Йорданка Христова: Някой насъска Лили Иванова срещу мен

- Как мина поредното ви далечно турне, г-жо Христова?
- Изнесох три концерта в Канада, а оттам е много удобно да се отиде до Куба. Поводът за изявата бе моята 45-годишнина на сцената, която трябваше да празнувам миналата година, но едва сега успях да се организирам. Концертите минаха страхотно, беше препълнено навсякъде. В Торонто пях в църквата "Св. Св. Кирил и Методий" повече от два часа. Изявата ми в Монреал беше в арменската църква на 30 януари, когато е родена моята най-добра приятелка Соня. Тя е арменка и заради нея бях подготвила специална програма на арменски.

- В Куба разпознават ли ви все още многобройните ви фенове?
- Направих всичко възможно да не ме разкрият този път. Отседнах в курорта "Санта Мария дел Map" на 12 километра от Хавана. Плажът - фантастичен, хотелът - на брега на океана, и се отдадох на пълна почивка цяла седмица. Носех само биографията на Опра Уинфри и клюкарски списания на четири езика за Анджелина и Брад Пит, както и за благотворителния концерт за Хаити, който организира Джордж Клуни. Срещнах се и със сестра ми в Лае Вегас. Тя живее в Бъркли от 15 години. Заминаха, след като мъжът й спечели зелена карта.

- Откога не бяхте се връщали на любимия ви Остров на свободата?
- За последно бях там през 2008-а, когато снимахме филма "Куба е музика". Сега първата ми работа беше да се видя с моя приятел Тони Таньо, консултант на филма, защото знаех, че скоро е получил инсулт. Слава Богу, беше добре. С Омара Портуондо говорихме по телефона, защото на другия ден заминаваше за Мексико. Тя е невероятна жена, една от малкото останали живи музиканти от "Буена виста соушъл клуб". Миналата година получи "Грами". С нея се знаем от Куба, но през 1974 година се срещнахме и на "Златният Орфей", където пя "Наше лято" заедно с Лили Иванова.

- С какво толкова ви привлича Куба?
- Кубинците са изключително качествени хора. Много ни обичат и във всеки от тях е заложено нещо артистично. Но са и страшно образовани. Защото Хосе Марти е казал: "Ако искаш да си свободен, трябва да си образован". А у нас вече има ужасно мното неграмотни, не само сред малцинствата. Там от 50 години все още са на купонна система. Но в Куба от глад и студ никой не може да умре, най-малкото има плодове по дърветата. И на целия си хал се лишават от много неща и отделят хуманитарни помощи за хората от цяла Латинска Америка. Този не толкова охолен начин на живот се оказва здравословен. Там ядат пиле, риба и много зеленчуци без никакви ГМО. Не са вещомани и не са задръстени с негативна енергия. Как да им кажа, че са по-щастливи от нас?

- Защо в началото ме предупредихте да не питам за Фидел Кастро?
- Защото вече е брадато и не е интересно. Няма да ви кажа нищо. Не си кореспондирам с него. Единствено чета статиите, които ми изпращат от Кубинското посолство. Там Фидел, който е в невероятна форма за своите 84 години, с чувство за хумор излага своите разсъждения. Например, когато Буш отива в Тирана, статията му бе озаглавена: "Тиранинът посети Тирана", а след земетресението в Хаити написа: "Ние изпращаме лекари, не войници". Фидел ще остане като уникат в световната история. Може да е много обичан и мразен, но е идол в цяла Латинска Америка. И не само там.

- Вярвате ли в прераждането и в това, че сте били кубинка?
- Пея на 17 езика, последният беше азербайджански, а преди това - китайски. Била съм много години в Египет. Знам арабски, гръцки, пяла съм на хинди и на урдо. А имам балканска кръв с малко гръцко, татко е раждан в Кукуш. Но съм била преродена арабка, рускиня, ирландка. Марин Бончев ми беше казал навремето, че съм била испанка, но аз не обръщам внимание на това. Вярно е, че лесно уча езици. Имам си система, не ме интересува дали бъркам, никога не превеждам наум, а мисля на съответния език. И около мен се шашкат как блестящо се справям.

- Какво мислите за караниците между певци икомпозитори сега? На Лили Иванова ли симпатизирате, или на Митко Щерев в поредния им конфликт?
- Не може да съществува автор без изпълнител и обратното. Нямам право да се бъркам, не съм съдия, но смятам, че композиторите имат своите права. След като те забраняват на Лили да пее песните им, тя губи, защото хората обичат онези песни, а не новите, които тя смята, че са гениални. Митко Щерев има два характера - единият е безкрайна точност, другият е гигантски талант. Мисля, че трябва да има взаимно уважение и да се спазват правилата.

- В книгата си Генко Генов пише, че Лили Иванова е направила всичко възможно да отклони покана към вас за участие във фестивал и заминава тя?
- Това беше през 1973 г., а аз пътувах много в чужбина. Обикновено с Християн Платов ходехме в Куба или Египет през зимата, както сега отивам в Калифорния или Мексико, да не съм тук в студа. Лили бе на върха на кариерата си, за нея се пишеха най-хубавите песни. Познавам Генко Генов отдавна, защото заедно с Емил Димитров съм кума на сватбата му с Дариана и кръстница на децата му. В това време Лили беше женена за Янчо Таков, тя ходеше на фестивали. Зададе се фестивалът "Ямаха" в Япония, един от най-добрите в света. Генко Генов казва, че е крайно време и българин да участва. Те му поръчват да изпрати плочи да си изберат. И от няколко десетки певци предпочитат мен. Но не харесват нито една от песните и трябва някой да ми напише подходяща. Междувременно Тончо му дава "Панаири". В същото време казва на Лили: "Написах една песен, ама Данчето трябва да я пее”. "Не, не я давам на друг, аз ще пея на този фестивал", това е нейната реакция и така е било винаги. Когато тя хареса някоя песен, я взема, ако не, тогава я дават на друг. За композиторите беше изгодно, защото Лили пътуваше много, записваше. Генко прави невъзможното, за да уреди визи и да отиде Иванова. Това е. Става дума за обикновена неколегиалност.

