Зорница Попова

Зорница Попова е родена на 26 ноември 1928 в София, починала – 2 юни 1994 в София. Завършва БДК - Теоретичен факултет, специалност пиано - 1954. Успоредно с това учи и контрабас и още като студентка постъпва в оркестъра на ДМТ “Стефан Македонски”, където работи до 1974. Член е на СБК от 1985. Започва да се занимава със забавна музика в средата на 60-те. Първата й композиция е оркестровата пиеса “Шега”, изпълнена от ЕО на КТР с диригент Милчо Левиев - 1964. Две години по-късно Кирил Семов изпълнява и първата нейна песен – “Въртележка”. Оттогава тя създава стотици песни, много от които се превръщат в шлагери (повече от 130 са издадени на грамофонни плочи от “Балкантон”). Забележителен факт е, че 19 български певци са дебютирали с нейни песни (Мария Нейкова, Мими Иванова, Доника Венкова, Георги Христов, дует “Ритон”, Веселин Маринов, Кичка Бодурова, Мария Косара). Нейни песни са класирани на всички конкурси на фестивала “Златният Орфей” от 1967 насам, но журитата я игнорират напълно и тя получава първата си награда едва през 1988 с песен, чието заглавие недвусмислено говори за нейната природа: “Отчаяние няма”, изп. Георги Христов, печели І награда, дублирана 4 години по-късно от “Аз и ти без него”, отново изпълнена от Георги Христов. Преди това сред наградените са: “Всяко начало” (изп. Бисер Кирров) - ІІІ награда на радиоконкурса “Пролет” - 1980, “Днес си малко странна” (изп. Георги Христов) - ІІ награда през 1987 и І награда на слушателите за “Нещо невероятно” – изп. Росица Кирилова и Георги Христов, “Колко радост има” (изп. Кичка Бодурова) - трета награда на “Шлагерфестивал” в Дрезден - 1979, “Песен за стария моряк” - първа награда - 1987 и “Моряшка любов” (изп. Георги Христов) - награда на СБК на конкурса “Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора” - 1985. “Слънцето е в моите коси” (изп. Мими Иванова и Развигор Попов) е обявена за “Мелодия на годината” в едноименния телевизионен конкурс през 1976. През 1985 е удостоена с награда за цялостно творчество от СБК. Създава песни по поръчка на радио Берлин по немски текстове на Д. Шнайдер и Х. Хофман (изпълнители са български певци). Постоянен член е на журито на конкурса “Песни за морето” в Рощок, Германия. По-голяма част от песните й са създадени в сътрудничество с поета Йордан Янков. За съжаление коварна болест я отнася в отвъдното в разцвета на творческите си сили. Година по-рано печели още една, втора, награда на “Златният Орфей” с песента “Обич без милост”, ІІІ награда на фестивала в Кавън, Ейре получава за “Страх от любов”, и двете изпълнени от Ивелина Балчева. Месец след смъртта й признателните изпълнители организират концерт в нейна памет под надслов “Вик за близост” (по едноименния шлагер на Росица Кирилова и Нели Рангелова). Ивелина Балчева й посвещава албума си “Зорница” през 1995, Мария Косара – дебютния си албум “Най-доброто вино” – 1995, а Кичка Бодурова – песента “Една звезда” – 1996.