Ирина Чмихова превърна естрадната песен в концертно изкуство

Макар и появила се преди 80 "звездни" години, но запазила непроменен своя ярък блясък е звездата Ирина Чмихова. Посетих я наскоро в нейния скромен апартамент и "надълго и нашироко" разнищвахме различни житейски и професионални проблеми. Най-много ме очарова фактът, че Ирина е същата, която познавам от много години - усмихната, естествена и с оптимистичен светоглед. А за времето, в което живеем, това не е малко!
Този оптимизъм и душевна доброта тя е наследила от своите родители. Било е в края на 20-те години на миналия век, когато пътищата на двама млади - Николай Николаевич Чмихов, дворянин от Воронеж, и пловдивската хубавица Цветана Димитрова Велева се пресекли и тръгнали по една пътека. Не след дълго, на 5 април 1930 г. в Пловдив, на улица "Иван Вазов" - точно срещу сградата на музикалното училище (тогава Немското училище) - малката Ирина гръмогласно заявила своето появяване на този свят. От баща си наследила не само дворянската титла, но и благородството на своя дух и поведение в обществото, а от майка си - музикалността, артистичността и гласовитостта. За тези качества "принос" имал и дядото - Димитър Велев, който с приятеля си - прочутия пловдивчанин Мамин Кольо, били ярки представители на пловдивската бохема в началото на ХХ век.
"Папаша" - както Ирина наричаше баща си, пристигнал в България през бурните години след Октомврийската революция не като белогвардеец, а като случайно пътуващ с тях спътник. След време получил в голяма степен българско самосъзнание и в битността си на емигрант през целия свой живот работил като счетоводител. "Мамаша" - както Ирина наричаше майка си, била природно надарена с чудесен спинтово сопранов глас и имала желание да стане певица. За целта учила и в пловдивското частно музикално училище, но мечтата й не се осъществила, понеже "нямала покровители"... Страстта си към вокалното изкуство задоволявала, като пеела в своя дом различни оперни арии и чрез участието си в хоровете на черквите "Св. Марина", "Св. Богородица" и "Св. Димитрий".
"Заразена" от майка си, Ирина пропяла на 3-годишна възраст. Продължила да пее и като ученичка в началните класове на "съседния" немски колеж, а след това и в Казанлък, където баща й - счетоводител в известната тогава тютюнева фирма "Ханза", произвеждаща хавански пури с български тютюни! - бил командирован за 8 години. В Казанлък Ирина изявила не само своите музикални, но и актьорски заложби и затова активно участвала в художествените състави на читалище "Искра" - едновременно била актриса, хористка, но най-вече солистка, която пленявала слушателите с майсторското си изпълнение на "руските частушки".
Всичко това създало обективните предпоставки играещото, пеещото и танцуващо усмихнато чаровно девойче - след като се дипломирало в пловдивската Втора девическа гимназия (1949), закономерно да стане студентка в софийското Държавно висше театрално училище (сега НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов"). Новата среда, в която попаднала, била зашеметяваща, защото нейни колеги били Йордан Матев, Любомир Кабакчиев, Люба Алексиева, Нейчо Попов, Коста Цонев, Георги Калоянчев, Гинка Станчева, Мария Русалиева..., а "главното действащо лице" в театралното й обучение бил известният вече режисьор Кръстю Мирски (тогава още нехабилитиран). Четирите години, прекарани в театралната академия, я шлифовали професионално и тя с радост приела през 1953 г. "разпределението" си като актриса в димитровградския Държавен драматичен театър.
По време на следването си, 1950 г., тя се запознала в "Руския клуб" с пианиста (преди това е бил контрабасист) Евгени Комаров. Дошъл принудително от Белград - където бил музикален редактор в Радио Белград и преподавател по полифония в Музикалната академия, в България той станал сътрудник на Радио София и диригент на хора на Руския клуб. Двамата с радост установили наличието на сходни естетически разбирания, което станало причина да започнат ползотворно творческо сътрудничество, продължило 40 години. То й дало възможността - паралелно със стриктното изпълнение на учебните си ангажименти в театралната академия - да активизира своите концертни изяви и през пролетта на 1953 г. да вземе участие в първото общобългарско състезание за естрадни изпълнители.
