Любомир Киров: За другите съм написал по-добри неща, отколкото за себе си

Харизматичен и словоохотлив, с ярък лайфстайл и присъствие на сцената, днес Любо си плаща за хедонизма в миналото. Но пък е щастлив без те и заобиколен от приятели. Борис Банев разговаря с певеца за списание „Его”.

- Защо напусна група “Те”?
- Разделихме се с “Те” и виновният съм аз. Изведнъж се случи физически и психически срив и трябваше да променя всичко. Обадих се по телефона от болницата и казах, че спирам с тази история. За да няма версии кой кого е изгонил и на кой се е разсърдил - те са страхотни хора и суперталантливи музиканти - просто на мен ми се разпадна картинката. А аз съм толкова експресивен, че ако направя нещо хубаво и никой не го чуе, се побърквам. Много съм против ъндърграунд схващането, че ние правим музика за самата музика и не ни интересува кой я слуша и кой не. Не вярвам, че има такъв артист, който не иска да бъде чут от колкото се може повече хора.

- Защо първото ти парче “Отново вярвам” е балада?
- Чува се това, което искам - пеене и текст.

- Кой е текстът, с който най-много се гордееш?
- Не съм го писал за себе си, а за Тони - "колко още трябва да говоря, да рисувам себе си по памет". За другите съм написал по-добри неща, отколкото за себе си, така се получи.

- Кой е най-известният човек, с който си пил?
- С Инкогнито няколко пъти, с Тото съм пил и тук, и в Германия, със Симпъл майндс, с Дани Миноуг. С Левъл Форти Ту беше много сериозно пиенето. Мениджърът им каза, че те никога няма да направят джем сешън. Някъде през годините в някакъв клуб имало един, което се счита за голямо изключение. Вторият направиха с нас в Бек стейдж - тогава пиенето беше доста, явно от там дойде и случката.

- Ако участваш в Music Idol, колко далече можеш да стигнеш?
- Ооо, ще ме изгонят, защото не мога да изпея всички видове стилове, които трябва. Почти винаги ги прекарвам през мойто можене, през моя усет за нещата. Не мога да бъдa имитатор. А на чалгата ще се проваля при всички случаи.

- Кое е най-доброто средство за махмурлук?
- Пия аспирин или упсарин сутрин и не съм сигурен дали помага. Единственото, по което разбираш, че махмурлука свършва е, че трябва да отидеш по голяма нужда - след това всичко е наред.

- Какво мислиш за Брайън Фери?
- Страхотен е, но това е стилистика, която в България е пропусната, както и много други неща - сексуални революции на 60-те, пънка на 70-те, Брайън Фери на 80-те, глем рока на Дейвид Бауи и последствия. Това оказва влияние - не може да я няма тази музика и да има революция.

- Коя е твоята икона?
- Бих бил много доволен, ако мога да стигна класата на певец като Джордж Майкъл. За мен той може да изпее всичко в един доста широк стилов диапазон и в същото време да остане уникален.

- Да не го закъсаш, че той в момента май коси градинки?
- А, по-добре да направя нещо яко и голямо и да го закъсам, отколкото да не направя нищо и само да закъсам.

- Кой е най-паметният ти разговор по телефона?
- Ставаше въпрос за живота ми - преди години правя перитонит и седях два дни така без да знам. Тогава спасяват само по един начин - реже се корема, изваждат се червата, чистят се и се прибират. Когато си в реанимация след такава операция, за да е ясно дали е успешна и червата са наред, трябва да пръднеш. Ако не пръднеш - пак наново цялата процедура. Паметния разговор първо с майка ми и баща ми се състоеше от една дума: "Пръднах." Оттам нататък - Варна, Бургас, Плевен, навсякъде се вдигат телефони и всеки казва на другия: "Пръдна!", "Пръдна!", "Пръдна!".

- Кой е най-големия бакшиш, който си получавал някога?
- На едно частно парти ни платиха хонорара по четири.

- Как ще определиш бъдещия си албум?
- При всички случаи няма да е толкова софт, ще има повече рок, по-скоро соулфул рок. Искам малко ритник сам за себе си, да се изкефя, да счупя нещо, да обърна някоя уредба с главата надолу.