Васко Кръпката: Гипсираха ми неправилно ръката, после пак я трошиха

- Защо сте известен под името Васко Кръпката?
- Така ме кръстиха музикантите на “Кристал” преди 20 години. Защото ходех с кръпки. “Закърпвах” някак си положението.

- А “закърпвате” ли здравето? Имате ли здравословни проблеми?
- Слава Богу, не. Аз съм рицар на желязното здраве. Не обичам болниците. Имам много приятели - лекари. По време на промените и лекарите бяха много бунтарски настроени. Повечето ми приятели са художници и лекари.

- Кой е най-големият лекар във вашия живот?
- Моята съпруга Елена. Тя е нещо като лечител. Преди време, когато дъщеря ни беше болна от седмата поред пневмония и дори получи обездвижване от големите дози антибиотици, Елена се амбицира. С разтривки, по бабешки, я излекува. Оттогава й вярваме много. Вкъщи се говори само за чайове, за разтривки и за инхалации. Лекуваме се по този начин. За щастие - не се налага често.

- Посещавали ли сте по някакъв повод болници?
- Много често ходя в “Пирогов”.

- По какъв повод?
- Или някой приятел ще се разболее, или някой китарист ще си удари пръстчето, или някое от моите деца ще си счупи я глава, я ръка. Дори имам песен - “Пирогов” - мой втори дом”.

- Боледували ли сте от нещо по-сериозно?
- На стари години прекарах шарка.

- Тежко ли протече?
- Много тежко. Бях като утрепан в продължение на един месец. Лекувах се вкъщи.

- Лежали ли сте в болница?
- Да, в “Пирогов” за много зле счупена ръка. Счупването бе на няколко места. Гипсираха ме, после счупиха гипса, наместиха я, пак я гипсираха. Бях на екстензия. С бормашина ми пробиха лакътя. Оттогава сънувам цветни сънища. С много упойки ме бяха наблъскали.

- Това пречи ли на работата ви?
- Не, макар че ръката е дясната. Бяха засегнати три нерва на трите последни пръсти. Не можех да ги помръдна, те стояха свити около една година. Ходих на какви ли не нагревки. Полза нямаше. Накрая един възрастен лекар ми каза: „Васко, никой няма да ти помогне, ако сам не си помогнеш”. Вглъбих се в идеята, че трябва да раздвижа пръстите си. Нощем си повтарях, че трябва да ги движа.

- Раздвижиха ли се?
- Да.

- Как?
- С мисъл. Убеден бях, че пръстите ще се раздвижат и това стана. Винаги бях мечтал да стана барабанист. В рамките на няколко месеца пръстите заработиха. Помня, че майка ми казваше: “Спиш и си мърдаш пръстите”. Инатът ми очевидно не ме е напускал дори и насън.

- Инат ли сте?
- Определено да. Аз съм дървен шоп. Инат съм и кажа ли си нещо - правя го.

- Музиката лекува ли?
- Повече от всичко останало. Слушайте блус, не слушайте чалга, защото тя не прощава никому.

- Чалгата уврежда ли здравето?
- Да, и покрай него уврежда духовните ценности, чувствителността на човека, убива човещината.

- Хеви метълът полезен ли е здравето, след като го наричат “здрава” музика?
- Не зная. Но блусът със сигурност е полезен.

- Кои са предпочитаните ви музикални стилове?
- Блус и рок енд рол.

- Любими изпълнители?
- Георги Минчев, Ваня Костова, Валя Балканска, Янка Рупкина, Теодосий Спасов, Симеон Щерев, “Ролинг стоунс” и други.

- Имате ли своя любима песен?
- Всичките са ми любими, като деца са ми, защото съм техен автор.

- Днес можете ли да изпеете отново “Комунизмът си отива”?
- Мога, защото “отива” е безкрайно понятие, за съжаление. Но не я пея, защото се оказа, че той си отива само в една песен. Но виждам, че по улиците хората си искат комунизма...

Интервю на Здравка Иванова за BLITZ