В Димитровград Ирина се задържала само 1 година, понеже след първото общобългарско състезание била поканена да стане щатна държавна артистка в Дирекцията за музикално-творческо и изпълнителско изкуство, повече известна като Концертна дирекция. Но преди да заеме новата си артистична длъжност, тя сключила брак с напетия младши офицер Любомир Енев. Затова 1954 г. може да се квалифицира като "съдбовна" в нейния живот.
В качеството си на държавна артистка, Ирина изнася стотици концерти в градове и паланки с различни концертни групи и добива изключително голяма популярност с изпълненията си на песните "Бакинские огни", "Мама", "Мы с тобой случайно встретились", "Петте дъщери" и др. Ирина никога не прояви интерес към ресторантската тематика и винаги най-внимателно подбираше своя репертоар. Това й позволи да превърне естрадната песен от приложно-функционално в концертно изкуство. Това е нейният същностен принос в българската национална култура!
В периода 1959-1965 г. бях диригент на Плевенската филхармония. За да привлека вниманието на широката слушателска аудитория към музиката и във връзка с 50-годишнината на композитора Йосиф Цанков, реших през 1962 г. да направя концерт в летния театър "Юрий Гагарин" в парка "Кайлъка" с популярна музика. В програмата включих и произведения от Йосиф Цанков, а за солисти поканих "тримата най-големи" - Ирина Чмихова, Маргарет Николова и Георги Кордов. Вечерта театърът беше препълнен от слушатели, привлечени от имената на солистите, нетрадиционната програма и любопитни да видят "как симфониците ще свирят естрадна музика". За наша радост всичко премина чудесно - слушателите бурно акламираха обичаните от тях солисти, пиеси и техните изпълнения. Концертът беше оценен от Комитета за култура (тогавашното Министерство на културата) дуалистично - с упрек, че оркестърът е използван "не по предназначение", и с похвала поради получения отличен финансов резултат. В същата 1962 г. Ирина се яви на Второто общобългарско състезание за майстори на естрадното изкуство и беше удостоена с първа награда.
Седемте години на активен концертен живот затвърждават голямата популярност на изкуството на Ирина Чмихова сред обществеността. Изпетите от нея песни "Очи черные", "Палома" , "Тригодишна мъка" (по-известна като "Я подай ми, мила мамо, синьото елече"), "Камино", "Гренада", "Малагения", песни, написани от Жул Леви, Панайот Бояджиев, Йосиф Цанков, Борис Карадимчев и др., стават любими на хиляди хора. Това е времето, когато изкристализира и нейният изпълнителски стил, характеризиращ се с висока култура на пеенето, ясна дикция, завладяваща емоционалност и искреност. Неслучайно през 1959 г. тя прави и първата си изява по националната телевизия, последвана от множество задгранични турнета в СССР, Куба, Чехословакия, Полша, Румъния, ГДР, Белгия, Холандия и др., направата на студийни записи и издаването на няколко грамофонни плочи.
През 1961 г., за да предаде своя положителен артистичен и професионален опит, Ирина Чмихова оглави школата за обучение и повишаване на квалификацията на естрадните певци, организирана от "Бюро естрада". Не мога да кажа колко души преминаха през нея в 7-годишното й съществуване, сподели Маестрата, но мога дебело да подчертая, че през 1968 г. тя стана базата, върху която се създаде естрадният отдел в Консерваторията. Така от "Бюро естрада", без прекъсване, преминах на работа в Консерваторията. Отново ще подчертая, че да се работи с младите и талантливи хора е не само привилегия, но също и отговорност, и удоволствие. Искрено се гордея с моите възпитаници Маргарита Хранова, доц. Етиен Леви, Диана Дафова, Мая Нешкова, дъщеря ми Надежда Енева, Мими Иванова и още много други, които направиха забележителни артистични кариери. Много се радвам, че те възприеха моите артистични внушения и усилия за постигането на култура в пеенето, запазване на чистотата и красотата на българския език, широкия динамичен диапазон, емоцията и искреността на изпълнението.
В музикалната академия "Панчо Владигеров" Ирина Чмихова работи 25 години - до 1993-а, и винаги напливът към нейния клас не прекъсваше. Затова съвсем закономерно тя беше включена в състава на Държавната комисия за категоризиране и даване на професионална правоспособност на естрадните изпълнители. Тази комисия трябваше да извършва важна обществена и професионална работа, която тя и останалите членове на комисията изпълняваха с компетентност и чувство за отговорност в продължение почти на 20 години, осъществявайки функциите на "музикален КАТ".
 
Проф. Емил Янев за вестник “Дума”