Ирина Чмихова: Всяко ново изпълнение, на която и да е вече пята песен, е ново раждане

- Смятате ли се за популярна?
- Мисля, че да. Поне сред моето поколение.

- Как започна кариерата ви?
- Пея от малка. Вече студентка в НАТФИЗ се явих на Първото общобългарско състезание за естрадни изпълнители през 1954 година. Отличиха ме, забелязаха ме, предложиха ми да стана концертираща артистка към Концертна дирекция и аз се съгласих.

- Работите ли ежедневно?
- Да. Ако не разучавам нова песен, ако не работя над своите интерпретаторски качества, то ежедневно работя с моите ученици. Уча ги на всичко, което самата съм усвоила през двадесетте и пет години работа на сцената, на естрадния подиум.

- Как се ражда една песен?
- С работа. Макар че всяко ново изпълнение, на която и да е вече пята песен, е ново раждане.

- Убедена ли сте, че стилът, който предпочитате, е най-добрият?
- За мен е най-подходящ.

- Коя национална школа в жанра уважавате най-много?
- Аз съм певица на романси и шансони, но много уважавам негърската песен.

- Смятате ли, че българската естрада има свой oоблик?
- До известна степен - да.

- На какво според вас се дължат, нападките към този жанр?
- Проблеми има, няма защо да си затваряме очите. Вината е и в композиторите, и в аранжорите, и в изпълнителите. Може би недостатъчната интелигентност на тези, които се занимават с естрада, е главната причина. Защото естрадното изкуство само на пръв поглед е лесна работа.

- Какъв според вас е пътят към истинската творческа изява?
- Не да се ръководиш от мода, а да пееш така както сърцето ти диктува.

- Какво разбиране влагате в думата талант?
- Отговорът ми може би ще прозвучи твърде стандартно, но пък е верен. Талантът е дарба и труд.

- Не ви ли се е случвало да се страхувате, че се повтаряте?
- Изпълнителят не чувства или в повечето случаи не чувства това повторение. В стремежа си да създаде свой стил волно или неволно се случва да се повтаря.

- Смятате ли, че певецът създава нещо ново от авторовата песен?
- Трябва. Длъжен е.

- Има ли опасност от комерсиализация е жанра?
- За съжаление, срещаме я на всяка крачка.

- Според вас забавната песен е главно за развлечение или има и друга функция?
- Песента вреди всичко трябва да носи облика на времето си, проблематика, вкус и, разбира се, да бъде и за развлечение.

- Какво е отношението ви към песните с актуална, политическа тематика?
- Те са най-необходими, но зависи как се пеят, как са поднесени на слушателите. Лично аз имам предпочитание към такива песни и уча и моите студенти на обич към тези песни.

- Как се отнасяте към оценката на критиците?
- Не мисля, че винаги са обективни.

- Те помагат ли ви?
- Да. И в положителен, и в отрицателен смисъл.

- Как приемате оценката на публиката?
- Различно. Правило ми е впечатление, че за някоя обикновена песен получавам много повече аплодисменти, а песен, която съм считала за гвоздей на програмата, е била посрещана сдържано.

- От какво зависи професионалното ви самочувствие?
- От търсенето, от непрекъснатото желание да се покажа пред публиката в най-добрата си форма.

- А човешкото?
- От децата ми, от студентите ми, от равновесието в живота ми.

- Кой композитор или певец от чуждестранните, който твори в забавния жанр, предпочитате?
- Френкел, Тухманов, Алла Пугачова, Йосиф Кобзон.

- От българските ви колеги кои са ви близки творчески?
- Борис Карадимчсв, Богдана Карадочева.

- А от композиторите на така наречените сериозни жанрове?
- Бетховен, Шуберт.

- Кой е предпочитаният ви поет?
- Вазов, Павел Матев, Блага Димитрова.

- Какво ви дават другите изкуства?
- Отмора.

- Какво представлява за вас една добре изживяна вечер?
- Вечер в къщи сред близките ми.

- За какво мечтаете?
- Дъщеря ми, Надежда Енева, да продължи моя път.

- Вярвате ли в приятелството?
- Да, разбира се.

- А в любовта?
- Да.

- С какво се развличате?
- Със спомени.

- Имате ли девиз?
- И аз като нашата столица искам да раста, но да не старея.

Интервю на проф. Вера Грозева за книгата „Срещи с имена от естрадата”
(издателство „Музика”, 1980); шарж: Борис Димовски