Иван Лечев: Предлагат ни само музикален Макдоналдс

- Как дойде идеята да пуснете новия албум на ФСБ за свободно теглене?
- Искаме да бъдем максимално честни към нашите фенове и те да знаят какво биха си купили. Това са го правили и други изпълнители преди нас, не откриваме топлата вода. Не е тайна, че песните за свободно теглене са една смачкана МP3-а. Който иска да чуе албума с целия му звук, все пак ще трябва да си купи диска. Мислим да направим проучване в нашия сайт, така че да разберем колко диска да произведем. Имаме намерение самият диск и книжката към него също да са произведения на изкуството. Дотук всичко сме направили със собствени сили. Оказа се, че за хората, които могат да окажат финансова помощ, този албум на ФСБ след 20 години не е никакво събитие.

- Колко време ви отне създаването на албума и използвали ли сте стари музикални теми?
- Всичко е ново. С Румен Бояджиев и Константин Цеков имахме дилема до каква степен да гледаме назад в стила си и в каква степен да отдаваме дължимото на 21-ви век, където живеем. Мисля, че уцелихме точната мярка, защото, който е слушал албума, казва, че хем е ФСБ, хем звучи съвременно. Отне ни малко повече от година. Имаше много премисляне и отхвърляне, на една от песните изцяло сменихме пулсацията и стила. Постпродукцията ни отне много време, защото искахме всичко да отговаря на най-високите международни стандарти.

- Очаквахте ли такъв успех?
- Не очаквах такъв успех! Албумът е с 200 хиляди прослушвания, 90 хиляди тегления в интернет и 2 милиона влизания в сайта. Като видяхме големия интерес, побързахме и запазихме зала 1 на НДК за 12 и 13 декември – ще направим два яки концерта с всички екстри. Дай Боже, около това да организираме турне – да минем през Варна, Пловдив и други големи градове. Ще започнем подготовка след лятото. За съжаление ние сме български артисти, пишем на български, за българи и по тази причина не можем да достигнем активността на един средностатистически европейски изпълнител, който прави между 40 и 100 концерта годишно, което си оправдава инвестициите.

- Мислиш ли да пускаш другите си музикални проекти свободно на пазара – Акустичното трио 3000 или албума с Dirty Purchase?
- Оказа се, че тази система работи много добре. Не сме мислили в тази насока, а и там сме обвързани с издател, докато ФСБ си го правим ние. С Dirty Purchase още не сме готови с албума, някъде към есента ще излезе.

- Какво мислиш за пиратството?
- Пиратството очевидно е вредно, но пък няма как да се избегне. Това е като пиенето. Казаха, че ще затварят Замунда и Арена, но ако човек направи паралел със световната литература, ще види, че най-много книги за пиене са написани в годините, когато е имало сух режим. Така че не знам дали забраните ще постигнат своите цели. А и за мен музиката е нещо, което трябва да е свободно. Трябва да се намери начин да се печели от трафика, а не да се забранява. Примерно както направиха Apple с iTunes.

- С какво се промени ФСБ за тези 20 години?
- Явно всички сме научили най-различни неща през годините. В албума няма самоцелна виртуозност, гледахме да направим много откровен и личен албум, най-вече да правим хубава музика, вместо да се изявяваме като инструменталисти. Албумът звучи много слънчево и оптимистично. Излитанията, по-силните сола са подчинени на останалата музика. За радост младежкият хъс никога не ни е напускал, а аз имам и млада булка. За работа да ни търси човек… Не се събираме заедно, за да се напиваме и да взимаме наркотици, просто всеки разработва идеите си, докъдето може сам и след това ги показва на другите. Не е като по филмите – не наемаме остров, където да живеем две години, да пием и да правим разни неща.

- Защо през последното десетилетие рокът в България замря?
- Това се дължи на безидейност. Да си музикант е тежка професия и който не е готов, по-добре да не се захваща. Освен да си талантлив, трябва да си ужасно упорит. На много хора, които се занимават с музика, им липсват инат и твърдост, не могат да издържат на трудностите, които съпътстват музикалната кариера. Природата има баланс – не може нищо да не даваш, а да искаш да взимаш.

- На какво се дължи фактът, че в българското радио се пуска 95% чужда музика?
- В България от много години изобщо няма културна политика, нещата са оставени на самотек. Във Франция има закон поне 40%, ако ли не и повече от музиката да е френска. Има хора, които са си сложили главата в пясъка, мислейки, че Земята ще спре да се върти, а тя не спира. Масовият човек е все по-прост, защото му се предлагат само лесносмилаеми продукти. Това е като да затворят всички ресторанти и кръчми и навсякъде да се предлага само "Макдоналдс". Това правят – предлагат ни само музикален "Макдоналдс".

