Недялко Йорданов възстанови една от последните песни на Тончо Русев

Последната песен на патриарха на българската музика Тончо Русев е намерена, писа „Телеграф“. Тя е написана часове преди маестрото да се пресели в отвъдното. Историята за нея разказа големият ни поет Недялко Йорданов, на когото композиторът се е обадил да напише текста и доскоро песента се смяташе за загубена. Преди дни обаче майсторът на римите я възстанови. 

„Милият Тончо Русев! Имахме толкова песни заедно когато бяхме млади. Една от тях – "Остаряваме бавно". Обади ми се след толкова години по телефона: "Хайде да напишем пак една песен! Ще ти пратя музиката, напиши по нея текст". Съгласих се, макар че почти никога не съм го правил. Прати ми музиката по телефона, беше я изсвирил на пианото си. Хареса ми. Изпратих му текста по същия начин. След три дена ми се обади: "Прати ми музиката, не мога да я възстановя". "Прати ми текста – отговорих му – и аз не мога да го възстановя... На другия ден почина“, разкри във фейсбук страницата си Недялко Йорданов. По този повод той представи стихотворението „Антракт“, което е посветил на авторът на десетки шлагери в българската естрада и го публикуваме в каре.
Думите на поета развълнуваха хиляди негови почитатели в социалните мрежи. Ето само два от коментарите: „От двама гении може да излезе само гениално произведение... Жалко, че не се е осъществило.. Но пък вие и двамата имате толкова прекрасни песни, че няма за какво да съжалявате. Бъдете здрав и творете“ и „Големите творци не остаряват нито бавно, нито бързо... нито въобще! На мода винаги остават и никога не са демоде! И добре им се получава всяка тяхна съвместна проява. Чак, като ги аплодират, тогава те разбират, че хит наистина са сътворили, признат от почитателите мили. А те са най-добърият индикатор и прекрасният двигател за творчеството им огромно, което творците представят скромно. Вечна памет и незабрава, с творчеството си Тончо Русев в историята ни остава!“. Любопитството към последната песен на маестрото вдъхнови и самият автор, който сподели: „Скъпи приятели, видях че проявявате голям интерес към тази неосъществена песен с Тончо Русев, специално за вас направих опит да обединя текста и музиката и да направя един пробен самодеен запис, за който моля да бъда извинен. Все пак ще добиете представа каква песен би трябвало да се получи“. Изпълнението на Недялко събра хиляди харесвания и коментари, а сред най-впечатляващите бе „Песента на живота“.

Молитва

Господи, нека не гасне
твоят свещен благослов,
скрит във словата прекрасни:
Вяра, Надежда, Любов.
Ти - всемогъщ, лъчезарен,
аз – неуверен и слаб!
Дай ми за бъдното вяра
като коричка от хляб.
Ти - който всичко подреждаш
аз – който нищо не знам!
Дай ми в тъмата надежда
като свещичка във храм.
Ти - който сам ме наказа,
аз – който чакам готов
днешната моя омраза
да замениш със любов.
Господи, нека не гасне
Твоят свещен благослов,
Скрит във словата прекрасни:
Вяра, Надежда, Любов.

Антракт
На Тончо Русев

Обади се веднъж... За малко...
По джи ес ема... В късен час...
Изтананика ми в слушалката
една мелодийка на глас.
Чудесна беше... И ти казах.
Но после малко съжалих.
А ти: „Знам, няма да откажеш!
Ще ми напишеш текст, нали?“
По принцип текстове не пиша,
но музиката ме плени.
Загнезди се във мене скришно...
Изсмука ме до край три дни.
Написах го... И май,че пасна...
А ти отсреща заяви:
„О, песента ни е прекрасна!
Нов шлагер ще се появи.
Не сме с теб писали отдавна!
Да ни одумва който ще.
Не остаряваме ни бавно,
ни бързо... нито въобще.“
Кой знай защо... И не от скромност.
Не се чак въодушевих.
И срамота... но не запомних
и думичките в моя стих.
А ти внезапно се обади:
„За музиката ме е жал.
А ти единствен имаш запис
на нейния оригинал.“
Ужасно е, което стана...
Ти тръгна... Непредупреден...
И моят текст при теб остана.
А твойта музика - при мен.
Приятелю, дойде антракта.
Но няма как... Ще потърпим...
Нали са в нас... Ще ме изчакаш
и пак ще ги съединим!