Деян Тимнев: Леа Иванова винаги идваше на запис с две бутилки шампанско

Деян Тимнев е роден през 1939 г. в София. Свири на тромбон още като ученик. Завършва държавното музикално училище, а по-късно и консерваторията. Заедно със Симеон Щерев – Банана и Крум Калъчев – барабанист, имат малък оркестър. В градината на хотел “България” и в култовите тогава ресторанти “Севастопол” и “Чайка”, където пее и Леа Иванова, идват да ги слушат дори и старите джазмени. Неведнъж замества колеги в операта и филхармонията. Свирят и в известния “Маймунарник” в Борисовата градина. В един момент Деян е поканен да свири в цирка, тогава единственото и престижно място за музикантски изяви. Там свирят известните Емил Георгиев – саксофон, Константин Драгнев, който впоследствие става директор на “Балкантон”, Иван Колев, който стига до редактор в БНТ, Любчо Оджаков, който свири първи тромпет. Там в оркестъра са и Чоли Чалъшканов и Стефан Славов. В другия цирк пък работят скандалната Леа Иванова и Еди Казасян. С Ванко Пеев, Чоли и други музиканти Деян свири с оркестър в бар “Астория”, единствения елитен нощен бар тогава. “Беше тежко за млад човек да свири по ресторанти, защото си зает от 7 до 11 ч. вечерта. Всичките ти връзки с млади хора изчезваха. Тогава нравите в София бяха доста строги. Момичетата и дори част от момчетата се прибираха доста рано. Затова предпочетохме да свирим по баровете, където се работеше от 11 до 3 през нощта. Освен това заплащането беше 8 лв., а в ресторанта беше 6.
Живеех в центъра и веднага бягах да спя. Сутрин ставах рано за лекции. Тогава беше много строго.” Чалъшканов урежда турне из страната с френското ревю “Париж върху лед”. Харесват ги и дори заминават за 6 месеца в Израел. Там им “прикрепят” и израелски музиканти, за да “не им изяждат хляба” и защото си имат силни синдикати, за да ги защитават.  “Ванко Пеев беше на пианото. Не беше се пропил много. Беше и Стефан Славов, един барабанист, работил в Унгария. Там започнах да вземам уроци в Израелската филхармония от първия тромбонист. Платих си два урока и после престана да ми взема пари. Плащаха във валута и си купих нов, американски инструмент. Даже в паузите, когато местеха шапитото на ревюто, замествах самия мой преподавател” – припомня си музикантът. Когато пианистът Милчо Левиев става диригент на естрадния оркестър на радиото, канят на прослушване за биг бенда и Деян. Музикантът е любознателен и всекидневно се интересува от техническо-творческата страна на звукозаписа. Постепенно се преквалифицира като тонрежисьор. Работи, след много сериозен конкурс, за “Балкантон”, където дори още няма студио, и в радиото като звукорежисьор. Понеже не може да бъде лесно заместен в биг бенда, той записва предимно другите оркестри и хорове, както и всички изявени народни певици на радиото, а не оркестъра, в който свири. “Записвал съм и Леа Иванова с Еди Казасян. Тя винаги идваше на запис с две бутилки шампанско. Плашеше се малко от записите. Сипваше си една чаша. Черпеше, за да върви работата с екипа. Тя беше много талантлива, артистична. Записвал съм и Лиана Антонова. Много беше талантлива и тя. Като идваха на запис, много ги беше страх какво ще излезе, защото записът остава.” Още когато свири с Чалъшканов, Деян се “сблъсква” на подиума в Перник с Лили Иванова, която по това време още “живее” под крилото на Здравко Радоев. “Беше надеждна, млада певица, която много бързо израсна след това. Тя винаги се грижеше за Ванко Пеев и още си се грижи. Ходил съм на гости още в старата къща на проф. Пеев, баща му на Ванко. Лили поддържаше всичко изрядно. Ризите му бяха подредени... А на “Цар Асен”, на 5-те кьошета, апартамента го построиха по-късно, заедно с Лили. Тя винаги беше наясно какво записва. Виж, Емил Димитров записваше по-трудно. Той имаше изисквания, защото беше и автор. Беше и звезда човекът. Променяше някои неща.” По това време всяка певица беше “вързана” за някой професионалист – музикант, композитор, за да й върви бизнесът. Без мъжко рамо, дори сега, на певиците е трудно да виреят в бизнеса. “Лили беше със Здравко Радоев, после с Ванко, с Асен Гаргов - Гари, с Личо Стоунса, с Чочо Владовски, Мими с Развигор, Буба със Стефан и още много други...
Само Марги Хранова беше независима. Мъжът й не беше музикант, отначало беше шофьор на Емил Димитров. После му тръгна бизнесът. Брат му пък, Чочо, беше с Венета Рангелова. Доста от тези артистични двойки продължават да са заедно и досега.” В НДК професията среща Тимнев и с Караян, който остава доволен от взаимната им работа. “Дойде при мен в кабината, чу това, което се чуваше, остана доволен и повече не се занимаваше с това.” С оперната звезда Мирела Френи и Емил Чакъров записите също са успешни за взаимно удовлетворение. С всички Деян се разбира успешно, тъй като говори английски, френски и руски, а ползва и немски. След като Деян, като началник, защитава от съкращения своите подопечни хора в НДК и бива поздравен като “...емблематична фигура на НДК...” за 60-годишнината си от самия директор Христо Друмев, му предлагат... да се пенсионира.

Жоро Захариев за BLITZ