Соня Васи: Опитвам се да се отърва от балканските си комплекси

- Соня, спалнята ти за $10 000 вече няма да е полупразна. Наистина ли твоят приятел ще дойде при теб за постоянно?
- Близо година и половина сме заедно и много трудно стигнахме до това решение. Преди 7 г. родих дъщеря си Бриана и оттогава нямам желание да свалям мъже и да слушам празни приказки, а предпочитам да стоя при детето си. Да го водя на уроци по пеене и по тенис. Страх ме е, че когато направя обществено достояние нашата връзка, ще се развали магията между нас. Тодор пристига на 1 септември, има виза за 10 години. Веднага му предложиха работа в училището на дъщеря ми като тенис учител, нещо, което му е присърце. Нещата с него вървят много лесно.

- Какво му хареса?
- Това е момчето, което най-много ме е обичало в моя живот. Минах през много трудни моменти, но той беше до мен. На него му беше много трудно да напусне хубавата си работа в България, където е финансов директор, семейството и приятелите си. Аз съм единствената причина той да дойде тук. Тодор обаче е категоричен, че иска да опитаме да живеем заедно. Как да разберем иначе дали сме един за друг?!

- Той как прие дъщеря ти от известния американски бейзболист Брейди Андерсън?
- Приема Бриана много добре. Тя е мой конкурент - смята го за неин приятел и го харесва. Не знам къде са блели българките досега и не мога да повярвам, че този мъж все още е свободен. Не знам дали ще останем заедно цял живот, но за момента всичко е много сериозно. Тодор ми помогна да осъзная, че няма никога да се върна и да заживея с бащата на детето ми - Брейди. Той успя да ме откъсне от тази илюзия, с която живях 7 г.

- Къде се запознахте?
- Бях поканена да пея на церемонията “Мъж на годината” миналата година. Васил, моят барабанист, се отказа в последния момент и се наложи да отложа 2 други ангажимента в заведения. За щастие Дидо от “Дийп Зоун” ми помогна да направя парчето, което трябваше да пея, и се получи страхотно на “Мъж на годината”. Благовест Аргиров дори ме поздрави, че съм се справила чудесно и без групата ми. Моята приятелка и пиарка Краси Генова с триста зора ме нави да отидем да се извиним на собственика на ресторанта, където не можах да поема ангажимент. Отиваме, отварям вратата на заведението и виждам Тодор. Срещнахме си погледите и го харесах веднага. Подобно нещо - любов от пръв поглед, ме е спохождало само веднъж - с един французин в Париж - и пак се случи в ресторант. Първото, което си казах за Тодор, беше: “Този мъж не може да е българин!” Той не знаеше аз коя съм или поне така ми каза по-късно. Тодор гледаше към нас, но не дойде да се запознаем. На тръгване от ресторанта го попитах къде е тоалетната. Той не каза нищо, а ме хвана за ръката и ме поведе. И аз тръгнах след него. Много смело от негова страна! Аз влязох в тоалетната, забравила от вълнение за какво съм влязла, седнах на капака и се замислих: “Ами сега, като изляза, и той ме чака отвън?”

- И какво?
- ... отварям вратата и той отвън. Приех го като знак на съдбата. Разговорихме се, оказа се, че е приятел на Венци, мъжа на моята приятелка певицата Мария Грънчарова. Някакси се почувствах сигурна с него. Заведе ме на пиано бар и изкарахме чудесна нощ. Аз на другия ден се прибрах в САЩ и не си разменихме координатите. Втори път се върнах в България, за да журирам “Мюзик Айдъл”, но той дори не ме посрещна на летището... Всеки от нас си живееше своя живот и изобщо не сме се чували даже. Тогава се видяхме за кратко и аз пак се прибрах в Лос Анджелис. Няколко дни преди Свети Валентин миналата година ми каза: “Хайде в Париж.” И там пламнаха нашите чувства. Малко е по-малък от мен, но това никого от нас не притеснява.

