Васил Петров

Васил Петров е роден на 30 април 1964 в семейство на геодезист-картограф и на математичка. Кръстен е на своя дядо, който е основал хор "Кавал". Баща му свири на хармоника за удоволствие. Семейството му има далечна връзка с маестро Георги Атанасов. През 1990 той се дипломира в Консерваторията, факултет Естрадна Музика в София. Той е взимал участие в много естрадни и джаз фестивали и като студент, и като професионалист. Имал е много записи и появи по Българското национално радио и телевизия, През 1992 и 1994, той е най-продавания изпълнител в България, освен това, с имал изпълнения на живо в Хелзинки, Осло, Стокхолм, Белград и в Лилехамър, Норвегия по време Зимните олимпийски игри. Работил е с Биг бенда на Вили Казасян, Акустична версия, който са едни от водещите джаз групи в България. С композитора Васил Пармаков и поета Тери Калийски работи върху създаването на два поп албума, също така изпълниява и собствени композиции. Единственният български изпълнител, който е издал три плочи в една година. Първата се казва "Другият" - издаден на касета и е главно с негови лични песни. Другият "Кастрол представя: Васил Петров" (Pulse Records)”, издаден на касета и на компактдиск, целия с кавър версии само на добре познати поп и джаз изпълнители. Третият албум - издаден на касета и плоча е дует с известният български пианист Румен Тосков. Прави няколко сполучливи концерта с Плевенския филхармоничен оркестър, приветстван пламенно от публиката и критиците. На раздаването на Първите български национални награди "Орфей +" (Българското Грами) е избран за най-добрия мъжки глас на годината - 1994. Той спечели награда в три категории – „Най-добър мъжки вокал”, „Най-добър хит на годината” и „Най-добър албум на годината” за "Другият". През 1996 участва в няколко концерта във Флорида със известни джаз изпълнители като Дан Морети (саксофон) и Фил Проженцано (флигорна), а месец по-късно участва в ежегодния фестивал на изкуствата - Аполония, съпроводен от струнен квартет (сформиран от най-добрите български класически инструменталисти). Там той представи своя репертоар от поп песни с класически аранжимент, сред тях песни на Бийтълс, Стинг и на много други изпълнители. През лятото на 1997 Васил Петров участва отново в Аполония, където изправи публиката на крака с изпълненията си с Плевенския филхармоничен оркестър, дирижиран от г-н Георги Нотев и с българската оперна певица Красимира Стоянова. На 4 декември изнася концерт и в Пловдив, с Пловдивския филхармоничен оркестър, дирижиран от Любомир Денев и в дует с известната оперна певица Христина Ангелакова. В Коледната вечер на същата година Васил Петров пее в Логано, Швейцария.
Ето какво разказва певецът сам за себе си: „Не съм пришпорвал кариерата си. Така, от само себе си се оформи и репертоарът ми и стилът на пеене. Ангел Заберски, при който учих, постави моя глас. По-късно ми е разказвал, че съм го впечатлил с музикалността си, но не е бил сигурен какъв певец ще излезе от мен. Не мисля, че в кариерата ми има някакво чудо. Просто съм верен на себе си и съм щастлив, че съм имал късмет. Съжалявам колегите, които пеят дадени песни не защото ги харесват, а защото се харесват на аудиторията. Горд съм, че не съм правил поклони никому. Пял съм само това, което ми се е искало. Фактически с моите песни аз прокарах мост за мечтите на много българи. Обичам да рискувам в професията си. Надявам се, че силата ми е в таланта. Различавам се от другите певци от бранша по това, че правя концерти с големи оркестри, филхармонии, с щрайхквартети, което не е практика при останалите певци. Няма как да отида навсякъде където ме поканят, защото имам доста ангажименти. Общо взето, аз не страдам от скрупули и всяка покана, независимо каква е тя, си заслужава да й обърнеш внимание. Това са потенциални почитатели. Трябва да бъдеш толерантен към всички. Не пея само джаз - предпочитам го, но имам хитове в поп, рок. Трудно бих се вместил в някаква стилова рамка. Преди да запея, свирих на пиано и класическа китара, което ми помага много и до днес, особено когато композирам. Времето у нас е ненормално, няма условия за шоубизнес, пазарът е малък, взаимоотношенията в бранша - неизяснени. Затова човек трябва да мисли по-глобално за света и кариерата си. На отделните ми изяви в чужбина гледам като на епизодични. Макар че във Флорида и Лугано бях посрещнат много добре, нека не звучи нескромно. Получих и нови покани. Но истинската ми цел са големите проекти, които искам да реализирам за по-дълъг период от време. Включително и проекти отвъд океана. Това не означава, че бих могъл да заменя България с друга страна. Правя концерти там, където ме поканят, но винаги и у нас в България. Гордея се, че съм българин, но ако навън ще мога да осъществя плановете си, идеите, които нося в себе си - защо не. Да се осъществя като музикант докрай - това за мен е най-важното. А вратата за връщане в България вече никой не може да затвори. Станах известен с песента "Другият" и "Ню Йорк, Ню Йорк", така че дължа популярността си отчасти и на песните на Синатра. Спомням си, че идеята за "Ню Йорк, Ню Йорк" ми подсказа Катя Филипова. В началото възразих, защото, честно казано, не я харесвах, изглеждаше ми много естрадна. Но тя настоя, даде ми текста и аз я разучих. Легна ми чудесно. Вече пеех "Другият", който стана хит през 1992. Мисля, че в този период след промяната, имаше вакуум за суингов джаз и в това беше моят шанс. Аз предлагах нещо различно, което се харесваше. Нямам предвид само евъргрийните, а и българските ми песни, започнах и аз да композирам. Не може да се каже, че подражавам, имам свой образец. Собственият стил не можеш да го изсмучеш от пръстите си, той е естествен процес на узряване. Ако си добър музикант, собственият стил ще те догони, без да го търсиш. Записите си правя в НДК и в "Контрапункт", заради голямата компетентност на Румен Бояджиев, както и в студиото на "Акустична версия".
Представителни концерти:
1990 - С Биг-бенда на Вили Казасян, гостуване в Осло
1991 - Концерти в Стокхолм, Хелзинки, Белград, заедно с квартет "Акустична версия".
1994 - Концерт на Зимната олимпиада в Лилехамер.
1995 - Зала "България" - концерт заедно с Пловдивския филхармоничен оркестър, диригент Георги Нотев.
1997 - Концерти със симфонични оркестри. Дуети с оперните певици Христина Атгелакова и Красимира Стоянова, с квартет "Димов". 1-10 септември - Созопол, "Аполония"; Концерт на Васил Петров и Красимира Стоянова с Пловдивския филхармоничен оркестър, диригент Георги Нотев.
1997/8 - Концерт в Лугано - сборен репертоар
1998:
Май - Концерт в памет на Франк Синатра в Лилехамер
Юли - Концерт в зала "България" в памет на Гершуин, заедно с Людмил Георгиев, Камелия Тодорова, Стефка Оникян - най-добрите джаз изпълнители в България
8-13 Август - Джаз фестивал в Банско по инициатива на д-р Емил Илиев, завеждащ клиниката по акопресура и акупунктура в Медицинска академия
1-10 Септември - Созопол, "Аполония" - представя песни от репертоара на Франк Синатра
Благотворителни концерти в помощ на децата от домовете за сираци.
1999 Август - Участие в концерти на фестивала "Аполония”: Концерт по случай 100 години от раждането на Гершуин, Концерт Васил Петров и приятели - дуети с Орлин Горанов, Васил Найденов, Дони, Людмил Георгиев.

Официален сайт: www.vassilpetrov.com