Веселин Маринов: Телефоните на полицаите вече звънят с моята песен

- Веско, като се видяхме, каза, че знаеш какво ще се случи на това интервю.
- Сигурен съм, че ти не познаваш моите албуми и че това интервю е провокирано от полемиките около концерта на МВР и песента, посветена на полицията.

- Признавам, че е така, защото песента наистина е много коментирана.
- Да, знам. Научавам от хора, че в разни сайтове тази песен влиза като най-гледана в последните денонощия.

- Четох, че вътрешният министър Цветан Цветанов имал участие в редактирането на текста.
- Понякога си казвам, че ще спра да давам интервюта. Не може вие, журналистите, да казвате, четох някъде, и после да питате изпълнителя за нещо, което нито е доказано, нито нищо. Само за да се търси провокация. Как един не ме попита добронамерено за онази светла позиция. За това, че на концерта участваха около 50 полицаи...

- Участваха в шоуто ли?
- Да, участници в концерта. Освен това вече всички полицаи са си вкарали песента да им звънят мобилните телефони с нея. Ако тя не беше хубава, ако в тях нямаше това чувство на гордост, щеше ли да е така? А ми казаха, че имало сайтове, фейсбук и т.н. коментари защо в тези трудни времена да има точно такава песен. Какво пречи една песен? Тя вдига духа, води до възхищение, точно както един военен парад. Такава е целта на тази песен, възпяла полицията.

- Щом полицаите си я харесват, това е важното.
- Затова казвам, човек първо трябва да дойде да види и тогава да коментира. Какво чудо беше! Залата препълнена, даже и правостоящи! Да, не са платили, но техен празник е това. И те бяха само хора от редовете на МВР. И защо са дошли, а не са избрали да гледат телевизия или да седнат на мохабет някъде? Те са дошли по собствено желание. Както ми обясниха организаторите, такъв огромен интерес не е имало никога през годините, когато са правили подобни концерти. И това беше напълно благотворително. Смяташ ли, че преди 2-3 години някой щеше да го направи ей така без пари? Това е една вътрешна увереност, че сега има нещо различно. Че нещо се случва. Поне в МВР. Има наченки на справедливост, която трябва най-после да дойде. Но в медиите за всичко хубаво се търси най-лошото.

- Да, защото нали пееш: "Хора, подарете цвете", а както каза един гражданин, аз исках да подаря цвете, но те поискаха 20 лв.
- Има го и това. Но има и промяна. Не ти ли се струва, че полицаите са много повече по улиците. Ето, аз например съм много популярен човек. Но ме спират. И аз никога не споря с полицаите. А откакто ГЕРБ е дошъл, имам три пъти повече актове отпреди.

- Защо ти пишат актове?
- Шофирам сам и правя по 8-10 хил. километра на месец. И когато толкова пътуваш, няма начин да не правиш грешки. Примерно някъде не съм видял, че има ограничение 60 км, и карам с 80. Но ми прави впечатление, че сега полицаите са много по-взискателни. Това за 20-те лева е едно насадено мнение. Между тия няколко хиляди полицаи има и такива, които злоупотребяват, но заради тях не трябва цялото впечатление да е лошо. Всеки трябва да съди по себе си. Тези, които са те спирали, как са постъпвали?

- Аз никога не съм давал пари на полицай!
- И аз никога не съм давал. Храня огромно уважение към полицията. Това е редът в една държава. И то не го казвам това сега, защото съм изпял тази песен и защото Цветан Цветанов ми е приятел, а защото съм така устроен. Затова пея такива песни!

- Казват, че песента “Моята полиция ме пази” е прекопирана от химна на съветската милиция, писан от Маяковски, “Моя милиция меня бережёт”, изпълнен от оркестъра на комендатурата на Кремъл.
- Аз не го зная това нещо. Не съм чел стихотворението на Маяковски и не съм чувал химна на съветската милиция, затова не съм подвластен на тези спекулации. Тези, които го казват, са ония, които дават 20-те лева. Можеш да бъдеш сигурен! А и едва ли такъв гигант на нашата поезия като Евтим Евтимов ще си позволи да копира. Още повече че посоката на тази песен бе дадена в един непринуден разговор. Евтим Евтимов, когото ти вероятно не познаваш, е патриархът на нашата любовна поезия. Преди години хората четяха поезия и аз познавам цялото му творчество. За мен той е духовен баща. Когато той каже нещо, аз няма какво да допълня след него.

