Васил Найденов: Да пеем пред парламента докато приемат закона за българската музика

- Г-н Найденов, как приемате идеята на министър Вежди Рашидов тежката артилерия на естрадата да направи мегаконцерт в НДК?
- Правили сме и ще правим такива концерти. Но това няма да реши генерално проблема. Дори и да се появи отново "Златният Орфей", който създаде много звезди, да премахне знака "Забранено влизането" за българската музика. Истинският проблем е, че тя не се пуска в медийното пространство, сякаш цензура тегне над нея. Може би трябва пред Народното събрание да направим такъв концерт, докато не гласуват закон. Депутатите разбират от закони по-добре от нас и могат да проверят как това е направено в държави, много по-напред от нас.

- И защо не се пуска в ефира наша музика?
- У нас не се пише за музика, а за музиканти само се тиражират пълни небивалици и долни лъжи. От януари според писанията аз съм в затвора. А бях на турне в Русия, но кого го интересува това. В средата на зимата изнамерили човек, който уж бил мой брат, който бил незаконен син на майка ми, а пък аз не съм го подпомагал. И отново съм отвратителният човек. На Запад за такива писания се наказват с много пари.

- Чалгата е не само в музиката.
- Въпреки писанията ние се радваме на любов всенародна, а българската популярна музика не можа да бъде унищожена и се гордея с това. Питал съм се колко струва една жълта статийка, но се оказва, че хора се препитават с това. Донякъде се опитвам да ги разбера, въпреки че е мерзко. Жълтата статийка е по-ниска проба от поп балета и стриптийзьорите. Колкото пъти съм давал интервюта, жълтото доминира. Говоря и за телевизионна, и за музикална журналистика. И като тегля чертата, става страшно.

- И другаде, като теглиш чертата, става страшно.
- Така е, и ти като теглиш чертата, можеш да кажеш: "Абе защо от времето на ФСБ няма хитове?" Дори и двамата да сме направили нещо - ти в журналистиката, аз в поп музиката - кел файда. Общият знаменател е много страшен. На мой концерт колко специалисти са дошли и после да ми кажат къде греша. А аз все пак съм най-неощетеният. Но говоря за принципи в държавата - правни, културни, политически.

- От какво има нужда популярната музика?
- Не само за популярната, а музиката изобщо. В Националния съвет по музика по времето на министър Емма Москова 2,5 години всеки вторник заседавахме по 5-6 часа. Там бяха акад. Марин Големинов, професори от Съюза на композиторите, от консерваторията, от операта и откъде ли не. Аз, Даниела Кузманова и Кирил Маричков бяхме най-младите и тъпите сред титулуваните личности. Много умни предложения бяха дадени. И много глупави бяха спрени. Предлагаха да се пуснат 13 денонощни попфолк канала Видяхме колко поколения се възпитаха така. Слушателят не е виновен.

- Искате на българската музика да се даде шанс да бъде слушана?
- За нея няма никакви предавания и в националния ефир. Това продължава десетилетия. Представи си, че аз и ти правим гениален дует. Но къде ще го пуснем това парче, кой ще го чуе и види, ако даже намерим спонсори и си позволим да платим скъпия видеоклип. Какво би помогнало това, ако 18-годишен талант с хиляда зора е намерил пари да направи песента на живота си, уцелил е текст, аранжимент, композиция и пр.? Някои не знаят колко е трудно да се направи. Говоря за българска музика, а не за световен хит, на който слагаш българско текстче, аранжираш я малко кофти, изпява се, а балетът наоколо щъка и се пипат по гърдичките.

- Има много млади таланти, а днешните песни сякаш са оперирани от текст и мелодия.
- Сума ти некадърни хора в държавата пречат точно с отношението към младите. Некадърният може да не умее да пее, да рисува, да играе балет или да бъде добър художник, но пък за сметка на това ще може да бъде нахален, да не знае какво не знае, да пречи на другите и да върви с лакти напред. Мен ме боли за можещия млад човек. От 6 години съм председател на международния конкурс "Сребърна Янтра" във Велико Търново и всяка година слушаме между 80 и 100 изпълнители. Слушал съм уникални певци. И всички, като Нора или като тези, които участват в "Мюзик айдъл", ние сме ги награждавали много много преди това. И изведнъж излиза някоя телевизия и заявява: "Ние ги открихме!" Открили таратанци!

