Васил Найденов: Вече не съм онзи, добрият Васко

- Г-н Найденов, на 3 септември имате рожден ден. Къде и как ще празнувате?
- Не знам дали ще празнувам. Непрекъснато съм по сватби, концерти, участия, пиано-барове...Това си е своеобразен празник за мен.

- Работите ли върху нещо ново?
- Има една песен “Невъзможна любов”, която е направена, но не е смесена в студио. Изчаках с нея, защото все още се върти дуетът ми с Ивайло Колев “Моя е”. Не може за такова кратко време да се пуснат две песни.

- Кризата отразява ли се на ангажиментите ви?
- Кризата се е отразила на всичко и всички, няма какво да се заблуждаваме. Неминуемо офертите са много по-малко от това, което са били през годините. Общо взето, поканите се правят въз основа на любовта на българина към отделни певци или групи. Някои колеги имат нула участия. Пазарът е зает изключително много с попфолк. Този жанр вече се утвърди, изчисти се от наивитета и вулгаризма. Сега е индустрия. В Свети Влас има един пиано бар, в който се изпълняваше предимно поп музика. Изведнъж обаче попфолкът го превзе. Нас ни изтикаха и ни оставиха една трета от времето за участия.

- Все сте на път. Не сте ли уморен?
- Свикнал съм с умората. Повече от 30 години работя. Трениран съм да бъда като един добър надбягващ се кон. Преди, когато съществуваше обединение “Музика”, някои от нас пътуваха по 26-27 дни в месеца. Всеки ден имахме по 2 участия, а понякога и по 3. Започвахме в 16.00, 18.00 и 20.30 ч. Имахме половин час почивка, за да идем до тоалетната. Ангажиран си до 23.00 ч., даваш и автографи. След това може и да не намериш къде да вечеряш, защото по онова време нямаше толкова кръчми. Пренасяш си багажа от град в град. За да започне концертът, трябва много преди това да ти е наредена апаратурата, да е подготвен професионално звукът. От сутрин до вечер си плътно ангажиран. При такова натоварване в продължение на 30 години организмът свиква. Стресът при нас е изключителен. Той не може да се разбере от хората, които работят зад бюро. Професията ни не е за всеки и никак не е лека. Изисква се голяма енергия и бързо съсредоточаване в определен момент. Всяка вечер трябва да се доказваш.

- Какво стана с трудовия ви стаж, уреди ли се проблемът със затритите от обединение “Музика” документи за пенсиите на певците?
- Това е една своеобразна гавра! Абсолютно съм убеден, че дори да не сме живи, някой ден (но дай Боже по-рано да стане, преди да сме умрели) тази огромна далавера ще излезе на яве. Не може тези архиви така безвъзвратно да са изчезнали. Спестовно-пенсионният фонд е откраднат или е даден някъде по трасето през 90-те години. Тогава се изнасяха много пари в чужбина.

- Имал ли сте проблеми с авторските права на ваши песни?
- Не съм имал. Срамно беше обаче, когато преди години получих чек за изпълнителски права в размер на 3000 лева. Тогава ми казаха, че според тях това била доста голяма сума. Смешна работа!

- Правейки си равносметка на дългата кариера, съжалявате ли за нещо?
- Съжалявам, че ако не бях в такава държава, може би щях да бъда наистина богат, както ме описва НАП. Щях може би да имам по-малка популярност, но пък щях да съм наистина милионер. Може би дори щях да си имам остров (смее се). Щях да се прехранвам години наред с авторски и изпълнителски права, които в България са меко казано символични. Отново си говорим за пари, но дефакто журналистите не ровят там, където трябва. Защо все на нас ни бъркат по гащите и се мъчат да намерят под вола теле? В това отношение безкрайно много уважавам Маргарита Михнева. Тя непрекъснато прави истински журналистически разследвания.

- Как си почивате?
- Не съм свикнал да почивам. Обикновенно става така, че уж съм на почивка, а не съм. Преди две години ходих в Гърция да си празнувам рождения ден. Това за мен беше донякъде почивка. Дотогава не бях стъпвал в Гърция и Турция.

