Наско от БТР: Две години работих в хидрометалургична станция

- Има ли нещо ново около Б.Т.Р.?
- Зимата е периодът, в който имаме по-малко участия. Общо взето повече мързелуваме, отколкото работим. Събираме се по-рядко за репетиции. Вадим си старите тетрадки и мислим нови идеи, които евентуално да станат част от нов албум.

- Имате ли участия?
- Веднъж седмично в Sofia Live Club. Епизодично свирим и в Big Apple и “Маската” в Студентския град. В провинцията също пътуваме често. Ходим във Варна и Пловдив.

- Ще има ли нов албум скоро?
- Да. Вече имаме и някои записани парчета, които ще трябва само да се преаранжират, защото някои от тях са вече на 3-4 години.

- Занимавате ли се с нещо друго освен с музика?
- Като работа, слава богу, не. Не ми се налага да работя нещо друго. Изкарваме си парите от музиката, която правим.

- Вие пишете ли някои от песните? Композирате ли?
- Не. В нашата група тези лица са две - двамата китаристи Кирил Божков и Славчо Николов. Те са хората, които пишат и музиката, и текстовете. Понякога единият пише едното, другият - другото. Аранжира задължително цялата група, за да може албумът да придобие характерното звучене на Б.Т.Р. Аз се присъединих към групата през 1993 г. Оттогава Б.Т.Р. е в този си формат с десетина издадени албума.

- Свирите ли на някакъв инструмент?
- Не. По едно време много дрънках на китара. “Свирех” е силно казано. Забавлявахме се на училище, по бригади и купони. След като влязох в Б.Т.Р. при двама много добри китаристи, просто нямаше начин, по който аз да свиря на китара.

- Помните ли коя беше първата ви група?
- Честно казано, не помня името, защото то се роди по-късно. Групата беше на Дейвид (актьора от “Господари на ефира”, който внесе гранатомет във външното министерство - бел. ред.). Бяхме само ученици. С Дейвид се запознахме по време на едни снимки. Той имаше главна роля в детско-юношески филм, в който ние, от неговия клас, бяхме масовка. Той свиреше на китара, а аз му припявах. След снимките, отивайки към спирката, той ме попита дали искам да пея в група. На мен ми се подкосиха краката и казах “да”. За съжаление тази група просъществува само половин година. Братовчедът на Дейвид Тони имаше вече много по-сериозна банда. Те бяха и по-големи от нас. Малко след като започнах да се занимавам с пеене, те си смениха певеца. Поканиха мен на неговото място. Групата се казваше “Никога преди”. Свирихме две-три години, докато влязох в казармата. В казармата бях в хора. Пеех в представителния ансамбъл на Строителни войски в София. Не съм носил пушка. Не съм давал и тон за песен, защото там всички бяхме певци. Там се запознах с Евгени Димитров - Маестрото и Цветан Недялков. Те бяха стари войници. След като излязох от казармата, започнах да работя най-различни неща.

- Какво например?
- Работих две години и половина на държавна работа към хидрометалургична станция. После бях няколко месеца барман, но твърдо бях решил да се занимавам с музика. От 1993 г. съм в Б.Т.Р., като си мислех, че ще е временно. И така вече 18 години. Нямам музикално образование и школа ми е била групата. Не казвам, че е лошо човек да се занимава професионално с музика. На мен щеше да ми помага аз самият да композирам разни неща. Просто така ме завъртя животът.

- Можете ли да четете ноти?
- По-скоро ги подозирам. Ако се задълбая, ще ги прочета. Аз съм слухар. Запомням мелодията и текста. В казармата ми беше много трудно, защото за три месеца трябваше да научим около 40 песни от Моцарт до “Велик е нашият войник”. Другите четяха нотите, които бяха пред тях. Аз също ги държах пред себе си, само че нищо не разбирах.

- От кого сте се учили? Кои са вашите кумири?
- В началото всеки музикант започва като наподобява някой свой кумир. Мои кумири по онова време бяха Дейвид Ковърдейл, Рони Джеймс Дио и Джо Лин Търнър.

- Познавате ли някого от тях лично?
- Да. Ковърдейл и Дио. Всичките пъти, когато Джо Лин Търнър е бил в България, ние с Б.Т.Р. сме били на друго място. Нямах късмета да се запозная с него. Рони Джеймс Дио е наистина страхотен човек, изключително внимателен. Познаваме се от Каварна. С него не съм пял, но имах късмета да пея с Глен Хюз от “Дийп Пърпъл” и с Джон Лоутън от “Юрая Хийп”. С Джон Лоутън даже няколко пъти. Прекарвали сме си чудесно. Много съм спечелил от това, че го познавам. Това ме е обогатило.

- Кои групи сте подгрявали?
- Много малко са групите, идвали в България, които не сме подгрявали. През 1995 г. бяхме подгряваща група на “Айрън Мейдън” в зала “Христо Ботев”. Бяхме все още незизвестни. Залата се пръскаше по шевовете. Смело мога да кажа, че след като свърши нашето участие от 18 мин публиката викаше “още”. Това беше един от повратните моменти в нашата група. Чувството беше хубаво. Подгрявали сме “Уайт Снейк”, “Дийп Пърпъл”, “Скорпиънс”, “Аксепт” и много други.

