Васко Кръпката: Знам как и най-големите деградета да почистят след концерт

Срещам се с Васко Кръпката, докато музикантите от групата му подреждат инструментите си на сцената е бар и правят саундчек. Часът е девет и половина вечерта. Кръпката влиза, носейки в ръка любимата си стойка за микрофон. След малко си донася и блус куфарчето с хармониките. Цялото облепено в стикери и нашарено като хипарски фургон. Любимата китара "Телекастър" също се появява. Изрисувана в индиански шарки. Кръпката си взема чашата с бяло вино (да, пие бяло вино!).

- Беше ли на "Сонисфиър"?
- Не. Напоследък бях на много концерти, които са ми много по-интересни. На едни свирех, на други бях публика, а на "Цвете за Гошо" и свирих, и бях публика. Представих си новия албум и "Кръпкопойката". Бях на AC/DC, които са ми много по-любими от групите на "Сонисфиър", на концерт на Милена, на Ерик Клептън в Белград и на Боб Дилън тука. Не ми останаха сили за концерти.

- Ако има в бъдеще фест като "Сонисфиър", кои банди искаш да видиш?
- „Аеросмит" и „Ролинг Стоунс" - едните хедлайнери на първия ден, другите - на втория.

- Последното издание на феста "Цвете за Гошо" добре ли мина според теб?
- Случиха се страхотно красиви и истински неща. Рокендролът победи. Усмивката, приятелството и колегиалността победиха. Имахме скинари, пънкари, метъли и хипари, които куфееха заедно. Дори и в най-якото пого нямаше нито един пострадал. Изпиха се тонове бира, линейките скучаеха, полицията - също. За което съм благодарен, защото аз два дена се разбирах чудесно с полицията, която стоя отстрани и по моя молба не се намесваше с нищо. Наистина и нямаше защо да се намесва. Имахме охрана от асоциацията по айкидо. Това беше скрита охрана. Казах по микрофона, че има сред нас момчета с черни колани, които са назначени да бъдат охрана. Не исках да стряскат хората с тениски "Секюрити" и затова бяха нормално облечени. Най-красивото нещо на този фестивал беше музиката - прекрасни песни се изпяха. Два дена си беше полет на българския рокендрол.

- Всички пяха песни на Гошо Минчев, нали?
- Да. А един от най-красивите моменти беше, когато обявих, че събираме доброволци за почистване. Вечерта, когато видях поляната цялата в шишета и чаши, така ме заболя сърцето Казах си: "Боже, как ще изчистим тази поляна!" Аз бях ангажирал няколко човека за почистване. Но прецених, че няма да стигнат, няма да смогнат. Тази година бюджетът е намален наполовина и аз не можах да ангажирам фирма за почистване. И затова ми хрумна идеята да кажа по микрофона: "Моля ви, утре в 10 ч, който иска, да дойде и със собствените си ръце да почистим поляната." Почти не спах през тази нощ от притеснение. Поляната беше зарината от шишета и чаши. Можем да си представим 6000 човека, които пият бира и хвърлят по земята... Когато отидох в 9,30 ч сутринта, заварих 5-6-има деградета, които бяха спали там цяла нощ, бяха дрънкали на китари и поляната беше излизана - нямаше един фас. Още преди 10 поляната беше излизана от тези хора. Никой не беше дал чували. Те бяха намерили торбички и бяха почистили. Аз им оставих ябълки. Те викат "Бате Васко, искаме ракия", а аз: "Рано е за ракия, сега е сутрин, ще ядете ябълки." Тези хипита, иначе отритнати от обществото хора, бяха почистили поляната. Това е знак, че тази музика събуди хубави чувства дори у най-големите деградета.

- След "Сонисфиър" остана доста боклук след публиката. Има ли тогава разлика между метълите и блусарите?
- На "Цвете за Гошо" също имаше много метъли. Слушането на метъл не изключва слушането на блус и обратното. Почистването е въпрос на организация. Организаторите са преценили, че ще се справят и без помощ.

