Времето също като че ли е показателно. Смисълът на едно такова творчество е да създаде у хората някаква памет. Няколко поколения знаят моите песни, намирам това за успех. Адски ме радва, когато някой каже: "Ех, какви хубави песни имаше навремето!", и започне някоя моя песен. Виж от кое време е Моцарт, а продължава да бъде свирен, ако и моите песни след 50 - 100 години станат евъргрийни - ето, това е смисълът.

- Може ли да се каже, че има стара и млада музика?
- Няма стара и млада, има най-различни стилове през годините, има вечна и умряла музика...

- Сетих се за нещо обнадеждаващо - Ленард Коен го слушат много млади хора. Теб май също...
- Да, наистина мисля, че млади хора слушат много тези парчета, които съм написал през годините, и се радват страшно. А за Ленард Коен - прав си, гледах един негов концерт, на който имаше хора над 60-те, имаше и двайсетинагодишни. Той сега създава спомени на 20-годишните, а вече е създал спомени на техните бащи. В това е смисълът. Както и при песента "Събота, събота, късен следобед, малко вали, но приятно" ти си имал гадже, с което си се разделил после, минали са 2-3 години и си казал: "Сбогом, моя любов" - това са периодите на живота, хората са се женили с тези песни, развеждали са се... и така... Щеш, не щеш, това е музикален фон, който все ще те заобикаля. Ти може и да не го търсиш, обаче той те намира.

- Сигурно много пъти са те питали, но как се получава съчетанието между поезията и музиката? Вървиш си например по улицата и изведнъж някое стихотворение те вдъхновява да направиш музиката или се случва по друг начин?
- Аз понеже съм такъв ум, че знам наизуст всички стихотворения и вървейки насам-натам се сещам за различни автори, и ей така - ХОП! - спирам изведнъж. . .(смее се). Не, не е така. Или го гледам дълго време, или пък ми харесва някоя рима като "зов-любов" - тя е много вдъхновяваща заради ритъма, който носи. Сигурно е нужен точно някакъв такъв ритъм, който на мен да ми допадне, защото има много други прекрасни стихотворения, за които обаче съвсем не мога да напиша музика.

- Напоследък се дъвчат две основни теми. Едната е успехът в днешните условия, а другата е преходът. Та беше ли според теб преходът успешен, разочарова ли те, обнадежди ли те? И още - успешни ли са тези хора, които го заслужават сега? Какво въобще представлява успехът?
- Е, това е много обща тема, защо трябва да я връзваме с прехода изобщо? Ако нямаше преход, ти самият щеше ли да си успешен?!

- Аз не. Добре, според теб справедлив ли беше преходът?
- Донякъде. А преходът е успешен - аз вече казах това в едно телевизионно предаване. Никой не се замисля какво щеше да бъде, ако я нямаше датата 10 ноември. Щеше ли още Тодор Живков да е на власт? Ами сигурно щеше да си е починал от естествена смърт, да го е наследил някой друг... А ако не бяха бутнали Берлинската стена? Щяхме ли да се развиваме по същия начин - и аз, и ти?

- Е, аз щях да съм плочкаджия, това е ясно! (смее се)
- Обаче можеше пък да си много успешен плочкаджия! Защото успехът е много относително нещо. Ако просто си жив и здрав, то успешен ли си? Или ако всички около теб са щастливи по своему? Има хора, успешни спрямо житейската си съдба, спрямо това, което му е дадено от Господ. А ако двамата се състезаваме в една пътечка и ти, и аз сме плочкаджии, обаче ти си по-добър, значи си успешен.

- Дали обаче сегашното ни състояние, след този преход, осигурява справедливост по отношение на успеха?
- Сега е много по-трудно да започнеш нещо и да го осъществиш. Ако в момента съм на 20 години ще ми бъде много по-трудно да пробия като композитор.

- Но в нашите среди придобиват успех някакви хора, чието изпълнение и творчество се окачествява най-често като пошлотия. Тоест пошлотията проби страшно.
- Да, с това съм съгласен. Но значи ли, че са успешни, след като ги гледаш в някакви формати на екрана да дават акъл на хора, които са много по-умни от тях? Наистина излизат някакви такива недоносчета, но аз никога не бих ги нарекъл успешни. Просто се смениха критериите. Това, което аз харесвам, го няма, а това, което не харесвам, лъщи отвсякъде. Но, разбира се, това не е 100% така. Има и свестни неща, които се появяват от време на време. Но липсата на всякаква критика, липсата на стойности ме навежда на мисълта, че тази държава някак не става по-истинска.

- А толкова ли е невъзможно в България да се направи една телевизия, която хем да е стойностна, хем да е продаваема?
- А кое е продаваемо? Пак се връщаме на предишния въпрос. Пробиха неща, които нямат нищо общо със стойността, проби една субкултура. Някакви еднодневки, някакви Златки излязоха на повърхността... Ако се съблечеш гол, ще вдигнеш рейтинга. Е, не точно ти... (смях)

Интервю на Иво Беров за вестник „Седем”