Иван Пеев: Филип Киркоров ме ограби

Композиторът Иван Пеев даде първото си интервю от 20 години насам на Иван Георгиев за вестник “Уикенд”. Настоящият съпруг на дискозвездата от 70-те Светла Стоева е бивш благоверен на Лили Иванова и единственият от мъжете й, за когото тя до днес се изказва ласкаво. Поводът е издаването на авторски диск с композирани от него песни, превърнати в хитове от дует „Ритон”, Васил Найденов, Марги Хранова, Георги Христов, Лили Иванова, Роси Кирилова, Нели Рангелова, Панайот Панайотов, Кичка Бодурова, Силвия Кацарова. Селекцията е била измежду няколкостотин песни. Негови хитове се пеят и от руската мегазвезда с нашенски произход Филип Киркоров, но това е болезнената тема за маестрото.

- С какво ви огорчи Филип Киркоров?
- Познавам се добре с него. Навремето докато беше неизвестен, ползваше плейбеци от „Балкантон”, където работех като редактор. Получи ги чрез дует „Ритон”, направи ги с руски текст и така стана известен. Песента „Изповед” от репертоара на „Ритон”, която спечели пролетния радиоконкурс през 1987 г, той я направи преди няколко години също на руски в дует с Маша Распутина, добра и известна там певица. Елементарната етика е да ме попита може ли – не може ли. Така е и по закон. Нито ми се обади, а съвсем случайно научавам, че тази песен е записана и издадена в два албума. (Показва CD на Филип – б.а.) Има и други български автори – не съм само аз. Чрез нашата агенция за авторско прави ми е превел отчисления за смешния за руските пазари тираж от 3 хиляди и 5 хиляди за двата диска. Това са жълти стотинки, а миналата година в Монако му дадоха награда за най-много продадени дискове. Има и частен самолет...

- Какво смятате да направите?
- Засега от агенция „Музикаутор” разменят факсове и имейли със сродното дружество в Русия. Преди време ходих в Министерство на културата. Нали Надежда Захариева беше заместник министър... Абсолютно нищо не се получи. Самият „Музикаутор” се явява в ролята на уличен просяк – ако някой реши да му пусне нещо в шапката – добре, ако не пусне – здраве да е. Но от музика в България не се печели. Затова и посъветвах сина ми, който беше добър китарист, да се ориентира към нещо по-практично. Завърши икономика и мениджмънт в Нов български, управител е на фирма и мисля, че не сгреши, че ме послуша.

- Ако го видите Киркоров, какво ще му кажете?
- Под достойнството ми е да говоря с него при това положение.

- Сега издавате авторски компактдиск? За какво се появява, щом не е за пари?
- Може би това, че все пак нещо трябва да остане. Аз съм от тези хора, който никога за нищо не се е натискал за разлика от много мои колеги. Познавам някои, които са написали 3-4 песни, но всеки ден висяха по редакции да ги пускат. Благодаря на всички изпълнители, които ми разрешиха издаването, без да ми поискат стотинка. Навярно съм заслужил уважението им.

- Защо не поместихте песен, писана от вас за съпругата ви Светла Стоева?
- За разлика от сега шурабоджанащината – на татко, на батко, не се ширеше с пълна сила – поне това са били моите принципи. Работейки в „Балкантон”, не исках някой да ме обвини, че пробутвам жена си, затова нейните песни бяха най-малко издавани още навремето.

- Как Емил Димитров ви стана кум със Светла?
- С Емил съм от самото начало. Не беше още толкова известен. Напуска го пианистът му и той ме покани да го заместя. Тръгнахме на турне в Югославия с него и Мария Косева. След това се върнахме, направихме нов оркестър, който беше основата на моя оркестър за дълги години. Там бяха и Пепи Славов, Стефан Славов, Георги Калъчев (от дълги години живее в Германия), правехме големи турнета из България.

- Музиката ли ви събра с Лили Иванова или любовта?
- И едното, и другото. Ние с Емил работехме в Белград и в един момент останахме няколко месеца в най-хубавото им заведение на площад „Теразия”. С Лили се запознахме именно в Югославия.

- Емил не изревнува ли?
- Не, дори след дълги години пак някакъв пианист го беше напуснал и една вечер ми се обажда: „Вземай инструментите и идвай тук, че тръгваме на турне!”. Работил съм и с Йорданка Христова, и с Мустафа Чаушев - даже е живял няколко месеца у нас. След това пишех песни и за следващите поколения певци.

- Наистина ли българската естрада е била на световно ниво или само така си мислим?
- За времето си не отстъпваше по нищо. Говоря за края на 60-те, 70-те години. Сега разликата е огромна. Една от причините е, че англосаксонската инвазия още не беше завладяла Европа. Америка и Англия като страни с най-големи възможности завладяха света. В онези години италианската и френската музика бяха много силни, но вече не са.

- С каква музика си почивате?
- С мач на „Манчестър Юнайтед”.

- За новите български певци какво мислите?
- С малки изключения нивото е много слабо. Много неща им липсват, но това е дълъг разговор.

- Пише ли ви се нова песен, например за участието на Миро на Евровизия?
- Не. Отвратен съм от това, което става тук. И в музиката, и изобщо. В албума ми има една песен, която по стечение на обстоятелствата спечели последната „Мелодия на годината ‘89”, преди да закрият предаването. Казва се „Накъдето ми видят очите”. Тя стана химн за милион, милион и половина българи, на които очите им бяха навън и го осъществиха. На мен в Германия ми предложиха да остана като аранжор – защото освен автор на песни, правил съм и много оркестрации. Не исках да бъда невъзвращенец, не ми беше интересно да бъда емигрант.

- Лиана Антонова, ваша муза в миналото, обаче остана на Запад?
- Не сгреши. И не само тя. В най-лошия случай, сега получава една прилична пенсия, с която да си живее спокойно. Много мои колеги още от заниманията ми с цигулка (преди да се ориентирам към джаза) днес са професори или са се реализирали в чужбина. Пенсиите им днес са по 2-3 хиляди евро. Моята е 180 лева.

- Не сте загубил обаче приятелството си с никого от певците?
- Мисля, че съм бил етичен към тях и те към мен.