Веселин Маринов: Бих Лили Иванова по брой песни от Тончо Русев

- Г-н Маринов, вътрешният министър Цветан Цветанов обяви, че вие сте певецът, който ще изпълни химна на МВР на концерт за празника на полицията – 5 юли. Т.е. вие сте изненадата за празника, когато ще бъде “презентирана” песента…
- Да, песента е готова от един месец, той не я пуска никъде. Иска изненадата да бъде пълна. Дори и секретарката му не я знае, само жена му я е чула един път. Опитахме се да открием песента, но не успяхме… Няма да я намерите. Само аз и той можем да ви я дадем, но той я крие. Аз му казвам – добре, дай я, да я пуснем, толкова е хубава песента, а той – не, за празника да бъде. И така. Презентацията ще е на големия концерт за празника на МВР – на 5 юли, в зала 1 на НДК.

- Кажете ни поне някой куплет.
- Ще ви кажа припева: “Хора, подарете цвете, / хора, запомнете ни добре! / Гордост е да служиш в редовете / на България и МВР“. Хубав е текстът.

- Песента отново е дело на вашия тандем с композитора Тончо Русев и поета Евтим Евтимов.
- О, невероятно е да се докоснеш до творчеството, до таланта на тези първомайстори. Вече колко години – станаха 17-18 години, пея песните на Тончо Русев. Мисля, че бих и Лили Иванова по песни, които Русев е написал за един изпълнител. Вече 80 и няколко песни съм изпял на Тончо Русев. Извадих късмет. Не може да се обясни, това е талант, природа и късмет да работя с него и Евтим Евтимов. И заради моето възпитание, аз имам нуждата да пея патриотични, граждански песни. Аз имам много патриотични песни, написани заедно с Тончо и Евтим, но никой не ги знае, освен онези, които имат албумите, тъй като вече 20 години живеем в непатриотично време. И никъде не ги пускат. С Тончо и Евтим съм възпял българския войник, имам песен за българския моряк, за българския летец, имам песен за десантчиците. Но не са само тези – вижте за “Тежкото хоро” – това е песен за българските бежанци, прокудените от Македония и Тракия, песента “Емигранти”, песните за Яне Сандански, за Гоце Делчев, “Пирине, Пирине”…

- Защо вече не се правят такива песни? Вие сте един от малкото, да не кажа и единствен, който твори в тази област.
- Аз съм единствен. Не е хубаво да го казвам, за да не прозвучи много самонадеяно, но то не е и хвалба вече. Отговорът е много дълъг, но може и да е кратък. Помислете как изглежда един нормален ден на едно българско семейство – хората се блъскат, борят се за физическото си оцеляване, какво да говорим за възпитанието на децата… На какво ниво е българското училище, какъв респект предизвиква българският учител, даскалът?! Оттам започват нещата, децата се сблъскват с това, после излизат на улицата и виждат навсякъде снимки на голи жени… Телевизията какво предлага, къде е възпитанието, морала? Ако няма убийства и изнасилвания, не е интересно. Като питат децата кой е Васил Левски, отговорят за стадиона с това име. Страшно е. Вижте, аз правя своето, удовлетворявам моята човешка потребност да давам отговор на всички тези негативни неща. Лошото е, че няма помощ от медиите. Например българската популярна музика, която беше основен възпитател в предишните години на младите хора, сега е игнорирана. Затова и няма млади изпълнители в попмузиката. Има едно поколение като моето, което работи и то с триста зора… Някъде да сте чули песен на Георги Христов, на дует “Ритон”? На Росица Кирилова, която е моята любима певица? Как да стигнат новите им песни до хората? Защо се акцентира върху попфолка? Върху англосаксонските песни? Аз съм единственият певец, който подготвя в момента втори албум с коледни песни, български. Правя го, за да дам отговор на тази инвазия от коледни католически песни. И какво? – няма да ги чуете никога. Знаете ли, миналата година чух по радио “Атлантик”, на 1 декември беше, такъв анонс – от днес наш спонсор става Дядо Коледа и ще звучат само коледни песни. И аз се превъзбудих от чудесния анонс, очакваше ме голям коледен концерт. Правя го всяка година и зала 1 се пълни с публика. Обадих се в радио “Атлантик”, бях на Орлов мост, няма да го забравя, звъннах им и казах: “Здравейте, Веселин Маринов се обажда, мога ли да говоря с програмния директор на радиото”. “Да, момент”. Обади ми се, извиних му се, че го притеснявам. “Искам само да ви кажа, че слушам вашето радио и чувам само католически коледни песни, хубави са, но искам да ви кажа, че аз съм от тези, които имат не една, а повече от 18 песни, имам коледен албум, който страхотно върви…”. Знаете ли какъв беше отговорът? “Ами, г-н Маринов, нямаме интерес към вашите песни”. БГ радио, което всъщност е ирландско, пускат българска музика, но да сте чули Веселин Маринов? Някъде в 4 сутринта часа могат да пуснат “Ритон”. Не искам да обиждам – но Графа, Любо, група “Те” само пеят на български, само езикът е български, но посланията, вида на музиката не стигат до обикновения човек . Не може националното радио да поздравява Благовест Сендов, Константин Тренчев и Христо Стоичков, които в един ден имаха рожден ден, на 8 февруари, с песен на английски… Всичко се повтаря от времето на Захарий Стоянов, Алеко Константинов, това деление на русофили и русофоби, на червени и сини…