- Лили също описва случки с вас в автобиографията си?
- Разбрах, че писала, че съм й се била обаждала, когато е била женена за Янчо Таков, а след това съм престанала. Това въобще не е вярно. Познавам я много добре още като беше дошла от Кубрат и живееше със Здравко Радоев в "милиционерски брак". След това и с Ванко Пеев, приятел ми е, много го обичам. Веднъж бяхме у тях с компания на ул. "Цар Петър" и след скандал с Ванко Лили ме помоли да остана. Тогава спахме двете на спалнята. Но сега няма да ви разказвам подробно, защото смятам да ги опиша в книгата си.

- Значи ли, че не е имало съперничество между вас?
- Нека да не се класираме. Аз уважавам нейния невероятен хъс към работата. Така трябва да бъде, макар и не на всяка цена. Ние сме много различни като характери и затова не сме станали приятелки. Но не съм се карала с нея за нищо. Много често сме били в една гримьорна и тя ме е допускала до себе си, ходила съм и да й искам примерно лак. Мисля, че злонамерени приятели са я насъскали против мен. Никога не съм казвала нещо против нея, за кариерата й и каква певица е, не съм я критикувала. А тя писала в книгата си, че на турне в Белград съм била разголена в хотела и пристигнали журналисти, които се интересували от нея, но като ме видели излегната, я забравили и дошли при мен. Това не е така. Тя остана да си подгъва роклята, ние с целия "Балкантон" отидохме на кафана. Пазя едно списание "Илюстрована политика", където съм снимана, но не гола и излегната. Това обаче се случи по-късно и Лили я нямаше тогава. Точно тогава бе починал Чърчил, който е на първата страница, а на последната съм аз. Но Лили може би е позабравила някои неща.

- Вие също сте министерска снаха. Това повече блага ли ви донесе, или негативи?
- Аз и сега съм си. Вчера пак се виждах със свекър ми Григор Стоичков. Много го уважавам. Той е най-справедливият човек на света. Има изключителна житейска дълбочина, познания за всичко. Беше за кратко министър на строежите и знаеше абсолютно всички строителни съставки повече от мъжа ми,  който бе архитект. Невероятна личност и изключителен организатор. Ако не беше той, НДК нямаше да бъде построен. Няколко пъти строежът се прекъсва и когато Тодор Живков го извиква, той поисква картбланш да уволнява хора, които не се справят. Но след това назначава всички техници, които са монтирали сложната техника. Това, че свекър ми е бил член на Политбюро, а мъжът ми му е бил син, не е повлияло на кариерата ми. Съпругът ми можеше да бъде всякакъв. Аз не съм го избрала самоцелно. Запознахме се, харесахме се, влюбих се. Беше ми омръзнало да пътувам 10 години с Християн Платов, когото съм обичала най-много в живота си. С него бяхме много близки, все едно женени, без брак. Той си беше благородник, тотален бохем. Имаше случаи, заминаваме някъде, нямаме пари за самолетен билет и искахме от татко. А толкова пари са минали през ръцете ни, че не можете да си представите. Мъжът ми Георги пък беше изключително чаровен, хубаво момче, много интелигентен. Просто исках да имам семейство. Георги - също. И ни се родиха 2 прекрасни деца. За съжаление след 10 ноември всичко се изнерви, отношенията ни се изостриха и се разведохме в началото на демокрацията. Но въпреки това до края на дните му бяхме добри приятели.

- Разделихте ли се с някои от приятелите си след 1989 година?
- Изпитах много негативни емоции заради отношение от колеги, които посиняха. Единствен Георги Минчев остана мой приятел. Няма да забравя последния му концерт на живо във френския културен институт. Бяха всички управляващи със сини букети цветя. Много колеги се направиха, че не ме познават. Само Милена Славова дойде и седна до мен. Така че, всеки си носи кръста.

- С какво се занимават децата ви?
- Синът ми има компютърна фирма за хардуер, а дъщеря ми се лута във визуалните изкуства. Тя ми прави всички фотосесии, снима много добре.

- Като демократ по рождение, ще съдите ли вестник за клюките по адрес на вас и свекър ви?
- Отказах се, защото мина време, пък и всички знаят, че това не е вярно.

- Кога ще бъде готова книгата ви?
- Може би това лято. Ще я направим с Румен Леонидов, с когото ще се евакуираме на морето и за една седмица ще я сглобим. Може да стане цяла трилогия, защото имам много интересно детство (братовчедка съм с Гунди, с Катя от "Ритон"), много пътувания и интересни срещи. Мисля да издам двойно дивиди с последния ми концерт "Животът е Кубав" и документалния филм за тази страна. Искам да направя и нов албум, за който имам вече достатъчно песни. Ще го кръстя "Съдба", на последната ми песен.

Интервю на Людмила Първанова за вестник „Галерия”