- А имаш ли някакви други притеснения за деня, когато ще заживеете заедно?
- Няма да крия, че ние имаме много различен начин на мислене. Аз живея тук повече от 20 години, чета книги, ходя на Кабала, искам да избягам от тази негативност и песимизъм, които ние, българите, носим в себе си. Опитвам се да се отърва от моите балкански комплекси и имам голям напредък. И аз имам много неща, които трябва да изчистя в моя характер. Сигурна съм, че той ще успее тук. Ако имаш талант, Америка е страната, където ще те приемат с отворени обятия. От друга страна, ще му се стори скучно. Той иска да има дете. Аз не исках в началото, но сега искам само ако имаме материална сигурност. Тук никой не гледа детето ти, както правят бабите и дядовците в България. Бих посъветвала всички млади момичета да си поживеят, да направят кариера и пари, пък тогава да свиват семейство и правят деца!

- Виждам, че вече си твърде семейна. Приключи ли с голите снимки?
- Истина е, че на Тодор никак не му харесва да се снимам изобщо за вестници и списания. Но това е моят бизнес, когато има интересен проект и добър фотограф, бих приела нов ангажимент. Полагам доста грижи да изглеждам добре и не се давам на 18-годишните девойки. Аз съм за идеята, артист човек съм, разпалвам се от интересни проекти и нямам търпение да видя крайния резултат. Чувството е невероятно! Имам над 5000 поддръжици във Фейсбук, повечето млади момичета, а 3000 чакат да ги приема. И само заради това си струва да продължавам да се снимам. Обичам да вдъхновявам хората и да им нося положителни емоции. Но напоследък съм доста разочарована от България - гледат само негативното, скандалното.

- Защо не си напомпа бюста? Нали това е част от твоята работа?
- Нямам нищо против пластичната хирургия, но човек трябва да го прави така, че никой да не разбере. В България всички действат - ето вижте какви големи топки съм си сложила!

- Защо няма втора българка в “Плейбой” почти 20 г. след теб? Нали сме най-красивите в света!
- Това са митове за българките. В Лос Анджелис идват най-хубавите жени от цял свят. Една жена се ражда секси. Или го имаш, или го нямаш. Пластичната хирургия не може да те направи секси, а само естетически по-привлекателна.

- Световната икономическа криза отразява ли се на твоя начин на живот?
- Тя се отрази на бащата на детето ми - Брейди Андерсън, който значително намали издръжката за Бриана, дори му се наложи да започне две нови работи. Той е добър баща и често се караме кой да бъде повече време с нея. Съдът отреди да я гледаме фифти-фифти, но с мен е много повече. Исках да съм до Биби и бях спряла да работя.

- Нима сега ти се налага да работиш?
- Аз не трябваше да си спирам бизнеса, който вървеше много добре, преди да родя. Занимавах се с дрехи ръчна изработка. Сега идеята е да се върна в тези 150 магазина, които преди продаваха моите неща. Започнах колекцията “Соня Васи” миналия месец и вече е почти готова. Освен дрехи ще има и чанти. Много интересни са якетата - къси, по тялото. Ще я продавам в магазин “Локал колекшън” в “Глендел галерия”, където излагат само дизайнери от Лос Анджелис. Идеята на общината е да подпомага местния бизнес, за да не се прави всичко в Китай. Моите неща са ръчна изработка. Майката на моя приятел ми помага в Пазарджик, където има няколко жени, които плетат на ръка и после се пращат в Пловдив, за да се завършат чантите. Всеки може да види моделите ми на www.soniavassi.com. В момента “Долче и Габана” имат подобна колекция. Моите чанти са по-торбести, но удобни и красиви. И няма да има по-скъпи от 300 долара, при положение че при “Долче и Габана” една подобна чанта не струва по-малко от 1700 долара. Така и не толкова богати хора ще могат да си позволят ръчно изработена чанта.

Интервю на Пепа Петрова за вестник „Труд”