Веселин Маринов: Брачната халка ме стяга

- Веско, все пак сме в криза, а ти напълни отново зала 1 на НДК.
- Да, кризата я усетихме всички колеги, просто поканите ни за участия намаляха, но аз вече започнах турнето си из страната и се радвам на пълни зали. Например имах страх дали в Габрово, един град с голяма безработица, ще мога да напълня залата, но това стана. Още повече че този път се представям и с 14 съвсем нови парчета. Те са на един авторски кръг от хора, с които работя. Разликата е, че в този нов албум има пет песни на един съвсем млад композитор - Груди Нейков-Джери. Преди години пееше в групата "Момчешки свят", но от известно време пише и музика, и то не само за мен. Той сам ме потърси миналата пролет, беше много притеснен дали ще го приема и тогава чух първата му композиция, която ме завладя и стана заглавна песен на албума ми "Още един хубав ден". След това направихме другите четири песни. Имаме още една нова, която ще включа в следващия албум.

- С какво си обясняваш твоя продължителен успех на сцената?
- С многото и качествена работа, както и с вярност към публиката. Почти всичките спечелени нари отново инвестирам в музиката си - нови песни, клипове, албуми, техника.

- А дразнят ли те някои форуми в иитернет, които например гласят: "Да накараме Веско Маринов да спре да пее", и тем подобни?
- Първо, аз не ги чета, не всички могат да ме харесват, а мен ме интересува моята публика, която е многобройна. Аз на никого не натрапвам музиката си, тя е за тези, които я харесват. Стилът, който изповядвам, е шлагерът, а той допада на мнозина. Казах ти, че не чета форуми, но чета писмата в моята електронна поща и от толкова години насам имам само един негативен отзив, останалите са благодарности. Обикновено когато пътувам, ми препращат писмата на моите почитатели, които ме изпълват с много радост. Важното за мен е и това, което ми се случва на улицата, как хората ме спират, поздравяват - неописуеми са тези преживявания.

- В един от новите ти клипове е снимана и дъщеря ти Йоана. Ти ли я покани, или тя самата пожела?
- Йоана е една много красива млада дама - на 22 години. Разбира се, че аз я поканих. Във всеки един мой клип има и хубаво момиче, та тогава си казах, защо пък да не е Йоана. Тя беше много поласкана, но и много притеснена по време на снимките, а и песента, на която снимахме клипа, е нейната най-любима от новия албум - казва се "Когато знам, че ме обичаш".

- Веско, забелязвам, че пак не си с брачната халка, а в шоуто на Иван и Андрей съпругата ти Цветанка обеща от твое име да я носиш постоянно?
- Значи, аз се опитвам да я нося в името на традицията, но наистина ми е много трудно, непрекъснато я въртя насам-натам, свалям я, слагам я пак, просто ми пречи, притиска ме.

- И първия път ли ти беше трудно, имам предвид при предишния ти брак?
- Сложих я само на брачната церемония и повече никога не съм я слагал. Сега извършвам истински героизъм, опитвайки се от време на време да я нося, старая си. Днес пък забравих да я сложа.

- Как върви семейният живот?
- Много добре.

- А как приемате писанията в жълтата преса, че Цветанка ти кръшка?
- Аз отдавна съм претръпнал, свикнал съм с какви ли не измишльотини по мой адрес, Цветанка обаче по-трудно приема тези писания, в началото дори драматично. Искаше да съди вестника, който фабрикува тези абсолютни лъжи. Не мога обаче да си обясня как някои така наречени журналисти сядат пред компютъра с мисълта какво да измислят по адрес на някоя публична личност. Например преди време бяха написали, че съм си счупил крака, майка ми беше полудяла от страх, още повече че ми е звъняла цял ден по телефона, а аз имах много ангажименти. Накрая разбрах, че с баща ми за малко да тръгнат към бургаската болница, където уж съм бил настанен. Ужас! За съжаление в тези вестници някои хора намират собственото си успокоение, че видиш ли, не само на тях не им върви в живота, а и на звездите. Инак близките ми приятели знаят колко почтен и морален човек съм, намерил съм човека до себе си и му вярвам, щастлив съм и съм спокоен с Цветанка.

- Сега пък писаха, че търсиш работа на брат си?
- Ето пак поредната измишльотина, че брат ми е безработен, че аз му търся работа. А той си има добър бизнес - верига от заведения: три във Велико Търново и едно в Горна Оряховица, има сладкарница и в София - самият той дава хляб на много хора, това е истината.

- Веско, кои от младите изпълнители ти харесват?
- Има много добри сред младите, една Теди Кацарова например е явление в съвременната поп музика.

- А кои са най-близките ти приятели от жанра?
- Краси Гюлмезов и жена му Вили, Богдан Томов, Нели Рангелова, Иво Танев и хората, с които сега работя. Тончо Русев и Евтим Евтимов са моите духовни учители, близки са ми и Пламен Велинов, Мариета Ангелова, Сашо Петров... не мога всички да изброя.

Интервю на Таня Пушкова за „Седмичен Труд”

"По време на войниклъка започнах да пея с един военен състав", връща се назад във времето родната поп звезда. В казармата му дават куража, че може да пее. Преди това участва в различни ученически състави, но така - между другото. Мисли, че футболът ще е бъдещето му. В казармата едно момче, завършило музикално училище, трябва да направи състав. Преди това чува как Веско си пее и му предлага да се пробва като солист на групата. Подготвят една песен на "Щурците" и на Мишо Белчев - "Ние може да имаме много жени". Всички ги харесват и убеждават Веско, че от него ще стане страхотен певец. Веско обаче се възхищава от учителската професия, а и баща му одобрява идеята да кандидатства в института в Свищов. Късат го обаче на матурата по математика и кандидатстването е осуетено. Влиза в казармата, където успешните му изяви в самодейния оркестър го провокират да вземе друго решение - да се ориентира към Консерваторията. Приет е сред 800 кандидати, четвърти е в списъка заради по-слабо представяне на изпита по солфеж. "Животът ми изведнъж се преобърна на 180 градуса", спомня си той. Кога разбира, че става звезда?! "Успешен период в моя творчески път беше работата ми с група "Импулс". Понякога съм ненавиждал шефа на състава Илия Кънчев - Бог да го прости, той вече не е между живите - заради тежкия му и строг характер, той беше много особен човек, но сега си давам сметка каква важна роля изигра в творческото ми израстване." Дори след първата му операция на гласните струни Илия му дава пари, за да отиде на почивка на морето. "Най-големият ми успех обаче бе спечелването на голямата награда на "Златният Орфей" през 1994 г. Две лета преди това започна един епохален за кариерата ми период - работата ми с Тончо Русев." Веско признава, че причината да работят заедно са, може би, породилите се недоразумения между композитора и примата на българската пои музика Лили Иванова, за която дотогава той пише основно. Тончо подарява на Веско песента "Ако знам" за участие в пролетния радиоконкурс, която печели трета награда. Това е първата песен на композитора и поет Евтим Евтимов, написана за него. Оттам насетне тандемът твори предимно за Веско Маринов, но това не значи, че певецът не работи и с други композитори, като Красимир Гюлмезов, Пламен Велинов, Светослав Лобошки, Димитър Пенев и други.