Йорданка Христова: Не ми пука ще ми завиждат ли за ордена

Йорданка Христова спира да дава интервюта с интересни подробности от кариерата си, продължаваща, както сподели тя в президенството, 47 години. Причината – готова е и нейната мемоарна книга, която тя продиктува на своя биограф Румен Леонидов и ще бъде издадена догодина. В петък примата получи орден „Стара планина” - първа степен, а неин фен, пенсиониран гвардеец, я причака пред държавното здание, за да осъществи мечтата си – да се снима с нея. Певицата все пак се съгласи да наруши наложеното си мълчание и даде блиц-интервю за „Уикенд” часове след церемонията.

- Честит орден! Радвате ли му се?
- Много благодаря! Моите близки приятели по света и у нас са много щастливи и горди  с мен и това признание! А щастието е заразително! 

- Закъснял ли беше?
- Не може да си го поръчаш, а да се радваш на момента! Не бива да ровим в миналото и да тъгуваме за други решения, а да се доверим на поговорката „По-добре късно, отколкото никога!“

- Ще ви завидят ли за него, както ви завидеха за персоналната пенсия?
- Не мога да знам, а и не ме интересува! Бих посъветвала хората да мислят за себе си и позитивно, така ще се почувстват много по-добре.

- Честитят ли ви колеги?
- Не съм ги броила, но имаше и такива.

- Как се почувствахте, като видяхте в президентството и „щуреца” Петър Гюзелев, който бе с гола глава, претърпял онкологична операция?
- Зарадвах се, естествено! Той беше в прекрасно настроение и дори ми напомни, че  имаме снимки заедно от 1967 година. Аз също ги пазя, а фотографът беше Люба Маричкова!

- Защо много музиканти, къпали се в слава и пари, на стари години са бедни и болни?
- Аз пък мисля, че няма такива музиканти у нас. Ако някога са се къпали в пари, а сега  са бедни, значи не са мислили за утрешния ден. Постъпили са глупаво. В живота ни станаха глобални промени и не всеки е готов да се бори за оцеляването си. Преминахме от една в друга система на управление, нали? Освен това за 21 години младите музиканти вече са на възраст, а с нея започват и здравословните проблеми. Косьо  Драгнев (музикант – б.а.) казваше: “Когато след 50 се събудиш и нищо не те боли, значи си умрял!“ Ужасно, но факт!

- Вас какво ви опази, за да сте в тази форма?
- Живея „разумно и просто!“ Помага ми йогата, пътувам.

- Разучавате песен на японски. По какъв повод?
- Да, подготвям 2 песни на японски език, защото ми предстоят изяви в страната на  изгряващото слънце. Много съм щастлива! Ще разказвам подробности, като се прибера от там началото на декември. За статистиката, този е 18-и език.

- Защо нямате “свой” композитор, както Марги Хранова има “своя” Найден Андреев, Богдана – своя Стефан Димитров?
- Мисля си, че това си е един вид музикален брак! А всички знаем, че за един свободен дух бракът е ограничение. Доволна съм от разнообразните си песни!

- Можехте ли да се отдадете само на пеенето и кариерата?
- Не бих могла, нямаше да бъда себе си. Никога не съм била маниакална в професията, която е толкова благодатна, просто ако се прави от сърце. В дома си нямам „стена на славата”, не съм се обградила с мои постери. Светът е толкова широк и интересен – би било непростимо да се ограничиш само в едно нещо.

Интервю на Иван Георгиев за „Уикенд”