- В края на 2009 г. излезе изцяло китарен албум с Цветан Недялков и Веселин Койчев. Това означава, че си работил по няколко албума едновременно?
- Да, работих по три тави. В Акустичното трио 3000 свирим тримата по равно. 80% от музиката е на Цветан Недялков, Веско Койчев има две неща, едното от които е преработка за народна песен. Това е инструментален албум, който е с единия крак в джаза, с другия във фламенкото, а има и леко етно мотиви. Много лесен и приятен за слушане е. Сега правя албум и с Dirty Purchase, но там ангажиментът е по-голям, защото се записва в моето студио – "Лечев мюзик студио". Различните дейности правят работата ми само по-приятна. Участвам и в една театрална премиера в „Сълза и смях” – „Дон Жуан” със Славчо Пеев в главната роля.

- Как се почувства с певицата Кали на сцената, която също играе в спектакъла?
- Тя е много добра певица, доста универсална, но е избрала да изкарва пари, което си е нейна работа. Но смятам, че човек веднъж си продава душата, след това повече не ти я искат.

- Какво мислиш за чалга певиците?
- И това е някакъв вид "Макдоналдс" музика, но на мен не ми е вкусна. Хората го ядат, защото не разбират. Лошото е, че чалгата се предлага в огромно изобилие, а на тези, които не харесват чалга, не им се предлага нищо.

- Как приемаш титлата на най-добрия китарист в България? Пречи ли ти тя на работата с други китаристи?
- Най-вероятно не съм най-добрият, но пък съм най-известният. Тази титла никога не ми е правила проблем. Проблеми възникват между прости хора, а примерно в китарното трио и тримата сме достатъчно интелигентни и всичко тече много плавно.

- Коя е най-добрата китара? Ти в какви отношения си с китарата си?
- В любовни. След дълги проби за мен единствената китара се нарича "Фендер Стратокастър", ако може да е преди 70-а година, когато ги купи CBS. На нея може да направиш всичко, което искаш. Мисля и Марк Нопфлър би казал същото.

- Как се запали по китара?
- Запалих се още 12-годишен. Тогава свирех на цигулка, но китарата има това предимство, че с нея можеш да свириш и легнал, по-лесно се получаваше.

- Гостуваш ли често на фестивали извън България?
- Напоследък не толкова, но от скоро с триото имаме голямо желание. Това е доста лесно, групата не изисква специално озвучение и транспортни разходи - тримата се качваме на самолета и отиваме където сме тръгнали с по една китарка и една цигулчица. Смятаме през есента да направим едно турне по затворени зали. Много добре се получи концертът в Бургас, където се събраха 800 души, което за почти джаз музика е сериозно постижение.

- Защо не си емигрирал?
- Никога не съм имал желание, въпреки че знам английски като български. Един път ми мина през ума, когато живях за три месеца във Виена и за малко не се ожених за една виенчанка. Но самата тя не ми допадаше чак толкова много, а аз не обичам да правя компромиси в личния си живот. Обичам жената до мен наистина да ми харесва. А и тогава трябваше много да свиря с ФСБ и нямах физическата възможност да пътувам постоянно.

- Каква е ролята на жената в мъжкия живот?
- Огромна. Никога не съм могъл да разбера хомосексуалистите. За мен хубавата жена е най-хубавото нещо на Земята.

- Какво те събра с новата ти съпруга Жени, как се запознахте?
- Всичко. Както казва един писател, всичко бихме правили и още по-малко неща не бихме правили. Запознахме се в "Мюзик Айдъл" – доста тъпо място за запознанство, но се оказахме сродни души. Това, че бяхме заедно по цял ден, ни помагаше да понасяме неприятната обстановка да сме затворени по 8 часа на ден.

- Сблъскахте ли се с обичайните предразсъдъци за разликата в годините ви?
- Никой не се интересува от това. Има един философ, който е казал, че виждаме нещата в живота според това какви сме ние. Затова и повечето мнения, които чувам, са на базата на някакъв личен опит, който най-вероятно не винаги е бил положителен.

- Говори се, че искаш момиченце?
- Да, защото имам голям син. Той е страшен пич, отличен студен в чужбина. Не се занимава с музика, а с банкови неща и дай Боже един ден да ме гледа. Не слуша чалга, за което го признавам.

- Музикант къща храни ли?
- Не се давим в изобилие, но и нищо не ни липсва. В крайна сметка колко му трябва на човек – къшей хляб, бутилка уиски, една яхта.

Интервю на Лиляна Караджова за Новинар