- Дали обаче не е останал в едно друго време?
- Кое е другото време? Каква трябва да е песента, възпяла един род войска или полицията? Да бъде някакъв рап, за да не се усъмни някой в комунистическо влияние? Такава е песента. Тя възпитава. Тя е морална.

- “Ако някое продажно братство граби от народното богатство” и “ако някой пред лъжата лази, родната полиция ни пази”. Това не звучи ли като от едно време?
- Това е твоя позиция, която аз не споделям. Песента се ражда, за да възпитава. Въобще изкуството е възпитание. А до кого ще стигне и колко ще стигне, то е като с учебника. Живеем в страшни времена, когато децата не знаят кой е Левски. Трябва нещо да се направи в тази посока и аз смятам, че нещо правя. В момента българската духовност е един разграден двор. В някои попфолк песни се пеят такива мръсотии и никой не реагира. А когато веднъж нещо хубаво е изпято за полицията, започват да се водят страшни полемики.

- И даже Маяковски намесват.
- За Маяковски съвсем не подозирах, че има такъв химн. Но като знам как беше създадена нашата песен за полицията, и знаейки кой я е написал...

- А как беше създадена песента?
- Идеята дойде в един неформален разговор, една близка семейна среща с министър Цветанов. Той на шега ми каза, че малко ревнува, като знае колко песни съм изпял за армията. Беше шеговит разговор, който после аз подхванах с Тончо Русев и Евтим Евтимов, които също безкористно създадоха тази песен. Идеята бе да се повдигне духът. И е много хубаво чувство, аз ги виждам как се поздравяват...

- Полицаите ли?
- Да, имам приятели полицаи, които на този ден са се поздравявали с тази песен. Толкова ли е страшно да има нещо такова, нормално? Аз никога не съм бил безразличен към социалния живот. Едно време участвах в кампаниите на БСП, защото имах потребност да изразя волята си. И без никога да съм бил партийно обвързан, взех позицията на БСП като носител на промените. Тази партия трябваше да се реформира. Вярвал съм го наистина. Докато не загубих надежда.

- Ти беше любимият певец на Жан Виденов.
- Да, така е. Той е един честен човек. Приятели сме. Въпреки че не се виждаме много. Тогава в едно интервю като премиер беше казал за свободното си време, че няма такова, но докато пътува, слуша любимия си певец Веселин Маринов. И така тръгна тази приказка. Аз се радвам, че бившият премиер има добър вкус и е слушал моите песни. Аз го харесвах и като човек, но той не беше за това време и изгоря със своите идеи.

- А новият премиер дали те слуша?
- Не знам, подарих му всички албуми. На един предизборен концерт в Пловдив той ми намекна на шега, знаеш, той много се шегува: "На Цецо Цветанов може всичките си песни да му даваш, а на мен - нищо." И когато отидох да му дам покана за сватбата си миналата година, му занесох и албумите си. То е много трудно да се влезе при него, защото е страшно зает. Отвън стояха десет именити личности - министри, бизнесмени. И си викам, какво правя аз тук? Но той ме прие. Тогава му дадох поканата и всичките албуми. Но не знам дали ги е слушал. А и не мога да го питам, защото нямам тази близост с него и рядко го виждам.

- А идеята за ГЕРБ как узря у теб?
- Благодарение на многогодишното приятелство с Цветан Цветанов. ГЕРБ е промяната. Повечето хора там са млади и необременени.

- От колко време се познавате с Цветанов?
- От 7-8 години.

- Значи не, защото е министър.
- Не можеш да контролираш едно приятелство и да кажеш, той стана министър, дай да съм приятел с него. Ние сме близки, защото нещо ни кара да се срещаме. Това, че имаш потребност да му се обадиш, да му се похвалиш или да му се оплачеш. Това е приятел. Не можеш да си поръчаш приятелство.

- Имаш ли профил във фейсбук?
- Никога не ходя в интернет.

- Значи не знаеш, че в тази социална мрежа има група с 56 хил. души, озаглавена “Да помогнем на Веселин Маринов да спре да пее”?
- Аз не се вълнувам от този въпрос. Не искам да търся отговори и да влизам в полемики за неща, които изобщо не ме интересуват. Не мога да си представя, че всички ще ме харесват. След като един певец като Азис е толкова популярен, а аз съм неговата пълна противоположност като музикант, значи има много различни хора. За мен е важна моята публика и аз се старая да й бъда верен.

