Кичка Бодурова: Яд ме е, че мъжът ми не обича кисело зеле

- Здравей, Кичка. Как е времето в Лае Вегас?
- Времето захладня преди два дни и това ми напомни за България. И ето, че и ти ми пишеш. Бях решила да не идвам тази зима, защото искам да изкарам Коледа вкъщи, но много зачестиха поканите за Новогодишни участия, та взех да размислям.

- Знам, че ти беше любимка на дипломатическия елит по „татово" време?!
- Не знам дали бях любимка, но често бях канена по правителствени участия. Ами хубавичка си бях, нали така, пък и все още държим фронта, признай! Аз не мога да кажа, че някой ме е изнасилил. Никога не съм имала случай някой да ме унижи с държанието си. Нито лично съм присъствала на някакви сцени. Единственото, което беше, е, че ние седяхме на същите маси, до министри, дипломати на вечерята. Но в това няма нищо лошо. Винаги цветята на масата са желани... Пък и това не е ставало само по Живково време... Така е било и е навсякъде по света! Някои мои колежки се бяха пооженили за синовете на някои от правителството и спечелиха много - и престиж, и звания - за тях вратите бяха широко отворени навсякъде. Те бяха привилегированите.

- Защо или заради кого се раздели с първия си съпруг Крис Зарпас?
- Това е много лично и не желая да отговарям. Всеки един семеен живот има катаклизми. Някои преживяват болестта си  прави, без никой да разбере, други решават, че всичко е свършено - искат  да започнат нов живот! Да бъдеш влюбен е толкова хубаво!... Но знаеш ли защо - защото си абсолютно заблуден. Да виждаш света с розови очила и всичко е толкова хубаво! Но когато ги свалиш - истината е друга. Единственият начин да съжителстваш с някого е компромиси - ако можеш. И ако има защо - дали ще е дете, дали материалното, дали качествата на човека, с когото си... Стига този някой да не нарани достойнството ти. Всичко се прощава, само това не. Или прощаваш веднъж - може да е било грешка. Прощаваш втори път. Но трети - няма! Поне за мен. Аз наистина благодаря на Крис, че имаше търпението да изчака толкова време. Тази година, когато го поканих да дойде лятото в България, той много се зарадва и ми каза: "Надявам се лошият ти сън да е свършил. Ти заслужаваш много повече!"

- А  какво ще кажеш за последната ти връзка?
- Когато една жена няма много опит - тя прави грешки! Но всички се учим само от собствените си грешки. Не съжалявам за нищо в моя живот. Всяко мое преживяване е скъпо за мен. Защото съм дала от себе си и са ми дали. Трябва да пазим само добрите спомени и да забравяме лошите. Поне да се стараем да правим това, защото иначе само се измъчваме. Аз благодаря на Г. за хубавите мигове. Лошите... не си ги спомням!

- Кои са по-добри любовници според теб - гърците или българите?
- Въпросът е за любов или за секс? Любов значи много. За мен любов значи, когато погледнеш човека, когото обичаш, очите ти да са просълзени. През розовите очила - разбира се. Не вярвам мъжете да се делят на нации. То е до човека. Е, гърците сигурно ще ти кажат по-нежни думи - като "Агапи му", "Матя му"... Българите в това отношение мисля, че са по-дървени. В комплиментите. Но все пак хубаво си е да си го кажеш на нашенски. Много ме е яд например, че Крис не обича зелеви сарми. Веднъж една моя приятелка беше направила тук във Вегас кисело зеле и ми беше донесла. Остави го в гаража. След няколко дни аз търся зелето, за да направим сармички. Търся, търся... по едно време питам Крис - дали е виждал нещо такова... в буркан. А той вика - "Ами нещо ужасно миришеше в гаража и аз го изхвърлих". Ами какво да ти кажа. Ако беше българин, нямаше да го направи, нали?!

- А американците как определяш?!
- Абе, крайно време е да имам мнение по въпроса. Може ли такова нещо - 19 години в Америка и още да нямам мнение. Но ти обещавам, че ще те информирам веднага, когато съм готова с отговора. Срамота!

- Опиши една бурна и страстна любовна нощ на Кичка Бодурова?!
- Еее, това е прекалено! Но друго бих казала. Жената според мен е истинска в леглото след 40! Да не кажа и по-късно, но да не се впускаме в подробности. И, разбира се, зависи от партньора. Отговорът на този въпрос струва поне 10 000 000 долара! (смях).
Интервю на Светлана Терзиева-Сесил