- Разкажете за най-трудния ви момент в професионално отношение?
- Най-трудно беше, когато преди години културният отдел на ЦК постоянно се вглеждаше в нас. Аз, например, бях набеден за т.нар. “черна овца” защото за първи път си купих обеца от Белгия - едно малко диамантче. За първи път бяхме сложили и по едни кецове с Косьо от “Тангра”. Стана страхотен проблем в националната телевизия заради нашите китайски гуменетки. Стигна се дотам, че музикалните редактори преди всяко едно участие ми парвеха забележка. Смешно и жалко беше, че от държавно ниво идваше забраната. А хората, които забраняваха да се носят кецове, поли и кръстове, сега са първи в литургиите. А вижте каква е днес телевизионната естетика – свободия! Непрекъснато някой се пъчи полугол, всичко е общо взето вулгарно и извратено… За това си има порноканали! Много медии се извиняват, че такава ни е публиката и народът. Не, не е вярно! Аз съм между този народ 40 години и познавам вкуса му. Ако не го познавах, щеше да ме изхвърли музикалната машина, нямаше и в напреднала възраст да съм на сцена, да ме харесват и да ми пляскат. Причината не е във вкуса на публиката. Това, което става, и тези оправдания са като в книгата „В името на народа” на Митка Гръбчева. Там един човек с каскетче влиза в шумата, стреля от упор и казва: “В името на народа!”. До ден днешен медиите си позволяват да стрелят по всички нас с оправданието: “В името на народа!” Измиват си ръцете с вкуса на хората. Не, народът не е прост и елементарен, но той се възпитава от това, което му подават в медиите.

- Каква е съдбата на първите ви кецове?
- Не мога да ви кажа, сменил съм толкова много. Подарявали са ми… Преди години дори ми подариха един порцеланов кец с цветя. Аз популяризирах тази обувка в страната ни и в Русия, това си е нещо като вид патент. Чудя се как нито една фирма, която произвежда кецове, гуменки или галоши, не се сети да ми подари дори един чифт.

- По времето на соца властите карали ли са ви да си събувате кецовете, за да не давате лош пример на публиката?
- На една „Мелодия на годината” музикалните редактори ме нарочиха, че съм твърде авангардно облечен. Накараха ме тогава да си махна кецовете и сакото, което беше много красиво - от коприна на щамповани цветя. Не можаха обаче да намерят моя номер обувки и взеха тези на Николай Колев. Той тогава беше шпикер в телевизията. Колев носеше 39-и номер, а аз 42-ри. Чувствах се като японка.

- А имал ли сте пречки за излизане в чужбина?
- При първото ми заминаване в Америка имаше пречки за мен и за почти цялата група “Тангра”. Накрая ни се разреши да пътуваме, защото някакви високопоставени познати Богдана Карадочева гарантираха за нас. Може би проблемът идваше от това, че имах жива леля в Детройт. Тя беше сестра на дядо ми и преди години - бил съм някъде 8-9 клас, ме осинови. Възможно е прината за първоначалния отказ да е била информация, получена в милицията, за осиновяването ми. След връщането ми от Америка властите видяха, че няма да бягам и престанаха да ме тормозят.

- Какво правите в свободното си време?
- Снощи бях малко разочарован от предаването “Гласът на България”. Имаше едно момиче, което веднага го обвиниха в маниерничене... Та те тогава трябва да спрат да пеят доста световни певци и певици. Една Анастейша, например, абсолютно маниерничи, докато пее. И ред други! Това момиче, за което ви споменах, аз го харесвам. Да не му пука какво му говори журито, при цялото ми уважение към членовете му. И на мен много пъти оценители са ми давали акъл. Нека момичето да си пее така, както усеща нещата. Има много добра атака на тона, агресия, фраза, увереност... Тези, които казват на това маниерничене, не разбират някои неща. Момичето отпадна и съжалявам. Беше един от моите фаворити.

- Кои са пороците ви?
- Пушил съм много, пил съм доста активно, особено на турнета. Наркотици обаче не съм вземал, макар да са ме карали. Опазих се. Много от колегите ми употребяват дрога като допинг, за да могат да издържат на напрежението. Още като бях дете в двора ни на ул. “Раковска” имаше хора, които предлагаха наркотици. Синовете и дъщерите на някои известни личности още тогава пушеха трева.

- Подлагате ли се на разкрасителни процедури?
- Благодарен съм на “Дима стил”, че още преди години предложи да ми поддържа прическата. Сега съм с много къса коса, удобно ми е. Комфортът е и причината навремето да сложа кецове, а всички си мислеха, че е някаква мода. Просто е удобно да се танцува с гуменетки.

- Занимавате ли се редовно с домашните си животни, с цветята?
- Обичам безкрайно много цветята. Харесва ми да ги отглеждам от съвсем малки, да растат пред мен. Много по-лесно е да купиш едно цвете, да го присадиш и да си го имаш. Притежавам и готови, купени цветя, но повечето ми са отчупени отнякъде и сам съм си ги отгледал. Това ми е хоби. Колкото до животните, никога не съм мислел, че ще имам толкова котки. До скоро бяха 4. Половината обаче починаха и сега са ми останали само две. Имам и едно кученце – улична превъзходна. Леля ми и Ивайло (импресариото му и негов пръв приятел – бел. авт.) го боготворят. Човек трябва да гледа в дома си и растения, и животни. Особено ако има малки деца. По този начин детето се възпитава, че не е единственото, научава се да обича и да се грижи за някой, да не е егоист.