- И защо не сте интересни за родния ефир?
- У музикалните редактори има закостенялост, която граничи с абсурда. Като изключа Анна-Мария Тонкова, колко от тях са дошли на мое участие или на Лили Иванова, или на който и да е наш артист? Да разберат кой какво прави, докъде е стигнал, има ли публика, ръкопляскат ли му и пр. Те не са в час за какво става дума. На повикване сме всяка вечер, но това е критерий, че те харесват. Защото не можеш да заставиш някого да те покани, а и да ти плати - нито евровизията, нито космовизията, колкото и да ходиш по червените килимчета. Ако хората не те щат, не можеш да издържиш 15-20 или 30 години. Аз съм един от щастливците и благодаря на публиката, защото не ме изостави през годините. И не възклицава като музикалните редактори: "Ауу, ми ти много работиш!" Да, работя, и при това ми пляскат и пеят с мен по 3 часа. Да дойдат и да чуят! Не ми дреме на обицата, но за младия певец е от значение какво ще отсъди музикалният редактор. За този можещ млад човек ме боли, а не за практичния, готов на всичко.

- Рашидов смята, че вие - тежката артилерия, можете да помогнете на младите.
- Бърка! Не можем ние да им направим пъртината - нито Лили, нито аз, нито трети. На тях им трябват продуценти. Но ние, които сме много по-удобни в търговски смисъл, нямаме продуценти, камо ли те. Някога ролята на продуцента имаше претенцията да изпълнява обединение "Музика" - държавно предприятие, което, "продуцирайки" ни, накрая ни остави и без пенсионни права. Оказа се, че все едно, че всеки от нас не е бил жив, не е съществувал за тази държава 20-30 години, докато обикаля и прави концерти. Като граждани на тази държава освен задължения по кодекса имаме и права. А като имаме права, трябва да имаме и форум за музиката ни, за да я покажем на хората. Стига делене на млади и стари, стига с тези помощи. Достатъчно е да не ни се пречи тенденциозно през годините и целеустремено да ни плюят.

- Как държавата може да бъде полезна?
- Със Закон за българската музика с пълно единодушие в парламента. В него да се регламентират задължително в националните радиа и телевизии да звучи определен дял българска музика - симфонична, хорова, камерна, народна, джаз, поп и рокмузика. Чак тогава ще се появи реална конкуренция. И няма да се делим на млади и стари, на жанрове, а и няма да има нужда да се помага. Когато е в ефир и когато е добър, певецът ще върви нагоре. Закон за музиката има във Франция, в Италия, за да няма нашествие на англосаксонска и американска музика. Ако някой се е борил тя да е в ефира ни, това сме Маричков и аз преди години. Но само такава не може. Наши емигранти познават, че радиото е българско само по новините.

- Ще кажат, че не е демократично да има закон за музиката.
- Не на мен тия! Не може във Франция и Итлия да е демократично, а тук - не! Компромиси с националната ни идентичност не бива. Дори 40% българска музика да заделят за всички жанрове, певецът ще има шанс да го чуят и вече е на пазара. А сега една песен може да стане хит само по обратния ужасно труден път - с концерти по градове и паланки да я популяризираш, както е било преди век. Държавата трябва да застане на ясни културни позиции и българската музика да се завърти по националните радиа, по БНТ и пр. Могат бързо да го направят и да защитят културата, а не да си измиват ръчичките.

- Вместо държавна помощ, ясни правила.
- Да. На мен държавата ли ми помогна? Не! Аз имам ли "Златен Орфей? Нямам! Но мен хората ми помогнаха, защото ме заобичаха. Дай, Господи, на всеки да се случи. Ние сме белязани - Лили Иванова, "Щурците", ФСБ. Има много по-талантливи от нас, но нямаха шанса ни. И днес хората казват: "Това е нашето Лили!" Много е трудно да влезеш в дома на милиони хора и да бъдеш “нашето Лили" и за 12-годишните, и за 72-годишните. Лили Иванова и аз от какво се издържаме? Да не проституираме, да не продаваме наркотици или оръжие?

- Но НАП първо вас проверява.
- И защо? Значи знаят кой е харесван. А пък както го знаят, някога Лили Иванова да е станала певица на годината. Или пък аз? Или да имаме албум на годината, или поне някое радио да обяви наша песен за най-добрата? Ако за данъчното сме първи, то много добре знае кой е харесван. А когато трябва да раздадат награди, ги дават на странни хора, които народът бързо забравя.

- Проверяват певци, които отиват към трета възраст неосигурени.
- Държавата ни дължи пенсиите. След казармата влязох в консерваторията, започнах да работя в група "Златни струни", които после бяха прекръстени в "Сигнал". И оттогава до днес все едно не съм съществувал за държавата. Но и в този абсурд имаме традиция. Най-големият наш певец, международната звезда Аспарух Лешников, умира като пазач.

Интервю на Николай Москов за вестник „24 часа“