Певците доказват стаж по нов закон

Певците ще могат да докажат трудовия и осигурителния си стаж пред държавата по нов ред. Това съобщи в понеделник социалният министър Тотю Младенов след разговор с премиера. Борисов възложи официално на него и на министъра на културата Вежди Рашидов да бъде подготвен нов регламент, който да даде възможност за достойно пенсиониране на певците. Проведоха се консултации с главния секретар на МС Росен Желязков и управителя на НОИ Христина Митрева. Нов документ ще смени досегашния Указ за доказване на трудовия и осигурителния стаж, който е от 1961 г. Той изискваше заработените години да се доказват пред съда с двама свидетели и с т.нар. начало на писмено доказателство, което може да е заповед за назначаване, трудова книжка, трудов договор, хонорарен лист. Това обаче не значи, че ще се излезе много от рамките на сегашната наредба за пенсиониране, казаха от НОИ. Просто системата леко щяла да се либерализира. Решението няма да е специално за певците, а ще е за всички граждани, които нямат документи, за да докажат трудови и осигурителни права, каза Тотю Младенов. Междувременно справка в архивното стопанство на НОИ показва, че архивът на Концертна дирекция не е горял, не е и наводняван. Цялата документация била прехвърлена в сградата на Националната агенция "Музика" към културното министерство, която била на ул. "Граф Игнатиев". На заседанието на правителството в сряда Тотю Младенов щял да внесе докладна по въпроса. Културният министър Вежди Рашидов пък ще внесе законопроект, предвиждащ бонуси за изявените културни дейци по модела на допълнителните месечни възнаграждения за олимпийските ни медалисти в Закона за спорта. Част от певците, които са били на трудови договори към Концертна дирекция, са се осигурявали за пенсия, макар и върху символичните 130-140 лв. заплата, уточниха от НОИ. Останалите, които са се водели като свободни професии - композитори, музиканти, артисти, журналисти, са получавали само хонорари и удръжките от данъците им са покривали само риска "трудова злополука", но не и пенсия.
"Когато на някой музикант или певец му се наложи да се пенсионира, идва служител на НОИ и ред по ред проследява информацията по ведомостите. Водим документация само за изпълнители, работили в заведения за обществено хранене. То и нас нямаше да ни има, но по времето на министър Божидар Абрашев се учреди Национална агенция "Музика" и архивите бяха опазени", разказа Георги Мановски, който от години работи в агенцията. Той твърди, че при тях нищо не се губи. Но е чувал за проблемите на 20-ина звезди, които са работили на трудов договор с "Концертна дирекция". Тези, които са били само на хонорари, след много ходене по мъките едва ли ще увеличат пенсията си с по няколко стотинки, опасява се експертът. Сериозни суми са удържани на артистите и от "Импресарска агенция", която ги е командировала в чужбина - до 60% от хонорарите. "При звездите от "Концертна дирекция" имаше норматив. Трябва да изнесеш 22 концерта на месец. Ако се напънеш - правиш 40. За тези над норматива си получаваш хонорар. Точто тези суми не могат да се докажат, ако няма ведомости", тълкува казуса Мановски. Архивите на агенция "Музика" се съхраняват на няколко места из цялата страна, където има и техни клонове.
"Силно преувеличено и емоционално е да се твърди, че има изгорели архиви", смята пък диригентът Пламен Джуров - председател на бившето мегасдружение ДО "Музика", под чийто покрив са били всички музикални изкуства. В момента мастодонтът от над 400 души е редуциран до 10-ина кадри. Всяко досие съдържа данни за концерта, маршрута, участниците, договори и т.н., а може да се озове в Ямбол, Ст. Загора, Варна... При тези броени на пръсти хора кой ще си направи труда да го издирва, пита се Джуров. И той е чувал нещо за унищожени документи, но смята, че случаят (ако го е имало) е по-скоро около 2000-а г. Документацията на ДО "Музика" е предадена на Министерството на културата, в чиято структура са се влели. Според справка в МК "Концертна дирекция" е била закрита някъде около 1984-1985 г.
Хачо Бояджиев също е работил в нея през 60-те години. Тогава само Факира Мити и Мистер Сенко са били щатни, а естрадните звезди - на хонорар. Той не знае за пожар в архива, но е скептичен, че нещо може да се установи с толкова задна дата. "Ще получат пенсия само ако някой ги "помилва" и им признаят годините на сцената", смята известният постановчик. Той самият, ако се бил пенсионирал като режисьор, щял да взема 230 лв.
“Не мисля, че става дума буквално за пожар, а по-скоро за неотговорно отношение към една документация, но резултатът е, че от нея зависи достойнството на българския музикант", коментира казуса композиторът Ценко Минкин - член на УС на "Мюзикаутор", който бе поканен на среща с министър Вежди Рашидов. - А имаше адмнинистратори, чиновници, на които за това им се плащаше. Почнаха съкращения, и те решиха - след нас - потоп. Не бива да забравяме и следното - на свободния артист, бил той музикант, журналист, преводач, се гледаше като на човек втора категория, независимо че от хонорарите му са удържани необходимите данъци, включително и ергенски. Както и по 2% данък за творческите съюзи. Би трябвало да има копия в данъчните служби, нали, пита се Минкин.
„Всички певци и музиканти са засегнати от странното унищожаване на документите от "Концертна дирекция" за нашия труд. За изчезването им има виновни, държавата е тази, която трябва да потърси отговорност от тях, както и доказателства за нашата дейност. Още, слава Богу, всички сме живи и здрави и има достатъчно свидетели, въпреки че не е нужно да разказваме и доказваме кои сме. Вярвам и се надявам, че това правителство ще се заеме и ще реши въпроса с пенсионното ни възнаграждение. Което всички правителства досега са смятали, че не съществува. Искам да благодаря на премиера Борисов, в чието лице виждам истинска загриженост към нашия проблем”, коментира Лили Иванова.

Лиляна Филипова за вестник „24 часа”