- Финалът на „Цвете за Гошо" завърши с намеса на полицията, защо?
- Накрая дойде време за Буги Барабата... Предишната вечер аз знаех, че ни е разрешено до 22,30 ч, и бях направил така графика на групите, че всичко беше обявено и в афиша за първи път - коя група от колко часа ще свири. За Милена пишеше 22,00 и точно тогава започна в събота. Свърши към 22,40. Като към 22,30 ч вече полицията беше неспокойна и ми показваха часовника. Но съвсем интелигентно и културно и аз казах: "Един момент, ей сега Милена прави един бис." И свършихме в единайсет без двайсет. На следващия ден в десет без пет дойде „лошото ченге", което според мен беше един натегач, които мрази рокендрола и обича чалга. Каза: "Нали знаете, че трябва да свирите до десет!" Отговорих му, че до десет и половина е идеята, без да се карам с него. Той си държеше на своето и се обади на някакъв началник. След малко дойде точно в десет, когато Барабата беше започнал първото си парче. Казах му, че няма как да стане, че не мога да сваля Буги от сцената. Казах му: "Ако искаш, ти го свали. Ако не мислиш, че ще направиш проблем на 6000 човека." Веднага ми поиска личната карта, казах му, че нямам, "ей сега е моментът да ме арестуваш, много ще ми бъде приятно, тъкмо ще стана още по-голям герой". И започнах да печеля време, за да може Буги Барабата да си посвири. Имай предвид, че на концерта на "Пайнер" никой не ги е притеснявал... И към десет и петнайсет някой каза на Буги, че имаме проблем с полицията, и той си прекъсна песента. Но в заключение ще кажа, че съм благодарен, защото сега се говори повече за този фестивал и рокендролът показа, че е бунтарска музика. Не може един рок фестивал без проблеми с ченгетата.

- Преди време фестът беше международен. Ще има ли в бъдеще пак чужди банди?
- Зависи от това дали ще имаме бюджет и спонсори. Моята мечта е да поканя Джони Холидей. Защото беше любимец на Георги Минчев. Той фактически е френският Георги Минчев.

- Гледаш световното, нали?
- Да, защото ми харесват западните футболисти. Те не играят кючек нощем по масите като нашите. Чалгата не прощава. Затова предпочитам да гледам чужди играчи.

- Добре. А за политиката...?
- Двайсет години след падането на Берлинската стена мога да кажа, че съм позитивно настроен за времената, в които живеем. Всички говорят, че сме в тежка финансова криза. Сигурно са прави, но аз винаги съм в такава криза. Аз съм преживял Тодор Живков, Луканов, Жан Виденов и други, да не споменавам имена, че ми се повръща. Така че вярвам в себе си и знам, че ще преживея всичко. Имам две здрави ръце. Преди 20 години, когато ходехме по първите митинги, изпях "Комунизмът си отива" и това беше песента на нашия порив за свобода. Нашият бунт против диктатурата и червения ботуш на Москва. Тогава обаче не си представях, че ще мога да ходя по света само с личната си карта, че ще имам интернет, че ще ходя да гледам днес Боб Дилън, утре Ерик Клептън, че ще имам два мобилни телефона в джоба си, че ще имам право на собствено мнение и в един от най-четените вестници ще имам право да кажа, че не харесвам управлението на България, без никой да пострада. Аз си представях, че ще има банани по магазините и цветни снимки. В духовен план си мечтаех, че може да доживеем времена, в които да имам право на свободно мнение. Тези неща се случиха. Но не се случва основното - не се събудиха хората. Приспаха ги. И приспивачите от началото на демокрацията до днес са дебело спонсорирани и много успешни в своя бизнес. По две причини - първо, защото злите сили и мръсните пари са на тяхна страна, второ, защото си получиха обратната връзка с народа. Народът предпочита да бъде приспивай вместо събуждан.

- Много шумно ги приспиват - с чалга концерти...
- ...в най-гледаното време по телевизията, по площади, навсякъде. Но аз имам надежда, която никога няма да загубя. Българският народ е родил Левски и Ботев. Вярвам, че няма да се предаде така лесно и ще оцелее. Вярвам в твърдата инатлива жилка на българина. И знам, че нашата музика е генетичният победител. Няма да е икономически победител, но ще остане. Те може да са по-показвани, по-богати, но аз си знам, че и под най-лъскавите прожектори е пълно с нещастници. Рокендрол завинаги!

- Мислиш ли, че чалгата е част от машината за приспиване?
- Естествено. Послания като "за крадец не ставаш, сине, ти си будала" и други... за „на теслата дръжката" и т.н. Това е точно зрелище за народа и никаква мисъл да си вземеш живота в ръце и да свършиш нещо. Разбира се, че това е машина. И аз съм щастлив, че съм опозиция на това нещо и че съм отстрани и съм алтернатива. Чалгата не ме притеснява, че я има. Винаги я има, но мястото й е в кръчмата, да забавлява пияниците, а не да бъде институция и да е в най-гледаното време по телевизията.

- Имаш ли послание към чалгата?
- Аз имам едно-единствено твърдо и непоклатимо послание: "за да има мир, чалгата - в Сибир." Имам и едно хубаво определение - когато на готин човек му е кофти, това е блус; когато на кофти човек му е гот - това е чалга; когато на готин човек му е гот - това е рокендрол; а когато на кофти човек му е кофти - това е paп.

Интервю на Александър Томов за вестник „24 часа”