- Дори имейл ли нямаш?
- Имам всичко, но имам хора, които го правят. Всяка сутрин ми дават десетките писма от почитатели. В определени часове отговарям на въпроси. Имам феноменални момичета в офиса, които пишат по-бързо, отколкото аз мисля.

- Тоест, когато отговаряш на феновете, това си ти самият, а не секретарките или пиарите?
- Аз съм, но те го набират като текст, за да може да отговорим на повече хора.

- Но сам не влизаш да разглеждаш сайтове или да четеш коментарите?
- Не! Използвам компютъра за мои лични потребности. Иначе тефтери, телефони...

- И не знаеш дори, че има вицове за теб?
- Не, не се вълнувам.

- Ти и Лили Иванова сте единствените изпълнители, за които има вицове.
- Ами май само ние двамата в България все още можем да напълним зала 1 на НДК.

- Не си ли бил любопитен какви анекдоти се разказват за теб?
- Не, никога. Защото чух един, който не отговаряше на истината.

- Кой?
- Ами един, забравил съм го, но идеята беше, че само възрастни хора идвали на концертите ми, което наистина не е вярно.

- Да не е този, дето един човек на количка проходил на твой концерт?
- Този с количката съм го чувал за друг изпълнител.

- Или дето българин счупил световния рекорд по хвърляне на диск. А дискът бил на Веселин Маринов?
- Не съм го чувал, честно. Но и не ме интересува. Това са хора без работа. Дали е счупен рекордът, не знам, но е важно какви са продажбите на моите албуми.

- Вярно ли е, че си най-продаваният автор на "Пайнер" за всички времена?
- Мога да се похваля, че през годините аз имам много албуми (тази година ще станат 20), които винаги са вървели с добри продажби. Има изпълнители, особено в попфолка, които се появяват изведнъж и стават много популярни, но правят големи тиражи за един път. От "Пайнер", които са ми издатели, признават: Веско, ти си онази златна среда, която винаги има хубав тираж. През 1994 г., когато интернет нямаше такова влияние върху хората "Горчиво вино" беше най-продаваният албум в страната, също "Вино и любов" и "Трифон Зарезан". Това бяха албуми, които смазаха всичко по пътя си. Сега моите албуми не са с рекордни тиражи, защото всяка година излиза нова голяма звезда, в която импресарските къщи инвестират, но аз продължавам да се радвам на един стабилен тираж през всичките тези години. Това ме прави щастлив и спокоен. Аз и моята фирма правим 70-75 концерта на година. С албума "Вино и любов" през 1999 г. направихме 105 концерта в една календарна година. И казвам "ние", защото с мен има още двайсет и няколко човека, танцьори, техници, персонал. И в тези трудни и неясни времена за културата ние продължаваме да работим. Тази пролет направихме 25 концерта. Чака ни голямо и тежко лятно турне с 16 концерта, есенно турне и голям концерт на 17 декември. Това са важните неща за мен.

- А има една година, в която си издал два албума.
- Да, и тази година ще е такава, пак ще издам два албума. Понякога си казвам, гледай какво нещо, най-щастливите ми години дойдоха в тази още неразбрана демокрация, вечна криза, проблеми... Но ми се иска хората в България да са такива, каквито са на лятното ми турне.

- Какви са хората тогава?
- Различни. От седем-осем милиона, да речем, 300-400 хил. са решили да отидат на море. Човек знае, че има един бюджет, който ще похарчи. Отива на ресторант, на другия ден знае, че не е на работа, няма да води детето на училище. Идва на концерт, купува си билет. Води цялото семейство. Весели хора. Облечени цветно. И пее човекът, сякаш не е той. Все едно има рожден ден. Такова пеене... Много е хубаво да гледаш тези хора по време на лятното турне. Затова искам през цялата година хората да са весели и щастливи, каквито ги виждам на лятното ми турне. Знам, че това е много илюзорно. Но моята съдба е такава... Нека хората да погледнат на мен като носител на доброто. Човек се ражда романтик и си остава такъв. Може би сега времето не е подходящо за такива като мен, но аз съм щастлив човек. Защото работя това, което съм мечтал да правя. Музиката е това, което осмисля деня ми от шест сутринта, докато заспя.

Интервю на Гeорги Милков за „24 часа“