- Това е тема за друг разговор.
- Не, това е моят отговор на въпроса защо патриотичните песни ги няма.

- А какъв е отговорът на въпроса има ли връзка между химна на МВР и приятелството ви с Цветан Цветанов?
- Има, разбира се. Естествено, че е така. Бяхме заедно на един празник и той така на шега каза – ей, изпя толкова песни за армията, една за полицията нямаш, нещо по-различно. И аз му викам – ще видиш каква песен ще направя, само да не ми беше казал. Напиши, че виж какви години дойдоха. Най-важното е, че безкористно, без заплащане, Тончо и Евтим направихме тази песен. Мелодията е покъртителна. Той затова я държи, защото знам какво ще стане в залата. Елате в понеделник, на 5 юли, в 19 часа в зала 1 на НДК, да видите какъв концерт ще бъде! И всички участници излизат безплатно – Славка Калчева, ансамбъл “Българе”, “Петте сезона” – новата група на Стефан Диомов.

- Полицейският синдикат обяви, че ще бойкотира концерта заради неизпълнени обещания на вътрешния министър…
- Видях, че нещо такова са казали. Знам, колко му е трудно. Знам и колко сме ентусиазирани всички да направим този концерт, даваме душата си.

- С риск да се обидите, но чували ли сте упреци, че сте пели по червени митинги, а пък сега пеете за ГЕРБ?
- Не ме обиждате. Аз бях от червените, защото израснах в онези времена, изучих се. Животът ми беше с мирогледа на онези времена. Моят баща помни и по-страшни времена, в което всичко кадърно е затривано, но аз това не помня. Аз израснах в едно много мирно и спокойно време, имах едно невероятно детство. Сега понякога съжалявам, когато гледам в какво напрежение живея живота си. Започнах да пея за БСП, защото смятах, че тази партия е, която ще промени нещата. Тези, които бяха в другите партии, и те са били част от онова време, не са имали възможност да бъдат различни, и те идват от редовете на БСП. Затова е добре – вместо да казвам, че съм от СДС, да призная, че съм от БСП – такъв, какъвто съм израсъл, без никога да съм бил партиен член. Какви демократи бяха другите? Както и да е, започнах с мисълта, че съм прав, никога не съм бил от онези, които дето ако не ги изпитат, не можеш да разбереш, че са в училище. Но просто видях, че нищо не става, че това е само една илюзия. И тогава моят приятел Цветан Цветанов, който беше мой приятел отпреди да стане политик…

- Така ли? Научихме за вашето приятелство, след като стана министър.
- Ние сме приятели от много отдавна, от 7-8 години сме близки. Той ме превъзпита, той ме промени. Цветан е човекът, който ме промени. Аз бях абсолютно отчаян. Дори мислех да потърся друг път, извън България, да намеря сигурност и спокойствие. Въпреки моето патриотично възпитание, си казвах, че няма как да се реализирам тук. Сега той е единственият човек, който ме кара да вярвам, че може този човек да види справедливост. Лошото е, че ръководството на ГЕРБ в момента управлява в много трудно време, когато парите в държавата ги няма, различни партии са се облагодателствали от различни проекти… Те не тръгват по този път и това, като че ли ще им изяде главата. Но някой трябва да се хване и може би да изгори, да промени нещата. След няколко години хората ще разберат, че с всичките си грешки, с всичките си некачаствени кадри, които има, без това няма начин да се мине, това, което е направило ГЕРБ, е било за добро. Дано само да успеят.

Интервю на Мария Филева за „Всеки ден“