- Готвите ли?
- Не съм много по готвенето. Е, не, че не ме бива - мога да правя някои неща. Леля ми помага в домакинството. От моята фамилия всички готвеха превъзходно и пееха. Пеенето ми се е предало по наследство.

- Пред кого пяхте за първи път?
- Казвали са ми, че редовно съм пеел пред театър “Иван Вазов”. Заставал съм там на един дънер и децата много са ми пляскали. Вкъщи като малък ме караха да пея и по домашни събирания. Въпреки това майка ми не беше съгласна да се занимавам с пеене. Тя до последно искаше да стана пианист. В трети клас ме заведе в школата на “Славянска беседа” и там започнах да уча пиано. Мама винаги казваше: “Гледай си пианото и не се занимавай с глупости!”. По-късно станах частен ученик в Музикалната гимназия.

- Кога сте скърбял най-много?
- Най-страшно е, когато губиш близки хора. Спомням си, че бях на турне из страната и като се върнах, не заварих дядо ми вкъщи. Дори не бях видял некролога на стената заради тъмнината. А в деня на погребението на баба ми се наложи да тръгна на голямо турне в Русия за около 4 месеца.

- Плачете ли?
- Да, мога да заплача дори на филм.

- А страхувате ли се от нещо?
- От смъртта.

- По-скоро тъжен или по-скоро весел човек сте?
- Общо взето съм позитивен, въпреки че ежедневието ме променя. Мъча се да се превъзпитавам и да не бъда толкова откровен и предан към всеки, защото доста хора не го заслужават. Не съм вече онзи, добрият Васил, който бях преди 30 години.

- С какво не бихте направил компромис?
- С честността, например. Много е важно човек да е честен дори пред себе си, да е отговорен пред себе си. Ненавиждам предателите и тези, които си въобразяват, че едва ли не всички са им длъжни и трябва да ходят по гагата им. Страшно е, че понякога се делим на два модела хора. Едните имат права и трябва да получават всичко в живота, а другите трябва непрекъснато да ги разбираме и да им влизаме в положение. Учудвал съм се винаги защо интелектуалният потенциал на България е със забавени или липсващи реакции. Примерно във попфолка трябваше да се реагира преди време, а не сега, когато е много късно. Ето, Кирил Маричков застана и заяви: “Аз не разбирам тази музика!”. Много е по-достойно да го кажеш така, отколкото да се нагодиш във всички правителства и музикални институции, само и само да те канят, да ти плащат и да те показват на екран.

- Идват избори. Ще подкрепите ли някоя политическа сила или кандидат?
- В момента не мога да отговоря, защото имам нещо предвид. След броени дни ще обявя официално.
 

- Кое би ви накарало да направите дует с попфолк певец?
- Аз съм правил дует с Глория на рождения й ден. Тя пее много професионално. Съдбата все по-често ме среща с фолкпевци - през няколко участия се засичаме някъде. В момента на сцената съм аз и всичко останало е попфолк.

- Разкажете някоя екшън случка от кариерата ви.
- Имах участие с групата ми в Партийния дом. Машината за пушек не беше професионална, а с нафта. Машината се запали, лумнаха пердетата, стана пожар. Беше много страшно или поне според хората на УБО. Арестуваха тогава едно момче и конфискуваха машината. Можеше да има и други последици, но аз се застъпих за младежа и оправихме нещата. Минахме само с конфискацията на уреда за пушек. Заради този случай винаги се шегувам, че съм първият подпалвач на Партийния дом.

- Почитателките ви как изразяват любовта си към вас?
- Предишният ми блок беше изрисуван от партера до последния етаж с най-различни мили послания към мен. Беше много красиво, защото това си е вид любов, за каквато много певци и певици от сегашното поколение могат само да си мечтаят. Горд съм, че хората толкова са ме обичали. Така беше издраскана и къщата на Лили Иванова, когато живееше с Ванко Пеев. Апартамента, който обитавах навремето, го отстъпих на братовчед ми. Аз отидох от другата страна - в жилището на майка ми.

- Днес сте Васко Кеца, но първият ви прякор е Васко Синевата. Бил сте и Васко Казанчето...
- Васко Синевата влезе в обръщение, защото години наред посрещахме сутрин слънцето на плажа. Бяхме цяла компания, и Вили Казасян беше с нас. Тогава песента “Синева” беше много нашумяла и все ме караха да я пея. Васко Казанчето вероятно са ме кръстили, защото съм много подвижен на сцената. Никога не съм ходил на хореографи.

Интервю на Цветана Пешунова за “Уикенд”