Ивайло Крайчовски: С Богдана Карадочева не забогатяхме от „Балкантон”, тя напусна

- Ивайло, защо не участваш в новия албум на легендарната рокбанда ФСБ?
- Напуснах я тази група, но, както се казва, няма бивш негър. Живял съм с ФСБ по-дълго, отколкото с жена си. Имах щастието от неин фен да се превърна в неин член, а сега станах бивш - в този албум не участвам. В него няма и песен на Иван Лечев.

- Да не сте скарани?
- Не сме, но всеки си върви по своя път. Аз напуснах след смъртта на барабаниста и мой голям приятел Пепи Славов. С него постъпиха некоректно, а аз не понасям такива неща.

- Писаха, че се развеждате със съпругата си Галя Крайчовска?
- Не, после уточниха, но не коментирам личния си живот.

- Сега безработен ли си?
- Нищо подобно, имам си достатъчно работа. Направих мюзикъл-кабаре "Лела Блу". Спектакълът се играе в "Червената къща" от 26 януари.

- Приватизирахте "Балкантон" с Богдана Карадочева, трябва да сте станали по-богати...
- Няма никакви приходи, само разходи. Пък и никой не изявява желание да сподели богатството си с нас, не са се явили такива благодетели. Преди време заедно с Богдана Карадочева, Гошо Минчев, Пепи Славов и още няколко души приватизирахме "Балкантон" с банков кредит, платихме кеш. Богдана напусна, Пепи Славов след нея, Гошо Минчев също се пренесе в един по-хубав свят. Но аз продължавам да се боря.

- Както се бориш, така и катастрофираш?
- Да, имам доста катастрофи. Рокер съм.

- Не виждам да караш мотор.
- Е, нали пея рок, затова съм рокер. Ама веднъж се качих на мотор и се забих в едни боклукчийски кофи. Иначе с колата съм катастрофирал 7-8 пъти. И да ти кажа, все ме удрят мене някакви джигити, никога аз. Слава Богу, се измъквам без сериозни травми. Но със ските имам такива - счупени ребро, крак. Страст са ми ските.

- Във вашия занаят нещо много не контактувате помежду си. Професионална завист ли има, финансова ли, що ли?
- Аз се виждам с много хора. С Весо Кокала, Вили Кавалджиев, Пеци Гюзелев, Сашо Петров, Милена. За 25 години имах и много фенки. Както бате Гошо Минчев казваше: „Ами тe моите фенки се изпожениха, имат големи деца, а някои са и умрели". Вчера обаче дадох автограф на 15-годишно девойче, майка й я водила като малка на наши концерти.

- Имахте ли проблеми с властта преди 1989 г. като "Щурците"? Апропо, говори се, че не се обичате с тях...
- Това не е вярно, но е вярно, че те имаха проблеми със системата, а ние - не. Нашата музика просто не беше толкова екзалтираща. С "Щурците" бяхме в добри отношения, не като "Левски" и ЦСКА. В "Стари муцуни" се събрахме. На нас властта не ни пречеше. Пътувахме и в чужбина. Имаше и големи майтапи. През 1991 г. тръгваме ние за Холандия на клубно турне. Купихме си камион "Ифа", за да натоварим техниката. Но стигнахме до Австрия и се оказа, че не можем да влезем в страната, нямали сме някакъв документ. Ние с Пепи Славов обаче - неуморими. Пробваме да влезем през всички гранични пунктове наоколо, но не можахме. Спахме на т.нар. ничия земя между две гранични бариери. Накрая се докопахме до Залцбург, града на Моцарт. Опрахме си долните гащи, без да се сетим, че багажът ни е в камиона, който има митническа пломба и ние нямаме право да я пипаме. Та ходехме без гащи в града на Моцарт.

- Работил си за Лили Иванова, виждаш се и с Васко Кеца, познаваш дори приятеля на Емил Димитров - Васил Андреев. Какво мислиш за тях?
- Свирих с Лили Иванова един сезон през 1972 г. Много професионално се държеше, нямахме конфликти. С Васко Кеца пък участвахме в лъчовете на СДС, обиколихме цяла Северна България. Поведението му е мъжкарско.

- Имал ли си проблеми с гейове от вашите среди?
- Гаджето на Емил Димитров - Васко, веднъж се опита да ме опипа отзад. И какво от това - голяма работа, за покойници не се говори лошо.

Интервю на Ваня Панова за вестник „Шоу”