Реклама на гърба на Гого? Позор!

Певци от няколко поколения пяха безвъзмездно за колегата си от „Фамилия Тоника” Георги Найденов в понеделник, Зала 1 на НДК, след като седмица по-рано преизпълниха по същия повод операта в Бургас. Обединяващият момент – съпричастността към страданието на Гого, само привидно съедини противоположностите в бранша. На сцената излязоха певци, които иначе трудно могат да бъдат видени заедно. Няма лошо, даже похвално. Самите „Тоника” пък си простиха „и непростимите неща”, след като от години насам бивши и настоящи членове, както и бивш техен ръководител, влизаха във войни, на живот и смърт. Днес вече съжаляват. Защото смъртта надникна иззад ъгъла и им показа, че е по-голяма от дребничките страсти.
Но както е казал народът, вълкът нрава си мени, козината – не. Колегите на Гого излязоха да пеят за каузата, но забравиха да оставят у дома суетата, характерна за артистичния свят. Отново някои решиха, че са най-важните на света и че това трябва да бъде отразено в сценария, в смисъл – да се появяват, когато е най-ефектно.
Покланяха се като след балетен спектакъл, флиртуваха с публиката и не бързаха да си тръгнат от сцената, сякаш всички зрители са дошли само за тях. Повече ги интересуваше появата им да съвпадне с праймтайма на телевизионното излъчване, отколкото самите те да излъчват послания. Слава богу, че става въпрос за единични случаи, а не за цялата гилдия.
Пак единици „богоизбрани” имаха правото да колят и бесят кой да участва и кой не в концерта, продължил над 3 часа. Спонтанно десетки колеги на Гого решават да се включат в благотворителното шоу, за да изразят солидарността си. Благодарение на това освен звезди, които имат и в момента активна кариера, видяхме и легендарната изпълнителка на „Незабрава” Катя Филипова, както и много други любимци от недалечното минало. Но някои, също пожелали да пеят на същото място, със същите чувства към Гого, не видяхме. Концертът, организиран от Михаил Белчев, подкрепян от Стефан Димитров, постави бариера пред редица други певци. Имената на част от тях бяха само изписани във финалните надписи, с пояснението, че проявяват съпричастност. Оказа се, че телевизионният ефир си остава апетитно парче, замъглило до голяма степен мотивацията за присъствие в шоуто.
Оправданието, че ефирното време е ограничено, не издържа – щом като в компота от участници имаше и странни съставки. Например като позабравеният народен певец Илия Луков (излъгал навремето, че е сирак, за да му тръгне кариерата) или чалгаджийския оркестър „Канарите” (за които се говори, че винаги намират начин да се отблагодарят, ако някой ги покани на предаване). Най-малкото, странно е, че са от друг жанр, а в случая заемат мястото на някой друг – работил и пял с Гого. По същата логика можеше и някоя стриптийзьорка да се разхвърля топлес в залата в знак за съпричастност – сигурно и тя има добри намерения, но дали й е мястото на сцената?!
Зад умилителните думи и пожеланията за добро не бива да се скрива болезненият въпрос за критерият при подбор на участниците – критерий, видимо олекнал до изфирясване. Също така: докога едни и същи хора от години ще организират празниците на естрадната песен? (В случая не става въпрос за гениалния композитор Стефан Димитров...) Присъствието на иначе двама обичани хумористи от соцпрограмите от типа „за всекиго по нещо” също е показателно за несменяемостта на някои хора, умеещи добре да се продават покрай агитацията „да бъдем щедри и добри”.
Междувременно, уви, потвърди се смразяващата кръвта диагноза – от която органите на тялото постепенно се парализират, а изходът е фатален – все едно какво е медицинското й название. Със събраните от колегите и от даренията пари Гого ще опита последния си шанс – присаждане на стволови клетки, което ще се извърши в клиника в Израел.
Звезди и зрители пяха, плакаха, смяха се – даваха от сърцето и от джоба си за изпълнителя на „Бургаски вечери”, която се пее с еднакво вдъхновение дори на планинските курорти, защото наистина е в сърцата на милиони българи. Дано публиката в НДК и пред телевизорите е видяла и почувствала само добрината и надеждата, за да ги пренасочи към човека и твореца, който се нуждае от тях, а за останалото, за което писахме по-горе, нека просто има едно наум. Уви, типичния български манталитетец се прояви и тук…

Коментар на Иван Георгиев за вестник “Уикенд”