- Кой ви продуцира?
- Ние се продуцираме сами. Без меценатство обаче нищо не можем да направим. Имаме приятели, които ни помагат от години, и то не само с пари. Не искам да ги изброявам, защото сигурно ще пропусна някого. Ще спомена Цонко Цонев плюс цялата община Каварна и Жаир Агопян, който е изпълнителен директор на вино “Телиш”. С него сме приятели от много години.

- Само рок ли слушате вкъщи?
- Рок музиката е достатъчно богата, за да се раздели на много по-малки жанрове. Слушам всякакви вариации на рока без изключително твърдите неща и прекалено артизпълненията. Слушам и много класическа музика. Ходя и на опера, но рядко. Последно бях на “Манон Леско” на Пучини. Случвало се е да бъркам Верди и Пучини, но само защото не съм се задълбавал в тази музика. Харесват ми “Четирите годишни времена” на Вивалди, Моцарт също.

- А българска музика?
- Всички, които са били преди нас - ФСБ, “Щурците”, “Сигнал”, “Диана експрес” и “Ахат”. Следим и новите групи. В интерес на истината много рядко слушам музика. Като всеки музикант и аз търся почивка.

- Какви са ви впечатленията от Миро, който ще ни представя тази година на Евровизия?
- Изключително талантлив музикант и певец. Мисля, че и успехът на “Каризма” се дължи изцяло на него. Преди две години имаше едно телевизионно предаване “Пей с мен”, в което участвахме и двамата и там имахме възможност да се опознаем. Естествено е да има полемики защо точно Миро и защо точно тези пет парчета.

- Вие защо предпочетохте да останете в България, а не да емигрирате, както направиха много ваши колеги?
- В групата винаги сме били оптимисти. През 1993-а, когато влязох в Б.Т.Р., ходихме няколко пъти във Франция. Минавал ни е през ума вариант за оставане. Щяха да ни вземат като топъл хляб, но ние си казвахме, че в България нещата ще се оправят и се прибирахме всеки път. Вече сме по-малко оптимисти от преди поради една проста причина. Хората на Запад имат демокрация и за тях тя означава свобода. За нас означава слободия.

- Как издържате сами групата, след като вече всичко се тегли от интернет?
- За съжаление само от участия. Парите от участия, освен че трябва да ни хранят нас, от тях трябва да заделяме и за групата. В световен мащаб музикантите също губят. Най-важният човек, който първи трябва да си получи парите, е авторът. А се получава така, че ние сме последните. Ако аз харесвам даден албум, ще си го купя на CD, защото за мене звукът е най-важен.

- От колко време сте заедно с вашата приятелка Ивана?
- От 6 години. Запознахме се на репетиции за една рок опера. Групата се появяваше епизодично, аз бях разказвач. Имаше първокурсници от Консерваторията и тя беше една от тях. Миналата година завърши магистратура по оперно пеене. Все още е много млада и трудно си намира работа. В операта кризата е още по-жестока.

- Имате ли планове за деца и сватба?
- Направи си плановете, за да ти се смее Господ. Когато си дойде времето, всичко ще се случи естесвено. Засега ни е супер така.

- Имате и дъщеря от предишната ви приятелка - гримьорката Силвия.
- Да, тя се казва Мартина и вече е в осми клас. Живее с майка си. С Ивана се познават и чудесно се разбират. Говорят си някои неща само за жени, с които и аз не съм в час. С майка й се разделихме, без да има излишни проблеми. Имаме малко различия относно възпитанието на детето, но това е нормално.

- За нея Георги Стоев беше писал в своите книги. Истина ли е, че тя ви е изневерявала с известни босове от мафията?
- Не съм запознат и не съм ги чел. Пет години бяхме заедно. Нямаше конкретна причина да се разделим, просто така се случи. Аз не мисля, че дори е имала време да се огледа с малко дете на ръце. Всеки има право да пише. Не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава.

- Дъщеря ви харесва ли музиката, която правите?
- Тя знае цялото ни творчество, но в същото време слуша и поп - Лейди Гага и други такива неща, които слушат всички тийнейджъри. С нея обичаме да ходим на кино. Имаме сходни вкусове. Аз съм луд на тема анимация. Гледам и много филми. Много ми хареса “Аватар”.

- Полагате ли специални грижи за косата си. Преди години се бяхте подстригали. Защо?
- По ред причини. Беше ми писнало. Аз ходя с дълга коса от 15 години. Бях се хванал на бас, че “Няма връщане назад” няма да стане песен на месеца. Загубих го и отидох да се подстрижа. Само две години я носих къса. Изпробвах различни формички по главата и различни цветове. Специални грижи за нея не полагам. Не използвам и маски. При мен е ген.

- Имате ли много фенки?
- Мисля, че да. Това са нормални неща. Получавал съм анонимни букети и писма. Когато дъщеря ми беше малка, имаше едно момиче, което звънеше постоянно вкъщи и само дишаше по телефона.

- Вие сте единственият български изпълнител, изрисуван на жилищен блок в Каварна. Гордеете ли се с това?
- Притесних се, когато Цонко ми каза. В началото се съпротивлявах. Но той не искаше и да ме чуе. Това е добре, защото в крайна сметка трябва да почитаме не само световните звезди. Трябва да си гледаме и в нашия двор. На всеки човек би му било приятно да получи такова признание.

Интервю на Галена Гюрчева за вестник “24 часа”